Общество
Думата „демокрация“ е гръцка. Нейният корен е „demos“, което значи „народ“. А точният и превод е народовластие. При това положение въпросът може да бъде поставен така:
В последните години на така наречения "преход", по предложение на ръководството на Народното събрание, с едноминутно мълчание се почита паметта на "Жертвите на комунизма". Това се извършва на 2 февруапи, дена в който са изпълнени присъдите на осъдените от Народния съд през 1945 г.
През 2018 г., Зам. председатела на Народното събрание Валери Жеблянов,член на Парламевнарната група на Коалиция за България, прави предложение за почитане едновременно паметта на "Жертвите на комунизма"и "Жертвите на фашизма", като най-ефикасен знак за национално помирение. В отговор на това предложение народните представители предлагат Валери Жеблянов да бъде отстранен от поста Зам.председател на Народното събрание. За най.голямо съжаление ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България, вместо да защити позицията на своя депутат, се разграничава с мотива, че това предложение не е съгласувано с ръководството на Парламентарната група, с коеуто позволява на управляващото мнозинство в Народното събрание да гласува за снемането на Валери Жеблянов от поста зам.председател на НС.
Това решение:
1. Противоречи на всякакви законови и морални норми не само в нашата страна, но и в целия демократичен свят;
2. Знак е за непризнаване на законово регламентирания от Антихитлеристката коалиция в лицето на държавите победителки - СССР,САЩ и Великобритания Народен съд и показва необяснима политическа некомпетентност;
3. Действа пагубно на желанието за обединение на нацията;
4. Поддържа необоснованото становище, че в България не е имало фашизъм, който показва своето лице още от Деветоюнския преврат през 1923 г., продължава по време на"Белия терор" през 1925 година и е в апогея си по времето на Втората световна война, когато нашата страна, като сателит на Хитлеристката коалиция, в изпълнение на Закона за защита на държавата извършва убийства на антифашисти, в т.ч. на младежи и деца без съд и присъда, подложи на терор хиляди български евреи и изпрати на явна смърт 11393 души евреи от "освободените" територии на Македония и Южна Тракия в лагерите на смъртта в окупираната от немците Полша.
От дадената кратка характеристика на събитията в българскага исориюя и действията на управляващите, не може да се получи реална представа за политиката осъществявана от " Жертвите на комунизма" и съпротивата на "Жертвите на фашизма". Това може да се осъществи чрез по-подробно охарактеризиране на събитията от което четателът може сам да направи своя извод и оценка
Каква е обстановката, когато започва кървавото противопоставяне в страната?
Това е периодът, който настъпва след края на Първата световна война, когато Централните сили, на страната на които застава България, губят войната срещу страните от Съединението в което е Русия. Мирът настъпва след подписването на Мирния договор с Германия в Париж на 28 юни и на 10 септември 1919 г.с Австрия. Междувременно на 19 август 1919 г. се провеждат избори за ХIХ народно събрание. Печелят левите партии и най-вече земеделците. Александър Стамболийски съставя своето правителство. Той е принуден да изпита унижението и на 27. IХ.1919 г. подписва Ньойския договор, по силата на който от България са отнети нови територии: Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беламорска тракия, Струмишко. Наложени са репарации на стойност 2 милиарда и 250 милиона швейцарски златни франка, платими за 37 години с 5% годишна лихва. България е лишена от правото да поддържа собствена войска. Тази втора национална катастрофа принуждава Фердинад да абдикира още на 3.Х.1918 г.
След четири десетилетия свободен живот, години на всестранен напредък, българската държава претърпява катастрофа с непоправими последици. Териториално осъкатена, политически дискредитирана, икономически разорена, психически обезверена, българската нация е изправена на съдбоносен кръстопът. При тези обсоятелства управлението на страната се поема от лидера
на най-голямата за времето парния-БЗНС-Александър Стамболийски. Болшинството от народа гласува доверие на неопетнената от събитията партия. Програмата си за "трудова селска демокрация" Стамболийски трябвало да реализира в изключително тежки икономически и политически условия. Провежзаната от него данъчна политика, законите за трудовата повинност и трудовата поземлена собственост, която по същество е социално ориентирана, се посреща с яростна съпротива от десницата в единодействие със западната дипломация. Стамболийски е обвинен,"че поддържа тайни връзки със Съветска Русия, че не изпълнява Ньойския договор, че подпомага съпротивата на поробените българи, че преследва капиталистите, че проявява снизходителност към комунистическата пропаганда", неща за които по аналогичен начин десните парти обвиняват левите провителства в последните 30 години.
