Масово от дестилериите отказват да участват в предстоящата кампания по изкупуване и преработка на розовия цвят тази пролет, защото нямат финансови средства. Трудностите в бранша се допълват и от непласираните огромни количества розово масло, което залежава в трезорите.Така розопроизводителите са заплашени от фалит. По думите на розопроизводителите в землището на община Гурково няма яснота дали ще бъде изкупен цветът им за тази година, нито кои от дестилериите ще работят.

Ще има консултативен съвет по маслодайната роза до края на месеца, имаме предложения, които ще бъдат внесени от председателя на асоциацията г-н Христо Николов. Надяваме се да бъдат приети тези предложения, защото маслодайната роза иска своето поддържане и започва още от февруари да се поддържа. Но производителите нямат ясно решение какво да правят, каза розопроизводител.

Друг, който гледа около 40 декара рози, коментира, че разходите са много и биха искали субсидията за отглеждане на маслодайна роза да се повиши. Той уточни, че някои от дестилериите вече са заявили, че ще изкупуват, но производителите не знаят на каква цена ще бъде изкупуването.

Една от причините част от дестилериите да заявят, че няма да изкупуват розов цвят е, че от миналата година заради пандемията има залежало много розово масло, което не е реализирано на световните пазари. Колко е това розово масло - производителите не знаят, те искат да знаят кой преработвател колко масло има, за да няма спекулации.

Техните предложения за Консултативния съвет са розопроизводители, които ще обявят нулева година, да бъдат обезщетени. Имат три предложения. По време на вегетация на маслодайната роза розопроизводителят да докаже, че ще има нулева година с мулчиране на розите или с частично мулчиране.

Розопроизводителите се надяват проблемите им да бъдат решени и най-вече да получат яснота дестилериите ще изкупуват ли розовия им цвят тази година.

Патриарх Кирил е голям духовник, живял в повратни времена в историческа епоха, която в своята трагедия нямат аналог в човешката история. Това отбеляза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков при валидирането на пощенско-филателно издание на тема „120 години от рождението на патриарх Кирил Български“.

Близо 4 милиона лева отпусна правителството за финансиране на духовните училища в България през 2021 г. Министър-председателят Бойко Борисов изтъкна значението на обучението в тези училища. „Те са изключително важни за етническата толерантност впоследствие, и за мирното съвместно съществуване, за познаването на религиите, затова, че те проповядват мир, а не проповядват война“, заяви премиерът Бойко Борисов.

Днес се навършват 165 години читалищно дело в България.
На този ден през 1865 година в Свищов е основавано първото българско народно читалище по инициатива на учителя Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович.
В него е учреден първият български музей, първата обществена библиотека с дарение от 800 тома книги на различни езици, създаден е първият български хор за многогласно пеене.

Киселото мляко, сиренето и кашкавалът, които се предлагат в детските градини и училищните столове задължително трябва да са произведени по Български държавен стандарт. Това предвижда наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните за децата, която влиза в сила в края на седмицата.

Биохрани, произведени по европейските регламенти, също ще могат да бъдат предлагани в детските и училищните заведения, предвижда наредбата.

Айрянът за децата трябва да е само от кисело мляко и вода без добавка на сол.

Може да се предлага охладена или замразена риба. Допустимо е децата да получават мляно месо и лютеница, обаче само ако са направени по браншовите стандарти.

Според новата наредба храните, приготвени за децата, не трябва да съдържат консерванти, оцветители и подсладители.

Отговорните лица имат още няколко дни да се подготвят за изискванията, които официално влизат в сила от 13 февруари.

Доходът на 65 процента от домакинствата у нас не достига за тяхната издръжка, сочат последните данни на КНСБ за четвъртото тримесечие на 2020 година. Цели 16% е дефицитът на едно четиричленно семейство, за да си покрие месечните сметки. Според синдиката България е на последно място по минималната работна заплата в ЕС.

Моника Димитрова е майка на две деца, работи в русенската администрацията. Заедно със съпруга си получават 2000 лева месечно. Голяма част от парите им обаче отиват за сметките, които излизат около 400 лева на месец.

"Ограничаваме се за отопление. От дрехи пестим, защото сега толкова много неизвестности има около коронавируса, но децата няма как да ги ограничим, защото те растат", казва Моника.

Според КНСБ всяко шесто домакинство от 10 у нас живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства, а близо 1 милион и 600 хиляди българи получават доходи от 363 лв., колкото е линията на бедността.

Според КНСБ България продължава да бъде на дъното на класацията по заплащане за труд, като средната заплата на час у нас е 2.40 евро, а средноевропейската 13.20 евро или разлика от 5 пъти.

