При влизане в енинския храм "Свети Великомъченик Георги", на стената отдясно, току до входната врата, има много стара паметна плоча, поставена от тогавашните (1943г.) признателни енинци, посветена на летец-изтребителя подпоручик Йордан Славов Тодоров - български национален герой. Сигурен съм, че няма човек, който да е влизал в храма и да не е видял този паметен знак.
Но също така, за съжаление, съм сигурен,че са много малко хората, които знаят кой е този човек и какво е направил за България, в т.ч.и за Енина.
Йордан Славов Тодоров не е родом от Енина, а от Добрич. Роден е преди 105 години, на 16 юли 1915 г., в многодетно (шестчленно) семейство на сладкар. Израства без баща, защото родителите му се развеждат. Преместват се да живеят в свободна България - първо в Балчик, после във Варна, тъй като по онова време (1913-1940 г.) Южна Добруджа е под румънска власт.
От малък се увлича от авиация, той завършва Военно училище със специалност "летец-изтребител".
Като такъв, през 1939 г., се установява на работа на военното летище в Казанлък, а живее в Енина. Тук, през 1941 г.,той се запознава с бъдещата си съпруга Славка Стефанова Балабанова, женят се през същата година, а през следващата 1942 г.,им се ражда единственото им дете – Стефан (вече покойник, който живееше в Казанлък).
В хода на Втората световна война е изпратен на служба -първоначално в самолетната база в Марино поле, Карловско, а впоследствие на летище Божурище край София. Проявява се като един от най-добрите специалисти за онова време в професията си.
През лятото и есента на 1943 г. започват англо-американските бомбардировки над София и други български градове, в т.ч.и над Казанлък.
Подпоручик Йордан Тодоров, заедно с другите български летци, като истински родолюбци, дават достоен отпор, защитавайки София.
На 14 ноември 1943 г.,по време на поредната бомбардировка, въпреки, че е в почивен ден, той се включва доброволно в българската ескадрила. След тежък бой с противника е тежко ранен, но докато дава път на другите да кацат на пистата, губи много кръв и контрол върху машината, пада и се разбива.
Изпратен в метален запечатан ковчег в Енина, където е погребан в т.нар."Старо гробище". Тогава е поставена паметна плоча в енински храм. По-късно е преместен в новото (сегашното) гробище, заедно с надгробния паметник, който включва орел в полет. За гроба се грижат запасното дружество на военните летци, в т.ч. г-н Желязко Влаев от Енина. От 2018 г. паметникът и гробът на героя са включени в списък на войнишките паметници, обект на специални грижи от Министерството на отбраната.
Подпоручик Йордан Тодоров е награден посмъртно с орден "За храброст"-втори клас, за проявен героизъм. За съжаление, по време на т.нар. народна власт, той заедно с другите български военни летци от Втората световна война, като царски офицери, са обявени за "народни врагове".
След 1989 г. те са политически реабилитирани и повишени във военен чин.
С президентска Заповед №420 от 19 октомври 1992 г. подпоручик Йордан Тодоров, заедно с другите, също е повишен посмъртно в чин полковник. Едно закъсняло, но напълно заслужено признание, една възстановена справедливост!
За съжаление, в днешно време този национален герой от Енина е малко известен на местната, на казанлъшката, както на българската общественост като цяло.
Проблем, върху който трябва да се замислим и да поработим всички заедно - местна власт, неправителствени организации, краеведи, музейни работници, училище и др.
ВЕЧНА СЛАВА И ПОКЛОН пред подвига и паметта на героя от Енина, дал живота си за чистото небе над столицата ни, над България!
Гриша Горецов