Но десните сили ясно са съзнавали, че не са в състояние по законен път да отстранят поддържаното от народа правителство на БЗНС. Ето защо приемат методите на фашизма. Организираният на 9-ти юни 1923 година преврат се извършва от Военния съюз и легалната му проява "Народен сговор", съгласувано с монарха Борис III. Главните организатори са председателят на Военния съюз полковник Иван Вълков и адютантът на царя Христо Калфов. Деветоюнският преврат поставя началото на кървавото разделение на българския народ и началото на антифащистката борба. Антифашист и фашист са синонимите, съответно на ляво ориентираните и дясно ориентираните българи. Много типично е за нашата действителност политическата ориентация да се определя не толко от имущесвеното състояние, колкото от това каква позиция се заема по отношение воденага кървава разправа между фашисти и антифашисти в страната. Днес наследниците на управляващите от репресивните режими до 9-ти септември 1944 г., като изхождат от това, че фашизма е дискредитиран в световен мащаб със зверствата, които е извършил спрямо чавечеството, упорито защитават тезата,че в България никога не е имало фашизъм.
След Десети наември 1989 г. в учебниците по история и цивилизация в шести и единадесети клас се дава следната оценка за Деветоюнският преврат:"След изборите на 22 април1922 г. маршът на БЗНСкъм диктатура продължава с усилен темп. Арестите на комунести и боржуазни политици продължават. При това положение Военният съюз взема решение да нанесе изпреварващ удар, като организира преврат. Превратът е назначен за нощта на 8 срешу 9 юни. Той се осъществява ПРОФЕСИОНАЛНО".
След Деветоюнския преврат идва на власт крайната десница, обединена върху основата на антикомунизъм и враждебност спрямо Земеделския съюз. Главната му цел е да ликвидира комунистическото движение и да елиминира влиянието на БЗНС. Създава се съюз на десните партии в единна партия Демократичен сговор, който под лозунга "Възстановяване на демокрацията", всъщност въвежда диктатура известна като "Бял терор". БКП осъзнава своята грешка, че чрез неутралитета който води по време на Деветоюнския преврат, всъщност се явява в негова помощ. Тогава се изгражда платформа на единния фронт, не на основата на програмата на БКП, а в името на общия интерес в борбата срещу атентаторите. Това са предпоставките за вземане на решение за въоръжено въстание, когато нито вътрешните, нито международните условия предвещават изгледи за успех. Въстанието избухва и резултатите са известни. Погром и кървава разправа с участниците във въстанието. Причините за неуспеха са много, но най-важната от тях е нереалната оценка на съотношението на силите на въстанниците и редовната въоръжена армия на управляващите. Жертвите, които даде народът, бяха в името на непрекъснатата борба на човечеството срещу съществуващата неправда - за социална справедливост. Сега становищата по отношение на Септемврийското въстание с в диапазона - от възхвала на борбата на народа за справедливост, до пълното му отричане.
Загиналите участници във въстанието - преди избухването, по време на сраженията и след погрома са 978 души. Хиляди са битите в полицейските участъци.
