Изложба от картини на Мара и Димитър Чорбаджийски под надслов „Цветето и Дъбът” почти цял месец беше изложена в залите за временни изложби на Художествената галерия - Казанлък.

Чудесна изложба и едно похвално дело на ЛМХ „Чудомир”, Художествена галерия – Казанлък и кметството в града ни.

Тази прекрасна изложба отпуши журналисти и самозванковци да се „упражняват” да тълкуват и дават оценки на творци като Мара и Димитър Чорбаджийски. Да тиражират неистини за тях и техния живот.

„Мара и Чудомир има ли късна среща под чужд покрив”, че кое му е чуждото на покрива?! Разбрахме вече, че Чудомир е събрал какво ли не за музея и картинната галерия, само че той е имал и много помощници включително и жена му.

Например във вестник „Искра” от 31.05.1929 г. в раздел „вести” пише следното: „Г-жа Мара Чорбаджийска подари за картинната галерия при „Искра” картината с маслени бои „Пиерета”.

Да не говорим за по-късните му последователи Емил и Гергана Цанови, Людмил Гетов и Стефка Крачанова. Категорично мога да заявя, че покрива им в къщи и на културния фронт никога не им е бил чужд. Мара Чорбаджийска никога не направи своя изложба без да се съветва със съпруга си, както и той, споделяше с нея творческите си изяви и като писател и като художник. Защото държеше на семейната чест и знаеше много добре, с колко мъка се създава едно произведение на изкуството.

В тиражираните новини по медиите, като че ли с укор се казва, че двамата като творци били различни. Що за констатация е това?! Разбира се, че са различни – колорит, образи, бои. И точно това ги сближава под общия им покрив.

Прочетох редове, че Чудомир рисувал все прегърбени и отрудени жени. Нима тези хора познават цялото творчество на Чудомир?!

Твърди се, че в картините на Мара Чорбаджийска „дълбоко бучи тъгата”, че била нервна и сприхава?! Тук е мястото да попитам, от коя мъжка или женска „Кака Сийка” научихте това, когато по времето на Чудомир тези, които пишат тези редове не са били още родени?

Мара Чорбаджийска никога не е била тъжна, нито пък творчеството й е било такова. Тя беше лъчезарна, общителна, дружелюбна, гостоприемна. Кухнята за нея беше първото й призвание – готвеше, правеше чудесни сладкиши, чиито рецепти аз и до днес използвам. Вареше прочутите казанлъшки сладка и какво ли още не, и чак тогава отиваше в ателието си. За нея журналиста Денчо Баров пише във в-к „Искра” /16-23.07.1993 г./ следното: „Ако Чудомир е Чудомир днес, ако ние всички се смеем на неговите чудесии, весели разкази и рисунки, голям дял в това има и „кака Мара” – съпругата на писателя. Самата тя, художничка със свой стил, със свой маниер. Мара Чорбаджийска беше дясната ръка на писателя Чудомир. Тя беше и първият му съдник и критик, първият му помощник и ценител”. И по-надолу: „Самата Мара Чорбаджийска беше скромен и проникновен творец. Не шумеше около себе си. В нейните картини имаше топлото й обаяние... Тя можеше да се изяви и като великолепен илюстратор на книжки за деца...”

          Но най-добре характеризира двамата творци критикът Михаил Христов /в-к „Вечерни новини” от 30.08.1971 г./. Той казва: „Чудомир търсеше в живота веселото, Мара Чорбаджийска – красивото”.

          Ето това трябва да знаете новите изследователи на творчеството на Мара и Димитър Чорбаджийски.

И много моля, нека вече да се спре да се наднича „под юргана” на Мара и Димитър Чорбаджийски, защото това е не само противно, но и гнусно! Издраска се, че Мара била загубила дете по време на пътуването си до Париж?! Ние, хората живели с тях не знаем нищо, та новите изследователи на Чудомир ли знаят?!

          Рисунките на децата, които Мара Чорбаджийска рисува, са портрети на деца с подчертана жизненост на красиви и здрави малчугани, които живеят в спокойна семейна среда, заобиколени с внимание и обич от близките си и от нея – художничката Мара Чорбаджийска. Обич, която тя им дава с голямото си нежно сърце и ги овековечава чрез четката и боите. Повече  по въпроса за детските й портрети може да прочетете в моя материал „Децата на роднините в творчеството на Димитър Чорбаджийски - Чудомир и Мара Чорбаджийска”. Четен на научната конференция по време на Чудомировите празници и отпечатан в сборника „Чудомир между противоречията”, издаден с помощта на Община Казанлък, музей „Искра”, ЛХМ „Чудомир” и Фондация „Чудомир”, стр. 167.

