9.8.2020 г./неделя/
От Семково, покрай х. „Семково“ - до Вапските езера, Рилското било, Седловината Горни куки, Езерото край хижата и разходки до близките околности. . .
В 6 ч. с Даниела /изкачила наскоро Килиманджаро/ и сестра й Христина /дошла за 2 седмици от Бордо/, за 25 мин. стигнахме хижата. В дясно и на северозапад през иглолистна гора и клекове, по оскъдна лентова маркировка и добра каменно-пирамидална, се качихме до двете Вапски езера /8:50/. След стръмно пъплене достигнахме голямата пътека от х. „Грънчар“ за х. „Рибни езера“. Обгледен простор от Мальовица до Мусала, към Пирин и Родопите. На изток, на седловината Горни куки, се спуснахме към х. Семково по слабо разлечима пътечка, покрай кафеникаво 300 членно овче стадо, пазено от 4 злобно-ръмжащи грамадни кучета с метални бодливи огърлици.
До хижното язовирче се бяха изкачили Николинка, Валентин и Диката /11:55/. Пихме чай на площадката пред входа на планинския дом.
Пристигналите в петък експедиционери и Валя си тръгнаха за Казанлък, отбивайки се в Парка за танцуващи мечки. От София, през Разлог и Белица, пристигна Радослава.
След обеда /14-14:30/- таратор, свинско с ориз и баклава, направихме двучасова почивка. Елена ни свика на терасата на хотел „Бор“ на следобедно „капучино“ съвещание. Вечерята /паниран шницел и крем карамел/ премина в поздравления за рожденният ден на Готвача.
.
10.8.2020г./понеделник/
От Семково, през Белица, Добърсо- Маноловото имение, С. Кремен, Крепостта Момина кула, Сатовча и Връх Унден до Елиновия хотел в Доспат
След филиите с кашкавал и яйца и чая, и общата снимка, в 9:00 ч. поехме надолу. Спряхме край величествен партизански паметник и през Белица, Долно и Горно Драглище и Добърско, по пътя за едноименната хижа, стигнахме Маноловото имение /10:30-11:25/. Майсторски и със вкус е създадено от Валентиновия приятел почивно място с рибарник. Разходихме се нагоре край реката.
Покрай, Разлог, през Банско и след Добринище, се отбихме до с. Кремен. Погледнахме към Орелек и Полежан, изтананикахме песента за Кременските езера и се върнахме на главния път. След Кременското ханче спряхме под орех до малка ВЕЦ (342 км). Преминахме от запад и покрай новооградена с мрежа лозе-градина, вляво от изоставена къщичка, по сенчеста камениста пътечка, в жегата се качихме до остатъците на крепостта Момина кула /строена през II-III в. и възстановена през ХII в./. Влязохме през укрепена преди 40 години врата в двора на кастела. Нагоре бяха 8 метровите остатъци от кулата.
Слязохме в рекичката и се върнахме при колите /13:35-14:20 ч./. През Гоце Делчев и Долно Дряново, спряхме на Площада в Сатовча /15:19 ч./. Посрещнаха ни токущо дошлите от Стамболийски, през Доспат, Петьо, Росица и Светльо. В 15:40 ч. пристигна осигурената от отзивчивия директор на ДЛС „Дикчан“- г-н Моллов УАЗ-ка. Качихме се на новото двегодишно возило, карано от приветливия Ники Мехремски. В кабината влязохме 6 човека, а отзад, на двете пейки -7. Покрай река Бистрица, Докторската почивка, Плетенските чаркове, Новия Дикчан, при Водохващането/ за тунела под Беслет закарващ водите от Дъбраш в язовир Доспат при Сърница/, се отклонихме нагоре, вдясно. През желязна врата влязохме в местността „Стария Дикчан“, където на една от най-големите поляни между Сатовча и Побит камък са луксозните постройки за ловен туризъм на ДЛС. По много изровен път, с невероятна лекота руското возило ни изкара до билния купол на връх Дикчан. На изкуствена заравненост е направен заслон с пейки и маси за 20 човека. На скална стена е поставена през 1936 г. бронзова плоча в памет на шведския правист професор Остен Унден. Назначен от Обществото на народите за арбитър в делото по гръцките претенции за Дъбрашките гори, той издава справедлива присъда за запазване българските земи на голяма част от Южните Родопи. Наименуваният на професора връх е на 1624 м, и е обрасъл с вековна гора и е от най-високите в Западните Родопи. На връщане набрахме около 5 кг. гъби пачи крак. По обратния разбит път /който в близките 3 години трябва да се асфалтира до местността Ранча и да скъси разстоянието между Велинград и Сатовча с 80 км./ се върнахме при колите /18:55-19:20/. Покрай Осина и през Доспат пристигнахме в хотел Елдоспорт“ в 19:50 ч. Гостоприемницата на нашия приятел Елин Шабански е с най-хубавия изглед от югоизток на северозапад по оста на планинското море. Настанихме се в просторните стаи на обзаведения от Себиле и Елин хотел като галерия на изкуствата /картини, гоблени, керанични пана, стари снимки, вещи, ски.../. Почетохме с едноминутно мълчание бащата на Радослава - Марин, преселил се в отвъдното преди няколко часа. Вечеряхме пиле със зеле, палачинки, вино и тоник.