"Минималната работна заплата е най-ниската в сравнение с всички държави-членки на ЕС и това е поради факта, че имаме ниски нива на минималната работна заплата, през годините назад имаше период, в който беше задържана 3 г. на едни и същи нива. Сега имаме един догонващ ефект от ръст на работната заплата, който се отчита през последните 2 години, но въпреки това, ако изчислим нетната минимална работна заплата, ако двама родители работят на минимална работна заплата и получават допълнителни добавки за деца около 90 лв., то техният общ доход е около 1036 лв. или покрива едва 41% от необходимата издръжка за живот", заяви Вили Иванова от КНСБ.

Работодателите не се съгласиха с изчисленията.

"Точно в един момент, когото всички сме в шок, ужас и паника покрай пандемията, срива на Брутния вътрешен продукт, изведнъж някой ни съобщава, че сме много лоши и трябва отново да се поправим. Тенденцията е устойчива на нарастване на заплатата, друг е въпросът, че нашите възможности имат някакви граници", заяви Теодор Дечев - директор „Индустриални политики" в АИКБ.

Според КНСБ поскъпването на издръжката на живот се дължи и на продължаващото плавно нарастване, средно с 3%, на хранителните стоки - хлебни изделия, олио и захар, както и увеличението на цените при комуналните услуги, образованието и спортните занимания в свободно време.

Затварянето на цели отрасли от икономиката заради пандемията и последвалата загуба на работни места също влияят върху увеличаващата се издръжка на живот.

Задълбочава се и регионалното неравенство в заплащането, което продължава да поляризира доходите и социалните неравенства, като в 9 от 28 области работна заплата е под 75% от средната за страната.

Централната избирателна комисия започва да приема документи за регистрация на партии и коалиции за участие на изборите на 4 април. Крайният срок за подаване на заявление за регистрация е до 17.00 часа на 17 февруари.

За участие в изборите всяка партия или коалиция трябва да направи депозит от 2500 лв. и да представи списък от най-малко 2500 избиратели. Депозитът се възстановява, ако на изборите за съответната партия или коалиция са гласували 1% от избирателите, а отказът за регистрация може да се обжалва пред Върховния Административен Съд.

България изпрати заявления за вписване на „Българско кисело мляко" и „Българско бяло саламурено сирене" като Защитени наименования за произход (ЗНП) в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на земеделски продукти и храни. Те са подадени от сдружение „Български традиционни млечни продукти". По време на националната процедура по обработка на заявленията, комисия към Министерство на земеделието, храните и горите прегледа всички приложени документи към подадените заявления-спецификации. Проведени бяха редица работни срещи с представители на сдружението, с цел отразяване на бележките и коментарите на МЗХГ и прецизиране на текстовете.
Предстои Европейската комисия да стартира процедура по проучване на документацията. Тя следва да не продължи повече от шест месеца, а когато този срок се надхвърли, Комисията писмено посочва причините за това. Освен преглед и изпращане на коментари и бележки от страна на ЕК за отразяване до България, право на възражение по процедурата ще имат, както държавите-членки на ЕС, така и трети страни. При липса на такова, наименованията ще бъдат вписани в Европейския регистър.
Чрез процедурата се осигуряват по-добри доходи на производителите, съобразно качествата на тези продукти. Ще бъде постигната и единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост на територията на ЕС и защита от неправомерна употреба и имитация. С правото на употреба на европейските знаци за качество върху български продукти се цели защита на интересите на производителя, срещу нелоялна конкуренция и злоупотреба.
Продуктите със защитени географски означения могат да бъдат включвани и в споразумения между ЕС и трети страни за взаимно признаване, сътрудничество и закрила в областта на географските означения. Това подобрява конкурентостта и достъпа на български продукти до нови пазари.
С регистрацията на „Българско кисело мляко" и „Българско бяло саламурено сирене" ще се постигне защита и затвърждаване на добрата репутация и високото качество на тези традиционни български млечни продукти.
Към момента страната ни има вписани в Европейския регистър на защитените географски указания "Горнооряховски суджук" и „Българското розово масло", както и пет храни с традиционно специфичен характер - „Филе Елена", „Луканка Панагюрска", „Роле Трапезица", "Кайсерован врат Тракия" и „Пастърма говежда". Те са вписани в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер. „Странджански манов мед"/ „Манов мед от Странджа" бе първият български продукт със Защитено наименование за произход.
По отношение на вината, на европейско ниво са регистрирани 54 български вина - 52 със Защитено наименование за произход и 2 със Защитено географско указание.