Сговористкото правителство успява чрез изборите за ХХI народно събрание да легализира диктатурата си. Ликвидират се придобитите по време на управлението на Стамболийски социални завоевавания.Започва жестоко преследване на водачите на комунистическата партия и БЗНС. Без съд и присъда по улиците на София са убити комунистите Димо Хаджидимов, Тодор Страшимиров, Харалампи Стоянов и др., ръководителят на БЗНС Петко Д. Петков, водачът на Национал-либералната партия Никола Генадиев. През 1924 г. влиза в сила Законът за защита на държавата, по силата на който се забраняват БКП и други организации. Репресиите, които извършва правителството спрямо активисти на БКП и БЗНС и разкриването на нелегалната квартира на щаба на Военната организация на БКП на улица"Русалка" № 3 на 26 март 1925 г.,стават повод за по-решителни дейсдвиа на ВО. Въпреки липсата на единодушно мнение на членовете на ръководството на БКП за извършването на терористичния акт в църквата "Света Неделя", той бива осъществен. Какви са обстоятелствата, които водят до извода, че атентатът е извършен при положение,че управляващите са знаели и даже са стимулирали извършването му:
1. На 14 април 1925 г., два дни преди атентата генерал Вълков вече е издал заповед № 56 с която обявява, че военно-полевите съдилища вече действат поради "днес въведеното военно положение" с укази №2 и №3 в бр. 13 на Държавен вестник.
2. Вестник "Зора" публекува "документ", "инструкция" на Коминтерна от март 1925 г., 2960, която разпорежда на 15 април 1925 г. в България да започне въоръжено въстатие. Този документ трябва да разобличи "дългата ръка на Москва". Според публикацията на "Зора" "тайното писмо на III интернационал" било "иззето" на 26 март 1925 г. от полицията при провала на конспиративната квартира на ВО на БКП на ул. "Русалка" 3."Оперативния план на Централния революционен комитет на Комунистическата партия разкрит!" - пишат българските вестници.
4. На опелото на убития генерал Георгиев, което е определено да се състои в 15 часа в църквата "Света Неделя" не присъстват Борис III и генерал Жеков - пряк началтик на убетия генерал. При всички случаи това не е случайно.
5. Жадуваната от правителството провокация прозира в изявлението на Минидтър председатеа Цанков - "Ако комунистите не извършат някаква провокация, ще я извършим ние"
Още през януари 1925 г. генерал Вълков вече е приготвил черния списък на левите интелектуалци по заповед и под диктовката н Цанков. Списъкът е снабден с надлежна инструкция." Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най- смелите носители на тези идеи - интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци за тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи - виновни или невинни. Всеки заловен да се съди и екзекутира за 24 часа. Бунтовниците да се екзикутират пред очите на техните съучастници. Да бъдат наказани със смърт всички които издадат каквото и да било от тази инструкция" По време на "Белия терор", само в София са убети и одушени 582 души.
"Жертвите на комунизма", тяхните наследници и привързаните към тях предатели, правят всичко възможно да доказват, че в България никога не е имоло фашизъм. Успяха да приемат "Закон за обявяване на комунистическия режим за пристъпен"./ДВ-05.05.2000г./ Действително, да признаеш,че си привърженик на фашистката идеология е нешо срамно, като се вземе предвид какво допренесе фашизма на човечеството. Опровергаването на твърденията на "Жертвите накомунизма" е невъзможно да се извърши чрез голи констатации. Необходимимо е подробно описване на събитията доказващи тезата за наличието на фашизъм в България, а те не са малко. Тезата на известен български историк е: "имало е някакви профашистки организации, но не можем да наречем фашистко управлението на държава, коята спасява своите евреи".
Та именно тази държава създаде, следвайки плътно нацистки модел, цяло антиеврейско законодателство. Приети бяха редица законови подзаконови актове, насочени към "окончателното решаване на еврейския въпрос в България". Това са:
1. Законът за защита на нацията;
2. Законът за изплащане на непокритите имоти на лицата от еврейски произход;
3. Законът за облагане на еврейското население с еднократен данък;
4. Законът за възлагане на МС да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос;
5. Постановление на МС за отбиването на трудовата повинност, жълтите звезди и забраната на коли, радиа и телефони.
6. Наредбата за поданството в освободените земи.
През 1942 г. бе създадено и комисарство по еврейските въпроси оглавявано от зловещия Александър Белев. Същата тази държава "спаси" и 11343 "свои евреи", от "освободените земи"/Беломорието и Македония/, като ги натовари в конски вагони, за да ги изпрати директно в нацистки лагери на смъртта -Освиенцим. При това услугата, която Герчания й прави, като я освобождава от "грижата" за тези евреи българската държава и плаща по 250 райхсмарки за всеки "неин евреин".
