Има една идея, основана на Бузлуджанския конгрес на 2 август 1891 г. Идея социалистическа, идея за свобода, равенство и солидарност.

Първите опити за пропагандиране на социалистическата идея в България започват още през 1885 г. Началото е положено от завърналия се от Русия Димитър Благоев, който започва издаването на месечното списание „Съвременний показател“. Година по-късно Евтим Дабев издава седмичен вестник „Росица“, чиято цел също е пропагандиране на социализма.

В подработването на идеята за създаване на социалистическа партия вземат активно участие и членовете на сформираната вече социалистическа дружинка от Казанлък, оглавявана от Константин Бозвелиев.

Тъй като на няколко места вече са създадени социалистически дружинки става необходимо да се организира една социалистическа сбирка, за да се обмисли по-нататъшната им дейност. Постига се споразумение между основните дружинки, сбирката да се състои в гр.Търново през Великденските празници. В нея участват десетки делегати от социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък. Тази сбирка е първото социалистическо събрание, което решава бъдещата сбирка да се свика на 2 август / 20 юли стар стил/ в Балкана, в местността Бузлуджа, известна като „Бузлуджански конгрес“.

„Ако търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, сбирката на Бузлуджа е Първия учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му.“ /из „Приносът“ на Д. Благоев/

Единодушно се решава името на новосъздадената социалистическа организация да бъде „Българска социалдемократическа партия“, която излиза със свой седмичен орган и една социалистическа библиотека за пропаганда идеите на социализма и за агитация в името на програмите на БСДП. Първата издадена брошура е „Що е социализъм и има ли той почва у нас“.

На учредителния Бузлуджански конгрес през 1891 г. Казанлъшката организация става съучредител на партията.

Най-голямата група делегати на конгреса е тази от Казанлък, в състав от 6-ма социалисти: Константин Бозвелиев, Христо Колев, Иван Кутев, Стоян Казанджиев, Стефан Папазов и Георги Гинев.

След Бузлуджа в Казанлък продължава провеждане на събрания в малката стая на Георги Пенков на ул.“Скобелев“ и в ниските стаи на „Искра“. На тези събрания са дискутирани теми, свързани със социалистическото движение. Чрез провеждането на пропаганда социалистическото движение в края на 1891 г. и началото на 1892 г. се засилва.

На 7 април 1892 г. се свиква за първи път окръжна сбирка в Габрово, която заседава в къщата на Евтим Дабев. Участват 22 делегати от Търново, Дряново, Габрово, Трявна и Казанлък. Секретар на сбирката е бил казанлъшкият делегат Георги Гинев.

Реалният членския състав на партията в региона е бил следния: Търново – 15-20 члена, Казанлък – 20, Габрово – 12, Дряново -10 и Трявна – 2.

Взема се решение за свикване на единен национален конгрес в Пловдив, с делегати от всички градове на страната. Обсъждало се е каква да бъде дейността на избраните социалисти за кметове, общински съветници и др.

Дълго време Казанлък е един от водещите центрове на социалистическите идеи. Той си извоюва славата на социалистическа крепост в България. Тук поема своя борчески път „Работнически вестник“, издаван от Георги Кирков – Майстора. В Казанлък от 1898 г. до 1901 г. е седалището на ЦК на БРСДП. Тук се провежда и 4-я партиен конгрес.

 129 години по-късно социалистите от Казанлък и Казанлъшкия регион имаме основание да се гордеем, защото нашият край с прогресивното си занаятчийство и зараждащата се работническа класа става благодатна почва за семената на социалистическите идеи.

Днес, ние социалистите се прекланяме и почитаме Бузлуджа.

От Бузлуджанската звезда изгряха хиляди звезди на несломимата воля за борба на трудовите хора за справедлив живот, за правото на труд, за с0оциално равенство, солидарност и човешко щастие. Тя, социалистическата идея и днес е наша съдба, идеал и неутолим стремеж.

БСП е вярна на тази идея. Нейните ценности са цел и смисъл на идейно – политическото и организационно съществуване. Това я прави партия на бъдещето.

От изгубените ценности към нови стремежи, от търгуване с капитали към мечтаното равноправие – днес идеята за справедлив свят продължава да е по-жива от всякога, макар и изопачена и хулена, тя има своето неизменно място в съзнанието ни.

Пътят, започнал от Бузлуджа не е извървян, защото това е пътят към доброто, истинското. Защото това е пътя на социалистическия идеал, озарен от онази първа малка червена звезда.

Може пък и вие, мили приятели, скъпи наши деца и внуци да откриете своята звезда, онази звезда, която ще озарява пътя ви към справедливостта и щастлив живот.