В едно свое интервю с Йорданка Трополова, публикувано по-късно във в. Долина по случай 95 години от рождението му, художникът-карикатурист Теню Пиндарев споделя, че „вирусът“ на кариактурата го е хванал още от ранна възраст и още тогава, с керемида или въглен, той е рисувал „разни смешни човечета по стените и дуварите – обикновено вечер, когато нямаше хора по тъмните улички на нашия квартал до гарата в Казанлък.“. Този разказ продължава с още един интересен спомен: „Обичах да ходя в библиотеката на читалище „Искра” и да разглеждам рисунките по вестниците „Утро” и „Заря”. Голямо удоволствие ми доставяха карикатурите на Александър Божинов и Коста Каменов.”  

Теню Пиндарев споменава двата най-масови ежедневника в царска България от онова време, а до името на Александър Божинов, всепризнатия „баща на карикатурата“ у нас, той подрежда това на Константин Каменов – един до скоро съвсем слабо познат и малко изследван софийски художник и журналист. Изпаднал понастоящем в забвение, Каменов е един от най-активните карикатуристи в България през 30-те години на 20. век – той публикува стотици рисунки в периодичния печат, участва в общи изложби в София, гостува заедно с групата на българските карикатуристи в Белград през 1937 г., когато под патронажа на Бранислав Нушич българските майстори на хумористичната рисунка излагат с голям успех своите произведения. 

Пътуването на групата Чудомир описва във вестник „Зора” съвсем скоро след завръщането си – в броя от 12 януари 1938 г. са поместени лаконични и живи  словесни портрети на най-видните тогавашни карикатуристи и художници, а сред тях намираме и този на Константин Каменов:

„…Куфари, чанти, пакети, палта, рошави глави, блъскане, качване, пъшкане, суета…

— Господа — дума грижещият се за добрия ред и поведение главатар на групата Божинов, — сега, като се настанихме, искам да ви предупредя за нещо! Да не би някой от вас да носи със себе си я чужда валута, я нещо непозволено изобщо, та да се изложим. Внимавайте! Ние, които обичаме да се подиграваме с всички и всичко, да не станем за подигравка на границата, та да ни се смеят две държави едновременно!

— Добринката, Добринката — обаждам се аз, — пренася валута! В десния джеб на жилетката си има четири български лева.

— Дддда ме изззвиниш — сепва ми се Добринката. — Не са четири, а са всичко тттри! — И бърка в джеба си да ни увери.

— Какво стана с тъпана? — пита Янко Павлов.

— Във фургона е!

— А тарамбуките?

— Двете са тук, а третата е в третокласния вагон при Кочо Щъркела. И виното е при него на съхранение.

— Е, хубаво място сте му намерили. Добре ще го съхрани!

— Господа бе — обажда се с артистична интонация на гласа вечно питащият Каменов, — кажете ми, моля ви се, сега точно на запад ли пътуваме?

— Не знам — обажда се неспокойно Бешков. — Едно знам само — ако ние пътуваме сега точно на запад, както ми е тръгнало тия дни, сандъкът с картините ми в тоя момент пътува сигурно точно на изток!…“

 

Автор и снимка: Елисавета Станчева

На снимката: От ляво на дясно: К. Каменов, Ал, Божинов, Чудомир (Дим. Чорбаджийски) и Борис Руменов

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co