От България |#ffcc00

Най-добре е въпросът да отпадне поне до изборите, но очаквам под влиянието на председателя това да не се случи

Парламентарните избори приближават, а БСП се раздира от все по-тежки противоречия. През последните часове дневният ред на главната опозиционна партия е подчинен на един от най-големите катаклизми за последните години вляво - опитът за отстраняване на една от емблематичните фигури в червено - Георги Гергов.

За разлика от предишния подобен трус през 2014 г. - изключването на Георги Първанов, сегашното предложение на Изпълнителното бюро не съответства с устава на БСП. Сигнал за това дадоха от градския комитет на социалистите в Пловдив.

Заместник-председателят Нина Чавдарова напомни, че Георги Гергов е напуснал Националния съвет на 18 декември, а според член 12 на Устава партиец може да бъде изключен само от органа, в който членува - от своята основна партийна организация, от Градския съвет или от Градската организация.

Малко по-късно от Града на тепетата долетя новината, че втората най-голяма регионална структура на партията - БСП-Пловдив, снема политическото доверие от Изпълнителното бюро на Националния съвет.

В качеството му едновременно на юрист и бивш член на Националния съвет на БСП, за коментар потърсихме Чавдар Георгиев:

- Легитимно ли е искането на Изпълнителното бюро?

- Не съм запознат с конкретния документ, но това по принцип не е работа на Изпълнителното бюро. То има строго определени правомощия по Устава на БСП и ми се струва, че тези действия не влизат в тях. Нека не се лъжем. Очевидно инициатор е председателят на БСП. Изпълнителното бюро явно е просто някакъв параван. Иначе всеки в партията може да сезира когото реши за съобразно с въпроси от вътрешнопартийния живот и политиките, които се осъществяват.

Така че моят отговор е по-скоро не. Изпълнителното бюро би трябвало да се занимава с други по-важни въпроси, а не с налагане на наказания.

- От БСП-Пловдив са категорични, че Гергов не може да бъде изключен, след като вече сам се е оттеглил от Националния съвет.

- Напълно са прави другарите и аз споделям тяхната позиция, тъй като наистина по Устава на БСП партийното положение или партийния статус на даден член могат да го разгледат само основните партийни организации по процедура на съответния член или на органа, на който той е член. При условие, че Гергов е подал оставка, доколкото съм информиран, от същия момент той отпада от състава на Националния съвет и няма как там да се занимават с неговото партийно положение.

Да оставим настрана и допълнителните аргументи, че когато се налага партийно наказание, съответният партиен член трябва да има възможност да вземе отношение. Очевидно това няма как да се случи, след като Гергов е отпаднал от състава на Националния съвет. Напълно споделям тезата и позицията на пловдивските другари - НС не може да изключи Георги Гергов, тъй като той вече не е член на този орган.

- Докъде може да стигне тази юридическа сага?

- Трудно ми е да прогнозирам точно докъде може да стигне. Вероятно под натиска на председателя на БСП очаквам Националният съвет да изключи формално Георги Гергов, което би било неправилно, разбира се. Съответно това решение би подлежало след това на контрол от Контролната комисия. Доколкото тя очевидно също е под влияние на председателя на БСП, аз не очаквам казусът да се развие в полза на Георги Гергов.

- Кой печели и кой губи от всичко това?

- Мисля, че никой няма да спечели. Ще загуби партията, вътрешнопартийното единство, ще е поредният показен акт на пренебрегване на Устава. Ще загуби преди всичко имиджът на партията. Не виждам печеливши от този ход. Особено като имаме предвид в каква обстановка се намираме и че предстоят сериозни политически дни, двата избора тази година. Това в никакъв случай не е далновидно.

- Питам Ви като бивш член на НС на БСП. Какво трябва да се случи оттук нататък, за да успее партията да излезе от юридическия казус с минимални щети?- Най-добре би било да надделее здравият разум и този въпрос да отпадне от дневния ред на Националния съвет на БСП. Да не се разглежда поне до изборите. След това ще има възможност за становища на отделни членове и органи.

https://pogled.info/bulgarski/chavdar-georgiev-georgi-gergov-ne-mozhe-da-bade-izklyuchen-ot-ns-na-bsp.124632

Днес православната църква празнува Богоявление - един от най-големите и най-древните християнски празници.

Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан. След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.

