Шофьор на турски тир, извърши истински акробатичен номер с возилото си, на който биха завидели много каскадьори. Както се вижда от снимката, шофьорската кабина на товарния автомобил е устремена към небето. До така стеклите се обстоятелства се стига, благодарение на високата скорост, с която е управляван тира, превозвал банани и цитрусови плодове. При завой на ляво, товарният автомобил се преобръща на Прохода на Републиката „Хаинбоаз”, близо до село Пчелиново. Пострадали при инцидента за щастие няма. Нанесени са само материални щети и пред очите ни за пореден път застава огромна удивителна, която предизвиква въпроса: „Днес няма пострадали. А утре?”

Отворено писмо до г-жа Кмета на Община Казанлък:
Госпожо Кмет,
Позволявам си да говоря от името на около 500 огорчени граждани на Република България, на които властта в същата тази Република се подигра за пореден път на националния празник.

България е вече само територия, а Казанлък все повече гето, доминирано от цигани! 10:30, Неделя, самият градски център. Глутница 12-14 годишни циганета минават като на парад с нагла арогантност, крясъци, викове, трошене, ритане на кошчета за боклюк, плюене и вой!

14 фервуари, неделя, 2016. Язовир "Копринка", ранния слеобед. Слънчево, без вятър, топло. Десетки коли на източния бряг. Чалгата  - до дупка. Димят скари (лошо няма), мирише на печена сланина. "Наздаве, наборе". "Благодаря, наздраве". Компаниите са десетки, настроението - повдигнато. Приближавам северната част на плажа. Около импровизиран контейнер има сметище - пластасови бутилки в радиус от 20 метра, всичко е побеляло. Продължавам на юг към стената. Пластмасата настъпва - на границата на водата плуват празни бутилки. Десетки. Стигам стената и тръгвам по нея. Трагедия. Тук пласмасовите бутилки вече доминират, те са отделен слой от ландшафта. На места нещата са много зле - тъмна пяна е покрила значителни участъци от водната повърхност. Екологичната катастрофа наближава ...

Имам тук няколко въпроса:

- Има ли някаква институция, която да носи някаква отговорност за почистването на плажната ивица на язовира?

- Ако да, имя ли някакви признаци на живот, доказващи смисъла на нейното съществуване?

- При огромните претенции на казанлъчани за ум, разум и култура, толкова ли е трудно да прибират пластмасата за да я изхвърлят на правилните места?

- Какво ни различава от прасетата в кочината

- Има ли сила и Бог, който могат да спрат това безобразие? 

Днес аз и мои приятелки намерихме този малък ранен сладур!!!

 Крачето му е ранено доста зле и май е счупено. Муцунката също му беше ранена. Моята приятелка е видяла цялата случка. Тя ми разказа, че някакво циганче е биело кученцето с пръчка, която на върха си е имала нещо като кука.

 След като разбрах какво се е случило останах потресена!!!

В навечерието на Рождество Христово и веселите новогодишни празници, целият град Казанлък грее със своята празнична украса. Традиция е по този повод да се организират и провеждат много и различни културни мероприятия с участието на наши изявени хорови състави, които разнасят славата на град Казанлък, Розовата долина и Долината на тракийските царе по света и жънат големи успехи. От всякъде се завръщат с грамоти и плакети за отличното си представяне.

 В залата на Културно – информационния център в Казанлък се проведе голям коледен концерт на смесен камерен хор „Севтополис” при НЧ ”Възродена искра – 2000” с диригент талантливата, амбициозна и харизматична Дора Кошева. В концерта взеха участие и учениците от класовете по пияна на г-жа Елена Юлиянова. В програмата имаше произведения на наши и чужди композитори.

Наша читателка от казанлъшкото село Енина изпраща на всички поздрав по случай Коледа със свое стихотворение:

Син Божи

Родил се върху слама.

Молим се за неговата слава.

Явил се в образа човешки

и поел греха на всичките човеци.

На високий кръст разпънат,

целият във кръв облян -

с венеца трънен на главата

и с много доброта в душата.

Рождество Христово се празнува,

Християнство да векува.

Дай Боже хора със добри сърца.

Добротата да спаси света.

Величка А. Хътова

с.Енина

Бухльовци в Града на розите – за вас лъжа, за мен истина. А и не само за мен. На много интересна гледка се натъкнах днес, в студения декемврийски ден. Изглежда около 15 от тези птици (предполагам, че са бухали) са избрали и припознали за свой дом три дървета в казанлъшко междублоково пространство. Брезичката, около която все още жълтеят есенни листа бе окичена (а и все още е) с празнична декемврийска премяна – преброих 9 птици по клоните само на едното дърво, които сладко си спинкаха и чакаха своят „ден”, когато слънцето ще залезе. По информация на Зелени Балкани, явлението такъв вид птици да се заселят на това място е доста рядко. Какво и означава присъствието на птиците в Казанлък?

 Ето няколко предание и вярвания свързани с тях.

Българска обредност и символика: Бухалът и кукувицата са представени във фолклора като брат и сестра, които се карали непрестанно. Уморена от техните кавги, майка им ги проклела да се превърнат в птици, които все да се търсят, да се чуват и никога да не се намерят. Момичето се превърнало в кукувица, а момчето – в бухал. Оттогава кукувицата все кука и вика своя брат бухала. Друга легенда разказва, че братчето и сестричката вървели през нощта в гората. Изгубили се един друг и не могли да се намерят. Момичето помолило Бога да го превърне в птица, да литне на високо като сова и да види къде е братчето му. 

 По информация от Уикипедия, дължина на тялото на бухала може да стигне 67 сантиметра. Размахът на крилете му достига 140-200 сантиметра и тежи 3 килограма.

 Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени. Бухалът ловува през нощта. Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.

 Светла Димова