22 септември – Ден на Независимостта на България – този ден ни напомня, всъщност какви решения вземат хората, които съзнават тези празници. През 1908 година се променя не само съдбата на България, но и на целия Балкански полуостров, защото един ден след нашия ден на Независимостта, австрийците навлизат в Босна и Херциговина. И след шест години бива убит австрийския корононаследник и започва Първата световна война. А четири години след този ден нашите дядовци наметнали пушките си са тръгнали към Цариград. Така, че това е един съдбоносен ден за избор на нашия народ.

Днес, ние посрещаме този празник в една за съжаление разделена България. Не се намира достатъчно мъдрост и достатъчно добрина, за да се води един смислен разговор.

Преди много, много години нашите прадеди, моля за извинение светото духовенство, защото всъщност това са били еретици, нашите богомили питат Бога: „Господи, кажи ни, какво сме ние хората и какъв е нашия път?”. Бог им отговаря: „Направих хората от светлина и мрак, от добро и зло, и им посочих два пътя, пътя на доброто и на злото, изборът е ваш!”. Изборът е наш! Това, което трябва да направим е да си спомним най-напред, че Харут ал-Рашит, остарял от тревоги, разправии и войни и той вика най-мъдрите хора на царството си и казва: „Направете нещо, ще се побъркам! Какво е това нещо само тревоги!”. Тогава те направили една гривна, на която написали: „И това ще мине!”, слагат я на лявата му ръка и когато, тревога, война, го карат да си губи нервите, той просто я поглежда и прочита „И това ще мине”. Мога спокойно да кажа на всички: И това което се случва ще мине! Но гривната е носена на лявата ръка на Харут ал-Рашит, а в дясната ръка са скрити жълъдите. Тука са семената, които като се засеят на другата година ще има какво да ядем. В дясната ръка са жълъдите, които да посадим, дъбовите под които ние няма да минем, но ще минат следващите поколения - това са дърветата, това е гората, която създава природата, създава живота, вика птичките, вика дъжда. Ето това е живота!

Във всичко, което се случва днес много добре трябва да помним какво държим в ръката си. В ръката си държим, нашето образование, държим нашето здраве, държим зашитата на наша държава. И каквото и да се случва, каквото и да правим трябва да търсим правия път, който е посочен. Само, че кой е този път?! Ще дам отговора с една притча: Исус Христос са искали просто да го вкарат в клопка, и му дават една монета, на която от едната страна е императора, а от другата страни стои една цифра и му казват: „Какво най-напред трябва да направим, на кого да дадем тези пари?”. Бог отговаря: „Кесаревото – Кесарю, Божието – Богу!“”. Този, който е станал духовен водач на човечеството същност посочва единствения правилен път, равновесието между материалното и духовното.

Дълги години съм изучавал историята на нашия народ и съм се чудил как е възможно 15 века на най-ветровитото място на земята да се закрепи един народ, докато всички други народи, които се качват след него на историческата сцена, изчезват и ги знаят историците или такива, като мене, които ровят книгите. Ние - българите 15 века стоим на Балканския полуостров и имаме едно и също име, една и съща държава, която на този ден през 1908 година обявява своята Независимост. Какво е чудото? Чудото е във това, че хората които са ръководили нашата държава, през цялото време са защитавали равновесието между тялото и духа. Българите са имали пояс кожен, който е усвоен между другото от няколко армии, дори и в северна Африка са носили българския пояс военните. Но те не са знаели, че този пояс е свещен, защото той съединява небето, което е от кръста нагоре и земята, което са краката - това което е материалното. Този път трябва да следваме и ние - равновесието между материално и духовно. В нашият момент, така сме се сраснали с материалното, че този свещен пояс е стигнал до гърлото ни, като примка на бесилка. В момента всичко се мери в пари. По-голяма трагедия от тази не може да има! С пълно право Моисей, ако се беше появил отново, както навремето при евреите, щеше да каже: „Вие продадохте своята слава, за теле, което пасе трева!”, защото евреите по това време направили едно златно теле. Ние без да сме направили това златно теле в този момент, нашето мерило, нашите очила на гледане на света, се наричат пари.

Но какъв е пътя, който в момента можем да поемем?

Пътя го има. Това е пътя на нашите възрожденци, на нашите будители, които ние ще празнуваме след няколко дена. Преди правата, преди свободите, в тази малка книжка за правата на европееца, има един раздел, цял раздел за достойнството. Нашите будители, хората които са ръководили България, които са влезнали в ръководството на България, са тръгнали по пътя на достойнството далеч, далеч преди европейците, става дума за нещо от преди 150 години. 10 000 души са включени в този списък на нашите възрожденци. Там са подписите на Левски, там е подписа на Ботев, има 10 000 имена, но има още 100 000 не подписани хора, има някои които са оставили само палеца си, но това са хора, които са създали България и които са тръгнали по единствения правилен път - на достойнството. Защото достойнството не се купува, не се продава, но то държи човека прав. Два милиона години природата или това, което можем да наречем Бог, изправя човека на крака. Ние сме създадени за да бъдем на крака. Изключително трудно можем да си представим, какво чудо е това, едно същество родено за четири крака, като масата, като стола, да се изправи на два крака. Какви жироскопи са, каква инженерна задача е това, но ние стоим прави. Ние стоим прави, за да можем да гледаме всекиго в очите  и може би сме създадени да имаме право да се изправим, да говорим с Бога.

 Така че път има пред България – пътят на честа и на достойнството!

Красотата на празника е в това, че имаме време да се съберем, да се погледнем, да разговаряме, да се радваме, че сме заедно.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co