В последните години, когато се гонори за заслугите на България за спасяване на българските евреи не се споменава за преднамерените действия на държавата с цел узаконяване на действията по тяхното ликвидиране. Когато МС предлага за одобрение от Народното събрание закони, постановления и наредби по европейските въпроси, никой не споменава името на един от най-активните противници за тяхното приемане. Забележителна е неговата Интерпелация, произнесена на заседанието на Народното събрание на 26 март 1943 г. в защита на еврейското население. В нея той остро възразява на исканото одобрение от Народното събрание на 22-то постановление на МС за изменение на наредбата за поданство в освободените земи през 1941 г. Промяната предвижда признаване правотао на поданство в освободените земи на всички лица от националностите, които живеят в тях, с изключение на евреите. Според установения в България ред в законодателството, едно лице не може, ако е български гражданин, да бъде
екстрадирано от нашите предели. Промяната изисквана от МС, цели да узакони действието на правителството да извърши екстрадирането на живеещите в Новите земи евреи.
В Интерпелацията Петко Стайнов заявява: "Според международните договори държавата, която анексира известни територии, е длъжна да признае като свои поданици по право и без всякакви формалности всички лица, които са имали поданство на държавата,която е отсъпила територията: личността следва по право съдбата на територията, върху която има своето местожителство.
Има наистина едно постановление в закона за разтуряне на партийно-политическите организации, в което се позволява такова екстрадиране, както се казва на български поданици, но то е само до 5 години и ако се докаже по установения ред, че са извършени известни нарушения, с оглед закона за разтуряне на партийно-политическите организации. Аз питам: тези евреи, които ги натоварихте като добитък в някякви вагони, вдигнахте ги в една тъмна нощ от техните жилища, без да им дадете възможност за се облекат...питам аз какво пристъпление са извършили те по закона за разтуряне на партийно-политическите организации, та ги ексрадираме?По кой закон ги екстрадираме! По този закон ли? Когато натоварихме на шлепове, на параходчета в Лом, за да ги изпращате незнам къдеси, да предавате на не знам коя чужда държава български поданици, по силата на този закон ли за разтуряне на партийно-политическите организации правите това? Къде са преписките за обвиненията на тези хора? Най-после вие пращате мъжете, ами жените, ами старците, ами бабите, ами децата, какви престъпления направиха те, та ги прогонихте сега?"
Общо известно е обаче, че "високоинтелитентният" политически елит на 25-тото Народно събрание одобрява предложението на Министерския съвет и изпраща 11393-ма души евреи от Македония и Южна Тракия в нацистките лагери на смъртта и тяхната съдба е общоизвестна.
Не по-малко показателна за борбатана, която води Петко Стайнов в Народнотосъбрание, с Интерпелацията, която той прави в защита на евреите живущи на територията на България преди присъединяването на Новите земи през 1941 г. Ето какво казва той в нея:
"Господа народни предсавители! Пред нас е едно предложение за одобрение предложенията на Министерския съвет,издадени въз основа на Закона за правомощията, който ние гласувахме през месец юни т.г. Тогава аз имах случая пред вас да се изкажа категорично против този закон...Впрочем, господа, още от първия ден, когато се започна с това законодателство по еврейския въпрос, както си спомняте, аз имах честта тук, пред вас да заема категорично становище против това законодателство: против Закона за защита на нацията, против закона за облагане с еднократен данък на лицата от еврейски произход и против Закона за борба със спекулата с недвижими имоти, доколкото засягат евреите- Ето защо аз отричам и одобрението, което се иска от нас с тва проекторешение, на наредбите и постановленията на Минидсерския съвет..."да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос"
...Мерките във връзка с еврейския въпрос са мерки за основно огроничаване свободите и правата на българските граждани, тъй като няма закон, гласуван от нас, с който ние да сме им отнели качеството на български граждани;толкова повече,че в чл. 57 от Конституцията е казано, че всички български граждани са равни пред законите...ние, народните представители, не бива да гласуваме тези постановления, които стигат до ограничаване на основни свободи и основни права на български граждани."
