„Когато на Дунав се мръкне

И сънен Балкана заспи

Тогава в полетата бойни

Пожарът на бунта гори..”

Свобода, социална справедливост (равенство) и братство – три думи, три основни линии залегнали в основния програмен документ на социалистическото движение у нас още през 1891 година.

Само едно изречение ще посоча Програмата залегнала с учредяването на социалистическото движение у нас, в което се казва: „При социалистическа наредба ще се установи онова велико нравствено правило, което казва: „комуто е дадено много, от него много се иска.” Справедливо е, нали?! И когато балансът между материалните и духовни ценности се наруши и премине тънката червена линия на критичност, тогава пожарът на бунта лумва. Пожарът като олицетворение на вика за справедливост на обществото срещу неравенството и несправедливостта.

Проследявайки историята на България, а и световната, ще видим, че обществен вик срещу несправедливост е имало и назад през годините. След като балансът е бил нарушаван идва естествения вик за справедливост – хайдути, въстания, революции… днес нарича ме ги стачки…

 

Справедливостта е понятие за моралната правота

Основано на етиката, рационалността, законаестественото правочестността, както и прилагането на закона, като се вземат предвид неотменимите и вродени права на всички граждани, без дискриминация въз основа на расапол, цвят на кожата, етническа принадлежнострелигияувреждане, възраст или други характеристики. Справедливост включва в себе си социалната справедливост…

Когато започнах да разсъждавам над една от основните линии – справедливост, залегнала в основите на Благоевата партия, създадена там на Бузлуджанската поля край Казанлък, в съзнанието ми изникна текста на маршът „Септемврийци”, с чиито първи куплет започнах. Един немодерен марш за днешния свят, една забравена песен, която като че ли искаме да скрием и забравим от самите себе си. Песен написана с кръв, страдание и болка, песен родена от онзи вик за справедливост, който се надига и днес.

И понеже тази песен е извън днешните модни класации, реших да се поровя в модерната социална технология наречена Фейсбук, дали има нещо немодерно, открих следния коментар след текста на марша: „Това не е мода, а начин на живот!”

Идеята за справедлив свят, за справедлив живот очевидно никога не е модерна, но е вечна и следователно пожарът на бунта ще лумва всеки път, когато баланса на справедливостта бъде нарушен.

Текстът превърнал се  в песен или марш на справедливостта, никога няма да е на мода, но справедливостта винаги ще е начин на живот. Да си септемвриец, да си революционер, да си борец за свобода и справедливост не е било мода, очевидно не е и днес. Но е начин на живот, на отстояване на идеи и виждания за справедлив и достоен живот!

Огънят на бунта е актуален за всяко време и епоха. Пожарът на бунта за свобода, равенство и братство ще се засилва всеки път, когато избуи капитализма и неолиберализма. Най-точното определение за мен за неолиберализма в днешно време, на което съм попадала е, че „тази дума се е превърнала в реторическо оръжие, но правилно определя властващата идеология на нашата ера – идеология, почитаща логиката на пазара и отричаща нещата, които ни правят човеци”.

„Неолиберализъм” е стар термин, датиращ от 30-те години на миналия век, но днес той като че ли е „възроден”, защото най-добре описва съвременните икономически политики.  Затова и съвсем естествено се появява общественото недоволство и се надигат стачки и бунтове, не само в България, но и в световен мащаб. Защото „неолибераланата” политика се налага в световната политика и България не е извън обсега на тези геополитически процеси.

Така че нищо ново под слънцето… ако преди вика за справедливост е раждал хайдути, антифашисти, революционери, партизани… днес естествения вик за справедливост са стачките. Тук обаче искам да отворя една скоба, че говоря за стачките ако самоестествен вик за справедливост, а не като платени протести и организирани агитки и марионетки.

Всеки вик за справедливост, независимо от време и геополитика, ражда революция, а революцията е признак за желание на свобода. А историческите процеси го доказват, че надигнала се революционна вълна, рано или късно води до свобода.

Отново ще се върна към марша на „Септемврийци” - текста е дело на поета и бореца за свобода Христо Кърпачев, който умира млад, през май 1943 г.

Христо Иванов Кърпачев е български поет и революционер. Той е роден на 24.07.1911 г. в село Надежда (дн. Кърпачево), Ловешко в бедно семейство. Завършва начално образование в родното си село и в с. Крушуна, после учи в гимназията в гр. Левски и в Педагогическото училище в Ловеч (1930), учителства в с. Церецел, Софийско. По указание на партията учи в Школата за запасни офицери в гр. Радомир (1932-1933). За комунистическа дейност е разжалван публично и осъден на 12 години затвор и глоба, лежи в затворите на Варна и Сливен (1933 - март 1940). След освобождаването си става агент на застрахователно дружество „Феникс” и е секретар на Ловешко-троянския партиен районен комитет. След провал през ноември 1941 г. минава в нелегалност. Издава нелегалния вестник „Истина” (1942-1943) и е инициатор за издаването на в. „Младеж”. В началото на 1943 г. става командир на партизански отряд „Чавдар” от 11 въстаническа освободителна зона. Предаден, загива на 32 г. в бой с полицията до Ловеч на 23.05.1943 г. Много от стиховете му са изгубени или унищожени от полицията. Най-известните му произведения са партизанските маршове „Септемврийци” и „Чавдарци”. Негови книги са издадени след 09.09.1944 г. - „Стихове и статии” (1945), „Избрани произведения” (1959) и др.

Христо Кърпачев със силата на перото си и до днес остава запалена искрата на буната за свобода и равенство.

И за да покажа, че за пожара на бунта и за свободата на отечество са винаги извън модата, но винаги са начин на живот и че когато заветите на Левски бъдат забравени в българското общество се възпламенява искрата на бунта ви ще ви припомня текст на Христо Кърпачев, станал марш на партизанския отряд в Ловеч „Чавдарци”:

„Земята на Ботев и Левски

отново е робска земя.

Балканът с хайдушките песни

отново размирно запя.

 

Кой люби народа поробен

и пази завета велик -

на Левски завета бунтовен -

при нас нека дойде войник.

 

Министри продават народа,

стражари бесилки коват.

Да вдигнем народа в тревога

избитите жертви зоват.

 

Народната мъка запали

в кръвта ни хайдушки пожар,

затуй сме ний знаме развяли,

тъй както развял бе Чавдар.

 

Със ботевски пламък в борбата,

на Левски с духа несломим

ний търсим в борбата разплата

и робски вериги рушим.”

Исторически погледнато през тези 1300 години съществуване на България – няма нация, няма геополитическа сила, няма събитие, което да потуши огъня на българския дух за свобода. Особено, когато си целунат от съдбата и си роден тук – в полите на Стара планина, тук, където събуждайки се сутрин очите ти виждат славната Шипка – символ на българската свобода и Бузлуджа – символ на идеята за справедлив човешки живот.

„Не се гаси туй що не гасне!” е написал Патриарха на българската литература Иван Вазов през далечната 1883 година.

Изводът: НЕСПРАВЕДЛИВОСТ в обществото, неимоверно ражда РЕВОЛЮЦИЯ, а всяка „запалена” революционна искра, рано или късно води до СВОБОДА!

Яница Станчева

СНИМКА: Превземане на Бастилията, 14 юли 1789 г., худ. Жан-Пиер Уе, www.wikipedia.org

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co