За християните през нощта срещу Богоявление небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.

На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.

Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят.

С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората, твърдят етнографи.

В народната традиция празникът се нарича още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.

Според поверията дните преди този ден са смятани за опасни - предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат "мръсни дни", "поганци", "караконждуви дни".

Днес имен ден празнуват носещите имената Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.

Понеделник, 04 Януари 2021 11:17

Минималната пенсия стана 300 лева

От 1 юли всички останали пенсии ще се повишат с 5%

Здравният министър проф. д-р Костадин Ангелов и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата маг. фарм. Богдан Кирилов оповестиха подробности за втората доставка на ваксини срещу COVID-19, която пристигна тази сутрин на летище София.

В момента се подготвя спедицията на ваксините до пет точки в страната, обяви министърът. До седмица-две се очаква да стартира втора фаза от плана за ваксинация. Броят на желаещите да се ваксинират се увеличава, отчете още проф. Ангелов.

Масовата ваксинация ще започне през февруари или март. Тя ще започне с възрастните хора, обяви министърът.

Ваксинацията в България се извърша безплатно и напълно доброволно, като амбициите на здравните власти е ваксина да бъде поставена на около 70% от населението.

„Най-късно до 6 януари ще получим становище от Европейския регулатор за ваксината на Moderna и стартирането на дистрибуцията й в държавите от ЕС. Всичко, което е разписано по ваксинационния план, ще се случи. Очакваме разрешение и за трета ваксина". Това заяви по време на брифинг здравният министър проф. Костадин Ангелов.

Първите 9750 ваксини на "Пфайзер" и "Байонтек" пристигнаха на 26 декември и досега 4739 души са се ваксинирали.

Запитан кога може да се очаква разхлабване на мерките, проф. Ангелов отговори следното: „Предпазлив съм по отношение на прогнози. Когато кажа нещо, вирусът ни опровергава. Следим със загриженост всяко едно число. Когато имаме дадено число, взимаме едно или друго решение. Решенията ни са базирани само на научни доказателства", категоричен е здравният министър.

Сряда, 30 Декември 2020 16:34

Ех, братушки

«Стоит над горою Алёша, в Болгарии русский солдат...» - пеехме, спомням си, като деца, в благословените късносъветски времена. Империята умираше тихо и величествено, но за нас това не беше очевидно. България все още имаше репутацията на все пак чужбина, но в същото време си беше своя, родна, наистина братска държава, за свободата на която нашите деди умряха съвсем неотдавна. В Пловдив има паметник в тяхна чест.

За това на чия страна България влезе в световното клане, тогава предпочитаха да не си спомнят. Невъзможно беше да си представим, че един ден ще се озовем от противоположните страни на фронта. Само че се оказа точно така.

За това крещят сухите доклади от последните дипломатически скандали. Депортациите се превръщат в норма. Русия току-що беше принудена да отговори на поредната атака на София - тя обяви за персона нон грата помощник-военния аташе в българското посолство в Москва подполковник Митко Борисов. Заповядаха му да напусне страната ни в рамките на 72 часа. Съответната нота бе връчена на посланика на България Атанас Кристин в руското външно министерство.

Атанас преживя неприятни моменти на площад Смоленская. Е, това не е място за пикник! Сградата -тежка крепост от сталинистката епоха напомня за времето, когато България все още е била на страната на доброто, "16-тата република" – уважавана и почитана...А се превърна в N-тата страна на НАТО, изпълняваща задълженията на момче за поръчки.

Изгонването на военния аташе не е прищявка на Москва или резултат от нашата прекомерна подозрителност, а симетрична мярка. Отговор на "с нищо необоснованото решение на България" да бъде експулсиран от страната през декември "военният, военно-въздушен и военно-морски аташе в руското посолство в София", се казва в лаконично изявление на външното министерство.

Главният прокурор на България Иван Гешев утвърждава, че уж е събрал доказателства за участието на един от руските дипломати в събирането на класифицирана информация от военен характер. Казват, че от 2017 г. той редовно наблюдавали събирал данни за броя на американските войски в България.

А какво друго трябва да събира военното аташе? Гъби и горски плодове? Интересното е, че свои, собствени военни тайни българската страна няма. Само американски (дори не НАТО-вски). Чак е някак си неудобно за "братушките".