11.8.2020г./вторник/
До Почилена бърчина, Сърнишката Романтика, Гребането с лодки, Пътеката на родопските чешми и Доспатската сладкарница
Радослава си замина в 7 ч. с автобус за Пазарджик и от там за София.
От 8:40 до 9:30 ч. закусихме с мекици, чай, кафе. Тръгнахме в 10 ч. по пътя за Сърница. В 10:10 ч. отбихме до водолей с навес, където останаха Вальо и Детелинка. По изровено нагорнище, през хубава гора плавно се качихме на Почилена бърчина -Остро връхче /1513 м н.в./ На обгленото място към близките Родопски околности е имало крепост. Върнахме се в 12 ч. до возилата и хапнахме до 12:43. Покрай Язовира, през Сърница, през моста на река Доспат, минахме на северозападния бряг и спряхме по комплекс Романтика. След обедната почерпка не дочакахме разходката /която евентуално щеше да е след 16 ч./ с катамаран из езерото. На близкото Орлино имаше лодка с две гребла и три спасителни жилетки. Под надзора на правоспособния капитан Тишо бяха направени три курса до близките пъстървови садки /14:30-16:00/.
Прибрахме се обратно в Доспат. Преминахме покрай сухите макети на чешмите в околността, разположени в правени по специална програма алеи. На площада се поклонихме на войнишките паметници /16:40-17:10/. В сладкарница „Менар“ опитахме три вида вкусни торти, с боза и кафе /17:40-18:20/. Вечеряхме пържена пъстърва с картофи, гъби пачи крак /от нашите/ с масло и торта.
12.8.2020/сряда/
От „Елдоспорт“, през Късашкия водопад, Девинския музей, Язовирите на Въча, Стамболийски и Казанлък
След супите от пиле и шкембе, мекиците със сладко, чая и кафето, Елдо ни разведе из хотела. Видяхме фризовете и обзавеждането във фитнес салона и сауната. Направихме панорамен поглед от площадката на покрива.
Сбогувахме се с домакините и в 10:00 ч. поехме към Девин. Отбихме вдясно. Влязохме в с. Късак с 800 жители, работещи във фабрики за дрехи и обувки. Върнахме се на поляна, североизточно от горния край. По пътче, стесняващо се в пътечка, след 800 м слязохме до красивия 10 метров водопад на Сърнена река, идваща от яз. Широка поляна и вливаща се в р. Доспат при с. Барутин. Върнахме се до колите и през Борино, Тешел и Грохотно, се отбихме в Девин. Край ремонтираната в момента пешеходна улица и площад обядвахме в прохладна градина. Видяхме и Музейната сбирка на Девинския край
По напечения и отекчително завоест път, покрай язовирите Цанков камък, Въча и Кричим( 577 км)/16:16/, в едноименния град се разделихме с Ванчеви и Миролюбка. През Стамболийски, Цалапица (536)/17:52/ и Труд, се изчакахме на Баня. Покрай Бялата река и Калофер, се прибрахме в Казанлък в 18:37 ч. изминавайки 709 км с колите и 52 км. пеша.
По пандемични причини лятната експедиция, която трябваше да е с 2 автобуса участници, стана „утешителна“, с 2 коли любопитковци.
Христо Ангелов