И като родственица на Чудомир много моля всички „многознайковци” да престанат вече да се занимават с Мара Пенкова и измислената не до там етична от тях връзка между нея и Чудомир. Защото не само Чудомир и Мара Чорбаджийска, ами и Мара Пенкова си имат наследници и е отвратително да се тиражират смешни, неетични и гнусни измишльотини.

Фактите: Никога, преди смъртта си или когато и да е било, след десетината дни на лятото през 1920 г., когато те са се запознали в Павел баня, двамата творци не са се срещали. Тя заминава да учи в Русия, а той тръгва по пътя си с Мара Нонова. Чудомир и Мара Пенкова се виждат вече доста поостарели - тя на 62 години, той на 74, когато тя решава да направи рецитал по разказите му. Той не ходи да й ги носи в Златица, където тя живее, а ги изпраща по пощата. Няколкото й гостувания в Казанлък в дома му е посрещаната най-сърдечно от него и жена му, за уточняване на въпроси около рецитала. Това не означават „близка връзка”, нали! Дори и писмото от Израел е пропито с едно топло приятелско чувство.

          И още нещо трябва да се изясни - що за глупост е това, че жена му не е ходила в София да го посети в болницата?!

Тук е мястото да обясня на цялата любопитна общественост, че когато Мара Чорбаджийска отиде да го посети първият път то беше във връзка с това, че тя искаше Чудомир да се лекува при нейният племенник д-р Бойкикев, а той се насочи към Правителствена болница. И когато тя замина остави ключовете за пътната врата на дома им, на моите родители, да ходят да хранят кучето и котката и да поливат цветята, ако й се наложи да остане по-дълго в София. Тогава къщата им /къщата, а не двора/ имаше два входа. От лявата страна имаше малко закрито коридорче с няколко стълби надолу от където се влизаше в приземния етаж. Там живееха, като ученици в горните класове някои от синовете на сестрите му. Та в това коридорче имаше кът където в отсъствието на стопаните хранихме кучето и котето. Вторият път, не мога да си спомня точно, но мисля, че беше след връщането му от нагревките в Германия. Но и не беше необходимо да се ходи постоянно, първо – защото той се връщаше често /са справки: дневникът му  - стр. 280, 281, 282, 283/ и второ, защото край него беше почти неотлъчно леля Нанка – медицински работник, дъщеря на сестра му Велика, която живееше в София. В болницата го посетихме и аз и сестра ми и аз още веднъж, сама.

Не случайно пиша в книгата си „С усмивка по житейския друм”, издание на ИК „Ирита” 2017 г., стр. 318, че когато го посетих в болницата в София преди да се разделим той ми каза: „… и хем да се грижите за чинка ви Мара, че и тя не е много добре... Въздържайте я от пътуване до София, едно, че не е много здрава, друго че не искам да ме вижда в това състояние. Оставям къщата на нея. Има и пари...”.

И тук е мястото да поясня, че небива художничката Мара Нонова Чорбаджийска да се бърка с Мара Георгиева Чорбаджисйска, която е била детска учителка и дъщеря на брата на Чудомир – Георги Чорбадьийски.

          Кощунство е, журналисти с цел трупане на популярност да посягат не само на казанлъшката, но на българска литературна и художествена съкровищница Мара и Димитър Чорбаджийски. Не отива и на казанлъчани да се подават на жълтините, които им се подхвърлят и да ги приемат с лекота. Казанлъчани като наследници на Чудомир сме длъжни да пазим от обругаване тяхното творчество. Длъжни сме да го опази, съхраним и предаваме на идните поколения, защото Чудомир е национално съкровище.

          Толкоз за сега! – както казваше Чудомир.

          И дано вече се сложи точка на парливото, неетично и брутално отношение към двамата достойни творци, живели в Казанлък – Мара и Димитър Чорбаджийски. Живели под един свой покрив и в битието си и в творчеството си и никога под чужд! Или може би е време  ние родствениците да потърсим съдебна отговорност на лъжезнайковците!

Това достойно ли ще бъде за Казанлък, за България, че и за света!

Лилия Димитрова /племенница на Чудомир/

Снимки: ЛХМ „Чудомир” – Казанлък и Фондация „Чудомир”

Текстът и снимките са собственост на ЛХМ "Чудомир" и Фондация "Чудомир" и не могат да бъдат използвани без изричното им съгласие. 

                                                

Сподели статията

Етикети
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co