В навечерието на 9 септември – датата, която отбелязваше победата над монархо-фашистката власт в България и която днес официално се коментира като „пагубна” за развитието на страната ни, искам да припомня  стихотворението „История” на Н.Вапцаров:

Близо 700 грама домат се роди в градината на казанлъчанка в последните дни на август.

Възпитаникът на казанлъшкото СОУ “Екзарх Антим I” Петър Марианов Пашев, който бе абитуриент тази година, има своя издадена книга - сборник творби със  заглавие “Малките неща в живота са истински, когато са живи. Изкуствената красота е преходна!”. Заглавието е откъс от негово произведение, разказа “Най-красива на света”,

Възпитаникът на казанлъшкото СОУ “Екзарх Антим I” Петър Марианов Пашев, който бе абитуриент тази година, има своя издадена книга - сборник творби със  заглавие “Малките неща в живота са истински, когато са живи. Изкуствената красота е преходна!”. Заглавието е откъс от негово произведение, разказа “Най-красива на света”, с който печели една от най-престижните награди: на Европейската асоциация за свободното време на децата и младежите за отличното си представяне в Третия национален конкурс “Казанлъшка роза 2006“, като наградата се присъжда на едно талантливо дете от европейска страна. 

      Книгата вече излезе от печат и е подарък за Петьо от неговата майка Събина Цокева - учител в ОУ”Георги Кирков” град Казанлък и редактор на книгата. 

Петър Марианов Пашев 

  Петър Марианов Пашев е роден и израснал в града на розите -  Казанлък.   От малък пише стихотворения и разкази. През учебната 2004-2005 година завършва с  отличен първи клас по народни танци. От малък участва в конкурси. За първи път негово стихотворение е публикувано, когато е на пет години, във вестник „Труд” -   на страницата „Млада муза“. По-късно има публикувани стихотворения и разкази във вестник „Всичко за всеки“, вестник „Уикенд“, вестник „Искра“ и други. Седемгодишен той рецитира свои произведения в редица конкурси и тържества в града. От дванадесетгодишен започва да прави и да печели конкурси с мултимедийни презентации.  Години наред печели в редица национални и международни конкурси.

 Едни от най-престижните му награди през годините са във втори клас – награда на Европейската асоциация за свободното време на децата и младежите за отличното си представяне в Третия национален конкурс “Казанлъшка роза 2006“, като наградата се присъжда на едно талантливо дете от европейска страна. Друга важна награда е второ място в Националния конкурс “Любовта в нас“ - град Варна през 2009 година и първо място в Националния конкурс „Куба-далечна и близка“ - 2010 година, за мултимедийна презентация.   Той е носител на 45 престижни награди от Национални и Международни конкурси.   В цветна олимпиада заема първо място по английски език в град Пловдив и  дванайсто място на изпита в БАН в град София сред участници от цяла България.   През 2012 година за трети пореден път е номиниран във Фондация”Димитър Бербатов“- „Успелите деца на България“!

По пътя за зоопарка в Ловеч, се натъкнах на този емоционален надпис, изографисан върху крайпътна ограда: „Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура”.

Спомени от едно време, когато аз не съм съществувала, което време е чуждо на моето време и е част от някаква странна история, за която чета в книги от рода на четирилогията на Димитър Талев и „Под Игото“ на Вазов.

Нереално далечно и интересно време със свои си порядки, закони и знаци. То си е цяла наука.

Това са моите прабаба и прадядо в деня на своята сватба… докато смъртта ги раздели, макар че едва ли са се клели в това, но и нужда е нямало.

Антония Кацарова

Мечтите понякога са прости, но трудно достижими... Така започва писмото от името на СОУ „Екзарх Антим І”, град Казанлък, Випуск 2016, отправено към читателите на www.kazanlak.co. Ето и останалата част от него:

„Скъпи приятели,
На 24 март /четвъртък/ 2016 г. От 18.30 ч. в Дом на културата "Арсенал", ще се проведе Благотворителен концерт в подкрепа на нашия приятел и съученик Тошко Виденлиев.

Общата памет за миналото превръща едно население в народ. Другите условия са общ език и обща държава. Нарочно използвам израза „обща памет”, за да не го объркваме с празните думи „историческа наука”. Вече отдавна съм сигурен, че тъй наречената „история” не е наука. Най-малкото, защото противоречи на определението на Френсис Бейкън за наука.