Петко Стайнов аргументирано оборва новото определение на категорията "лица от еврейски произход", в която се включват стотици български граждани от смесени бракове. Разобличава беззаконията на комисарството по европейските въпроси. С особена грижа засяга въпроса за онези евреи, които са се борили в редовете на българската армия, били са ранявани или награждавани с ордени "Кръст за храброст". Петко Стайнов апелира към сърцето и благородството на народните представители и заявява:
"Не мога да гласувам за този документ и се надявам, че всеки,, в съзнанието на когото има тези чувства, че е извършена върховна несправедливост, ще ме последва".
Обобщената характеристика за деяниета на"Жертвите на комунизма " е следната:
- 1923 г.- без съд и присъда са убити около 5000 комунисти и земеделци;
- 1925 г. - по време на "белия терор" са разстреляни и удушени, само в Сафия 582 души, а за страната този брой е много по-голям, и са осъдени на различни срокове затвор около 10 000 души;
- 1941 г. 474 души са осъдени на различни срокове затвор;
- 1941-1944 г. в България са арестувани 64 354 души. На 12 461 е поискано смъртно наказание, а 7324 са осъдени на строг тъмничен затвор. Само военните съдии са осъдили на смърт 1570 войници и офицери, а на строг тъмничен затвор 1133. Убити са 9140 партизани с награда с по 50 000 лв. на глава за палачите. Убити ятаци и близки и на партизаните 10 930. 31 250 са интернирани. За борбата стешу антифашисткото движение са изразходвани 197 586 286 лв., като от тях 63 милиона са дадени за награда за убити партизани и ятаци. 10 милиона лева са дадени за организиране на контрачети срещу партизаните и още 15 милиона за награди на сътрудници на полицията.
В Отечестнената война са участвали 416854 души:
Убити - около 9000 души и също толкова изчезнали - общо убити и изчезнали - около 18 000 души
Ранени - около 23 000 души
Материални щети:
1.Изгорени къщи на партизани и ятаци 2139;
2.Разрушени сгради от бомбардировките през 1943-1944 г. 13 417 бр;
3.Наказателни задължения от Мирния договор, подписан на 10.02.1947 г. в Париж:
- Репарации в стоки на Гърция и Югославия- 70 милиона долара;
- Отнети авоари , които се намират в банки на територията на Гермчания - 70 милиярда райхс марки, равни на 2 трилиона и 310 милиарда лева;
- 4. Наследен държавен дефицит от края на Втората световна война - 108 милиарда и 500 милиона лева;
- 5. Задължения към френски, английски, американски, швейцарски и холандски банки - 445 златни швейцарски франка;
- 6. Просрочени дългове - 22 милиона златни швейцарски франка.
Това са делата на "Жертвите на комунизма" по които трябва да преценим как да почетем тяхната памет.
Колкото и парадоксално да звучи, днес в учебниците по история и цивилизациа, по които младото поколение получава знания, датата 9-ти септември 1944 г. се характеризира на кратко така: "На тази дата българският народ загуби свободата си". В това твърдение има доза истина, защото действително тогава загубиха свободата си тези, които поддържаха политическата система в България, която в съюз с Хитлериска Германия се бореше срещу Антихитлеристката коалиция - СССР, САЩ, Великобритания и още 18 страни в света. Това са хората, които загубиха свободата да убиват със съд и без съд и присъда всички които подпомагаха борбата срещу фашистка Германия.
В книгата си "Българските преходи 1939 - 2002 г." историчките Евгения Каменова и Искра Баева дават следната оценка, според мен, лишена от пристрастия: "Девети септември 1944 г. е абщоприетата начална точка на съвременната българска история. Спорни са обаче преценките, дадени за събитията, разиграли се малко преди и на самата дата. Те варират от въоръжено народно въстание, до все по-честата харастеристика - "военен преврат". Но едната и другата оценки отчитат само отделни моменти от динамичния ход на събитията, след като Съветския съюз обяви война на България. Още на следващия ден и до 8-ми септември, когато започва навлизането на съветските войски в страната, в 172 села и 20 града местните комитети на ОФ, активизирани от близостта на Червената армия, завземат властта с въстанически действия. През нощта на 8-ми срешу 9-ти септември в столицата е извършен решителният акт - преврат, в който главната роля имат спечелените за делото на ОФ военни.
