Общество
Темата за Конституцията на България е особено актуална през последните месеци. Нарастват дискусиите по различни нейни аспекти, нараства критиката по неин адрес, нараства и виждането, че тя може да бъде панацея за проблемите пред държавата. За широката аудитория обаче това си остава една далечна тема, особено що се касае до задълбоченото ѝ разглеждане.
Една от най-възрастните жителки на Стара Загора навършва 103 години. Тотка Тенчева получи цветя, красива торта и поздравления от кмета Живко Тодоров.
НЕПОЗНАТИЯ ПИНДАРЕВ - ЖИВОПИС ЗА УДОВОЛСТВИЕ…
Галерия „Лоранъ“ показва творби на казанлъшкия творец Теньо Пиндарев. Изложбата разкрива майстора на шаржа като живописец.
С дългогодишното си сътрудничество във в. „Стършел“, като отговорен секретар на списание „Карикатура“, съставител на карикатурни албуми и майстор на шаржа, Теню Пиндарев (1921 – 2010) е един от художниците, белязали силно полето на българския хумористичен печат през втората половина на 20. век.
Като илюстратор той е известен на широк кръг читатели, по-малко популярни са заниманията му с графика и сатирична пластика, а като живописец Теню Пиндарев е почти непознат.
През 2001 г., след близо 60 години творческа дейност, той за пръв път показва пред публика малък брой живописни творби, макар в Художествената академия да е следвал тъкмо в отдела за изящни изкуства, завършвайки при проф. Илия Петров. Именно тогава – в изложбата, посветена на 80-годишния му юбилей, той представя и една наскоро завършена шаржова композиция, която впечатлява публиката със своите размери – 90 х 130 см и броя изобразени фигури – 204. Тази работа ангажира художника в продължение на три години, а по спомени на съпругата му – Донка Пиндарева – отмора от нея той намира в акварела.
Това, вмъкнато сякаш между другото изречение, представлява ключ към творчеството на живописеца Теню Пиндарев и една от причините заглавието на настоящата изложба да сочи към понятието за удоволствие. Удоволствието от внезапно настъпилото вдъхновение, от възможността за общуване с природата или от погледа към художествено оформеният спомен, фиксиран в рамка на стената, което, надяваме се, ще съпреживеят и посетителите на изложбата в галерия „Лоранъ“.
С пастелни ескизи, въздушни акварелни и маслени пейзажи художникът украсява дома и ателието си. Те сякаш десетилетия по-късно потвърждават думите на Георги Павлов-Павлето, който във въведението си към малката книжка от 1963 г., посветена на Теню Пиндарев, го описва като естет с поетически наклонности и художник с изтънчено естетическо чувство, със свой специфичен език и стил.
През цветовете на зимата и от брега на лазурното море, в тишината на малките улички и под огненото небе над Царевец, докато наблюдава враните и забелязва антените в градския пейзаж, Теню Пиндарев разказва една различна история за себе си, която допълва по-познатия му образ на карикатурист и майстор на шаржа. Тя добавя нови стойности в тона на онзи сладък мехлем, за който говори Пиндарев, цитирайки своя първи учител по рисуване: „Чудомир казваше, че ако сатирата е хирургически нож, то хуморът е сладък мехлем за човешките рани. Повече сладък мехлем трябвало да имаме ние, българите, защото у нас има още много рани за лекуване!“.
Куратор на изложбата е Елисавета Станчева. Желаещите да се потопят в непознатия свят – живопис на Теньо Пиндарев могат да го направят от 3 до 30 ноември, в галерия „Лоранъ“ в София, на улица „Оборище“№16 при спазване на всички противоепидемични мерки.
СНИМКА: Творба на Теньо Пиндарев "В очакване на лятото" част от изложбата - снимката в архив на галерия "Лоранъ"
Трудът на Блазиус Клайнер предшества с една година „История славянобългарска“
„Когато на Дунав се мръкне
И сънен Балкана заспи
Тогава в полетата бойни
Пожарът на бунта гори..”
Свобода, социална справедливост (равенство) и братство – три думи, три основни линии залегнали в основния програмен документ на социалистическото движение у нас още през 1891 година.
Само едно изречение ще посоча Програмата залегнала с учредяването на социалистическото движение у нас, в което се казва: „При социалистическа наредба ще се установи онова велико нравствено правило, което казва: „комуто е дадено много, от него много се иска.” Справедливо е, нали?! И когато балансът между материалните и духовни ценности се наруши и премине тънката червена линия на критичност, тогава пожарът на бунта лумва. Пожарът като олицетворение на вика за справедливост на обществото срещу неравенството и несправедливостта.
Проследявайки историята на България, а и световната, ще видим, че обществен вик срещу несправедливост е имало и назад през годините. След като балансът е бил нарушаван идва естествения вик за справедливост – хайдути, въстания, революции… днес нарича ме ги стачки…
22 септември – Ден на Независимостта на България – този ден ни напомня, всъщност какви решения вземат хората, които съзнават тези празници. През 1908 година се променя не само съдбата на България, но и на целия Балкански полуостров, защото един ден след нашия ден на Независимостта, австрийците навлизат в Босна и Херциговина. И след шест години бива убит австрийския корононаследник и започва Първата световна война. А четири години след този ден нашите дядовци наметнали пушките си са тръгнали към Цариград. Така, че това е един съдбоносен ден за избор на нашия народ.
В едно свое интервю с Йорданка Трополова, публикувано по-късно във в. Долина по случай 95 години от рождението му, художникът-карикатурист Теню Пиндарев споделя, че „вирусът“ на кариактурата го е хванал още от ранна възраст и още тогава, с керемида или въглен, той е рисувал „разни смешни човечета по стените и дуварите – обикновено вечер, когато нямаше хора по тъмните улички на нашия квартал до гарата в Казанлък.“. Този разказ продължава с още един интересен спомен: „Обичах да ходя в библиотеката на читалище „Искра” и да разглеждам рисунките по вестниците „Утро” и „Заря”. Голямо удоволствие ми доставяха карикатурите на Александър Божинов и Коста Каменов.”
За нестихващата любовта на Мустафа Кемал към красива българка и българския народ