Самият факт на престъпното събиране на информация от нашите дипломати също не предизвиква доверие. Повече прилича на политическа атака, жест на лоялност, демонстрация на верноподаничеството към новия по-голям брат.

Не е ли това, което е имал предвид Леонид Слуцки, ръководителят на комитета на Държавната дума по международните въпроси, когато напомни, че България не за първи път изгонва руски дипломати, „без доказателства, като ги обвинява в шпионаж“. Със самото това София претопля русофобската истерия, за да поддържа мита за руската агресия и заплаха, - сигурен е депутатът.

България само през 2020 г. се „отличи“ два пъти (без случя от декември). През септември двама наши дипломати бяха обвинени, че са събирали с помощта на местните жители информация за техническата модернизация на българската армия. От кого модернизация? От НАТО, разбира се! А през януари ставаше дума за индустриален шпионаж в областта на енергетиката.

Сериозно ли мислите, че ние, които прекарваме газопровода „Турски поток“ през България, построихме АЕЦ и повечето от големите енергийни мощности на страната, шпионираме тяхната енергетика?

И накрая черешката на тортата: мрачен скандал, за който се твърди, че е свързан с отравянето на български бизнесмен от служители на ГРУ. Правя се на Ванга – всичко това все още не е приключило.

Същият Леонид Слуцки отбеляза, че България не е първата ученичка в мръсния бизнес с голословни обвинения на Русия. Време е да говорим за съществуването на цял концерт от европейски държави (да кажем държави, макар че ...), които се стремят да се проявят евтинко в областта на русофобията.

В крайна сметка всеки може да изгони дипломат - от голям ум няма нужда, а изглежда като постъпка на възрастен. „Шпиономанията, придружена със систематичното експулсиране на руски дипломатически представители от европейските страни, е част от обща кампания за дискредитиране на страната ни“ – казва Слуцки.

Всъщност, освен България, Словакия, Австрия, Норвегия и Чехия се провиниха също в експулсирането на дипломати (16 души) тази година. През 2019 г. - Германия, същата България, Украйна, Швеция и Полша. През 2018 г. - Швеция, Словакия, Гърция и (гвоздеят на програмата!) Великобритания, която предизвика вълнения около приказния сюжет за „страхотния заговор“ в Солсбъри.

Тогава Лондон беше подкрепен от 16 държави от Европейския съюз, както и САЩ, Канада, Норвегия, Австралия, Молдова, Албания, Македония, Черна гора и Украйна. Списъкът е впечатляващ.

Впрочем, отговорът на Москва беше напълно симетричен. Десетки западни дипломати се прибраха у дома. Както виждате, Русия никога няма да се остави да я обиждат безпочвено. Отговорът е съвсем като в Стария Завет - око за око. Вижте там, бивши приятели в Европа, , гледайте да не ослепеете през следващата година.

https://pogled.info/svetoven/russia/eh-bratushki.124354

Пенсиите в размер до 650 лв. няма да бъдат запорирани от 1 януари 2021 г. Причината е промяната в размера на минималната работна заплата от 610 на 650 лева. Съгласно установеното в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, принудителното изпълнение може да бъде насочено само върху пенсии с месечен размер над минималната работна заплата, тоест от пенсиите под този размер не могат да се правят удръжки. Размерите на удръжките от пенсиите, за които е допустимо налагането им, също се определят в зависимост от размера на минималната работна заплата за страната. Посочените ограничения не се прилагат за задължения за издръжка.
Пенсионерите, попадащи в тази група, ще получат пенсиите си след 7.01.2021 г. в зависимост от начина на изплащането им - с пенсионен запис, ако се изплащат чрез пощенска станция, или с допълнителен превод по личната платежна сметка, ако се изплащат чрез банка/доставчик на платежни услуги.
Изплащането на пенсиите за месец януари 2021 г. е в определения съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж времеви период - ще започне на 7 януари (четвъртък) и ще приключи на 20 януари (сряда).

Министерството на младежта и спорта отпусна допълнително 2 милиона лева по програмата за развитие на спортните клубове. 889 клуба от 50 вида спорт получиха 30%. увеличение на отпуснатите средства тази година. „Мярката е добра, прие се много добре от клубовете. За 2021 г. вече е гласувано 100% увеличение на средствата по тази програма. Българските спортни клубове ще получат допълнително 6,5 милиона лева, с които ще подпомогнат дейността си“, това заяви министърът на младежта и спорта Красен Кралев. 