Описаните събития на насилия срещу българския народ в борбата му за социална справедливост и в антифашиствата борба, след 9-ти септември, естествено, поражда чувството за възмездие спрямо извъшващите насилията и политическите пристъпления. Непосредствено след 9-ти септември 1944 г. са допуснати саморазправи и лични отмъщения. Някои присъди се оказват пресилени, но в огромното си болшинскво са заслужени. Законообразните наказания се осъществават от Народншя съд. Заинтерисовани среди сега се стремят да втълпат в съзнанието на българския народ идеята за незаконността му.
Искането за Народен съд в България е включено в Манифеста на Националния комитет на Отечествения фронт от август 1944 г. и е подписано от: Добри Терпешев, Иван Пашов, Рачо Ангелов, Кирил Драмалиев, Кимон Георгиев - "Звено", Никола Петков - БЗНС "Пладне", Дамян Велчев, проф. Венелин Ганев - Радикална партия, Ангел Держански - БЗНС, Григор Чешмеджиев - БРСДП, Димитър Нейков - БРСДП, проф. Петко Стайнов, Димо Казасов, Христо Стайнов и проф Петкоа Стоянов.
Наредбата закон е приет от Министерския съвет единодушно на 30.09.1944 г.
68 състава на Народния съд, от които 4 върховни и 64 обикновени, издават следните присъди:
Брой подсъдими - 11120, осъдени на смърт - 2730, осъдени на доживотен затвор - 1305, осъдени на различни години - 5588 и освободени 1497.
До края на 1945 г. са помилвани 896 души. През 1964 г. са амнистирани всички осъдени, с изключение на получилите смартни и доживотни пршсъди.
Народния съд е одобрен от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон. Създаването му е потвърдено и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война.
От написаното до тук, всеки средно интелигентен българин може да направи извода, че решението на Народното събрание от месец февруари 2018 г., за снемане от длъжност Зам. председателя на Народното събрание, човек, който предлага на депутатите почитане паметта, едновременно на "Жертвите на комунизма" и "Жертвите на фашизма", за крайно необосновано и неморално. Може да се каже, че приемането и изпълнението на предложението е компромис не от страна на"Жептвите на комунизма", а на "Жертвите на фашизма". Това решение е показателно за изключително ниската политическа компетентност на така наречения "елит" на нацията. Още по необяснимо е това, че депутата от Парламентарната група на БСП не беше подкрепен от последната, даже се разграничи, чрез тезата, че това не е нейна позиция.
Не е грешно да направим извода, че състоянието в което е доведена страната в позледните 30 години е плод именно на такива необосновани решения, които вече имат не само морален но и материален израз. Фигоративно казано, в годините на така наречения "преход", решенията се вземат от партията на "ПРЕДАТЕЛИТЕ", която не е официално регистрирана и членовете и са внедрени във почти всички парламентарни и извънпарламентарни партии. Резултата е "стабилност" в позициите, които страната заема в ЕС, като най-бедната, най-корумпираната и обезлюдяваща се държава. Като "постижения" можем да посочим:
- Създаване на нова социална група "клошари";
- Достигане на ниво на социална и минимална пенсия, получена за трудов стаж и възраст, предсавляваща процент от месечния порцион на кучетата в съответния пансион.
- Отговорихме на въпросът на известния български комик Тодор Колев - "Кога ще ги стигнем американците?". Ние даже ги надминахме по показатела - процент от БВП - разходи за въоръжаване - 3.1% за България, срещу 3% за САЩ.
Може да се съжалява само за това, че не е жив още Радой Ралин, който би допълнил чувствително, чрез своите анегдоти, книгата си "Люти чушки".
Авторът на величествения паметник на Бузлуджа арх. Георги Стоилов е категоричен, че Бузлуджа е символ и за социалисти и за несоциалисти.
Професорът по социология смята още, че истината не е ценност или предмет на политиката. Истината е продукт на науката. Но политиката не може да напредва, ако не борави с факти за истинското положение на нещата