За мен, като негов съвременен последовател е отговорност да застана пред Вас и да говоря за Георги Кирков. Трудно се говори, когато той е зад гърба ти, редом до теб или пред теб. Нима 101 години след неговата смърт някой би могъл да каже нещо по-остроумно, по-образно, по-точно и по на място от Майстора. Той и неговите послания ще продължават да отекват във времето напред. Мъдростта на неговото слово ще продължава да ни кара да се замисляме и да ни дава кураж да отстояваме и вярваме в силата на неговите убеждения.

Това, като негов съидейник, което искам да направя и нека го направим заедно – да продължим да се връщаме в неговата дейност и живот, да проникваме дълбоко в думите и действията му, неговата мъдрост да я прилагаме в съвремието ни. Защото Георги Кирков е забележителна и ярка фигура не само в партиен план, а и национален. Фигурата на Кирков не само свети – тя блести. Журналистическото и публицистичното му перо са мерило за съвременната журналистика, която според мен в момента е загубила своята физиономия.

Майсторът е пример не само за нас журналистите и творците, той трябва да е пример и за българските политици – за отстояване на справедливи каузи, не на някой друг и в чужда полза, а на собствения си български, трудов народ. 

Миналата година, когато паметника на Кирков беше реновиран и организирахме с приятели и съмишленици, с кирковци тържествено откриване на паметника с водосвет, се чуха мнения, че какъв водосвет ще се прави днес – Кирков е бил атеист. Да, факт, които никой не отрича. Искам да попитам, защо и в добрите помисли, идеи и събития винаги ще се намери някой да опорочи, помрачи или раздели за пореден път хората. Нима, ето тук на няколко метра от паметника му в Бозуковото кафене, където Кирков е отсядъл и бъбрил с казанлъчани и приятели, дали е делил хората на вярващи и невярващи. Аз не смятам. Кирков е обединявал около себе си хора с убеждения и идеи…

Благодарение на клуб за леви идеи „Георги Кирков” към БСП-Казанлък и казанлъчани, преди три години за по-малко от две седмици събрахме хиляди подписи зад едно искане – да бъде реновиран паметника на Майстора, чиито основи бяха подали.  Днес можем да бъдем доволни и горди, че сме съхранили паметника на Кирков и да благодарим на Община Казанлък, че си свърши работата по реновирането и изпълни поетия си ангажимент.

Днес, аз искам отново да се обърна към Кирков, който защо пък не – все още да ходи из улиците на Дремиград, така наричал е своя Казанлък…който, като че ли от своя страна - 101 години след неговата смърт обаче му доказва, Дремиград ли – не, не,. Тук в този град, в който си крачил и творил ти – днес ние пазим паметника ти, ще съхраним и печатницата където си печатал „Работнически вестник”, с бунтовна дързост и непримирим дух продължаваме да отстояваме идеите и принципите ти, да организираме беседи и кръгли маси, и с гордост да се наричаме твои последователи.

Майсторе, ти си мерило и в журналистиката, и в идеите, и в обществено-политическия живот по което трябва да се равняваме!

Майсторе, ти си ни нужен и днес!