Спортният министър съобщи, че на федерациите беше позволено да пренасочат средствата си, предвидени за участие в международни състезания, които бяха отложени заради пандемията, към разходи за подготовка на атлетите си. Министерството е готово тази мярка да продължи и догодина.

„Програмата ни за подобряване на спортната инфраструктура в страната продължава с пълна сила“, информира още министър Кралев. Пред премиера той докладва за изградените и реконструирани спортни съоръжения през тази година. Кралев съобщи , че са пуснати обществени поръчки за още 20 спортни обекта на приблизителна стойност 7 милиона лева.

„Сключени са 21 от договорите за построяването на физкултурните салони в 27 училища на територията в цялата страна“, каза още Кралев.

На срещата бе обсъден и напредък в изграждането на „Арена Бургас“. „Строителството на залата в Бургас по график трябва да приключи до края на първото тримесечие на годината. Част на доставките от елементи на покривната конструкция трябваше да дойдат от Германия и Италия, но се забавиха заради пандемията“, съобщи министър Кралев.

„Арена Бургас е едно фантастично съоръжение, което ще е готово през следващите месец-два. Залата ще може да е домакин на световни и европейски първенства по леката атлетика, но в нея ще могат да се провеждат и всякакви други състезания“, заяви премиерът Борисов.

Петър Анастасов е първият носител на Националната награда за литература на името на Валери Петров, която Съюзът на българските писатели учреди през 2020 година във връзка с отбелязването на стогодишнината от неговото рождение.

Връчването на наградата стана на скромно, поради епидемичните ограничения заради корона вируса, тържество в средата на месец декември в галерията-книжарница на София-прес. Идеята за нейното създаване, както и много други предложения за това как да се чества вековния юбилей на забележителния български поет, писател, сценарист, преводач, интелектуалец и общественик се роди на същото това место през април 2019 г., при отбелязването на деветдесет и деветата година от рождението на Валери Петров, организирано от Съюза на българските писатели, Народно читалище “Емил Шекерджийски-1919 г.” и Фондация “Нисим”.

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели обяви решението на Управителния съвет и връчи Националната награда за литература “Валери Петров” на нейния първи носител - талантливия наш поет, драматург, публицист и издател Петър Анастасов. В своето кратко слово той сподели удовлетвореността си от това, че тази литературна награда е вече факт и с нея не само се продължава практиката, но и се поставя началото на една нова традиция в живота на Съюза - не само да съхранява творчеството на всички членове на СБП, ипреди всичко на всички тези, които са вече в по-добрия свят, за да не остане то в небитието, но и да почита паметта на своите най-достойни членове по възможно най-добрия начин, въпреки страшното тежковреме, в което живеем, въпреки десетилетнотонеглижирането на творческите съюзиот страна на българската държава и липсата, поне за сега, на желание специално тази награда да бъде споделена от други институции. Днес наградата “Валери Петров” се реализира благодарение на спонсорския жест на Анжел Вагенщайн, на Иво Хаджимишев и семейството на Валери Петров и най-вече на българския бизнесмен и меценат Илко Минев, живеещ в Бразилия, който пое ангажимента да осигури паричната равностойност на наградата не само през тази, но живот и здраве, ипрез следващите години.Наградата е факт благодарение и на съпричастността на много други наши съмишленици, които се включиха в подготовката и провеждането на тържеството, включително и на Невена Продева, която изработи плакета и грамотата на наградата, в която е използван графичен портрет на Валери Петров, направен от Борис Ангелушев през 1947 г. за неговата първа след 1944 г. поетична книга.Иван Гранитски, директор на Издателство “Захарий Стоянов”, сподели своята радост за това, че първата награда на името на Валери Петров попада в ръцете на удивителния наш поетПетър Анастасов. По-добра, по-подходяща, по-достойна кандидатура за тази първа награда на името на Валери Петров не можеше да има. Петър Анастасов отдавна е в класическата традиция на българската поезия и драматургия, в творческиядух на Валери Петров. Това са финната лирическа традиция, дълбоката пластика на метафоричния рисунък,психологическата драма, които присъстват в творчеството на Петър Анастасов. Това е една много висока летва, която журито и Управителният съвет на СБП поставят пред бъдещите носители на награда. Дано и презследващите години това да бъде така, тъй като Валери Петров е едно от най-силните превъплащенияна духа на великата българска поезия – наБотев, Яворов, Дебелянов, Пенчо Славейков, Лилиев, Вапцаров, напоетите от 40-е, 50-е и 60-е години АлександърГеров, Богомил Райнов, Ханчев, Пейчев, Вутимски, чийто съмишленик и съратник е самият той. Една изключителна група поети, отдавна влезли в класиката на българската литература и поезия. И съвсем естествено наградата отива притехен духовен следовник, какъвто е Петър АнастасовИво Хаджимишев се обърна към Петър Анастасов и заяви, че те с Анна Хаджимишева са “много щастливи, че именно той получава тази награда. Тя е не само заслужена, но аз съм сигурен, че и Валери би се зарадвал много, защото знам, че той много високо Ви ценеше и винаги с много топло чувство ми е говорил за Вас. Вие влизахте в неговата класация (това не е най-добрата дума). Вие сте бил в неговото сърце - това мога да Ви гарантирам.” Знам колко неща бяха планирани за отбелязване на вековния юбилей на Валери Петров, но в тази обстановка, в която се намираме в момента, може да се радваме на една реализирана идея и то по много културен, по много хубав начин. Благодаря наБоян Ангелов и на Съюза на българските писатели за това, че пазят името и достойнството на Съюза в един много чист вид, на Иван Гранитски и на издателствата “Христо Ботев” и “Захарий Стоянов” за усилиятада запазят достойнството и сложат на пиедесталчестнитебългарски интелектуалци, които не измениха на позициите си, на Анжел Вагенщайн, койтопоказа, че каквото си е навил на пръста го постига, разбира се на Илко Минев, който осигурява материалната част на наградата и на всички други, които се ангажират активно в усилията за отбелязване на вековния юбилей на Валери Петров. Нека им пожелаем здраве и да бъдат по-дълго заедно с нас. Благодаря на всички.

Развълнуван Петър Анастасов благодари на всички, които са го определили за първи носител на тази фантастична награда. Изказа своята голяма радост от нейното получаване и пожелание тя да има дълго и пълнокръвно бъдеще. Той сподели, че личната му среща с Валери Петров и неговата поезия е още от 1959 година когато е ученик в Руската гимназия. Тогава наред с първите си поетични опити той написал поема за един антифашист от неговото родно село и я занесъл за мнение на своята учителка по литература. Тя я прочела и му казала „Ами не е лошо, има нещо”. Той схванал нейната оценка, но всичко наистина станало ясно по-късно, когато една сутрин тя му донесла един вестник с поемата на Валери Петров „В меката есен“ и му казала: „Това е поема“. “И тогава аз разбрах не само кое е поезия, но и как се постига качество. Това е поема над всички граници, тя е поема на България. Аз съм щастлив, че съм удостоен с тази награда на името на най-големия поет на съвременната ни литература, поет който остави жива следа, жива диря на човещина, на талант, на любов. Поклон към Валери Петров. Благодаря на всички вас и нека бъдем радостни, че българската литература не умира.”

ПЕТЪР АНАСТАСОВ е роден  на 27 октомври 1942 г. в с. Марково, Пловдивско. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е журналистика в Москва. Бил е директор на издателство "Христо Г. Данов", работил е като драматург в Кюстендилския драматичен театър, главен редактор на издателство "Христо Ботев" и директор на издателство "Български писател". В момента е главен редактор на издателство "Светулка44 АТЕНЕЙ". Дебютира в поезията през 1967 г. Автор е на книги със стихове: "Зимна нежност", "Тройно огледало", "Както те обичам", "Единствено безсмъртие любов",  "Този черен бял свят", "Хубава и проклета си" и др. Автор е и на шест пиеси, сред които "Обещай ми светло минало". По негови сценарии са заснети телевизионните филми "Малка промяна в звездите", "Командировка за спомен" и "Оттатък ставаш невидим". Сценарист е и на дванадесетсерийния телевизионен филм "Църква за вълци". Носител е на Националната награда за поезия "Пеньо Пенев", на Наградата на СБП за поезия за книгата му "Както те обичам" и на наградата "Николай Лилиев" за цялостно поетично творчество. Почетен гражданин на Пловдив. 

Страница 88 от 239

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co