От България |#ffcc00
Средната продължителност на живота в България се увеличава до 74.9 години
ДОЛИНАСредната продължителност на предстоящия живот за населението на България, изчислена за периода 2017-2019 г., е 74.9 години. Спрямо преходния период 2016-2018 година показателят се увеличава с 0.1 година. Това показват данните в Отчета за 2019 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.), който беше приет от правителството.
Българската народна банка утвърди искане на Асоциацията на банките в България за удължаване на сроковете в мораториума върху плащанията. Предложението на Асоциацията на банките в България предвижда удължаване на срока на действие на мораториума върху кредитите до 31 март 2021 г., съобщиха от националния трезор.
След утвърждаването му документът представлява частен мораториум по смисъла на гласуваните от Европейския банков орган (ЕБО) Насоки - ЕBA/GL/2020/15 за изменение на Насоки EBA/GL/2020/02 относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19. Насоките, приети за прилагане от Управителния съвет на БНБ с решение от 2 декември 2020 г., са публикувани на интернет страницата на ЕБО.
Промените са свързани с:
• удължаване на срока за подаване на искания от клиенти на банките за отсрочване на задължения - до 23 март 2021 г.;
• удължаване на срока за одобрение на тези искания от страна на банките - до 31 март 2021 г.;
• удължаване на крайния срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките - до 31 декември 2021 г., но не повече от 9 месеца
• въвеждане на изискване задълженията, обект на мораториум, да са били редовни или с просрочие под 90 дни към датата на подаване на искането за разсрочване;
• въвеждане на възможност задълженията, за които е било подадено искане за отсрочване преди 30 септември 2020 г., да могат да бъдат допълнително отсрочвани, като общият период на всички отсрочвания не надвишава 9 месеца.
Управителният съвет на БНБ също прие решение да изиска от банките да предоставят в срок до 10 работни дни оперативни планове за оценка на потенциалната възможност за неплащане от страна на техните клиенти-кредитополучатели, възползвали се от мораториума, след неговото изтичане. Изискванията за тези оперативни планове са въведени с новите Насоки на ЕБО - EBA/GL/2020/15.
БНБ ще продължи ежемесечно да публикува агрегирана информация във връзка с постъпилите и одобрени искания за отсрочване на задълженията по Реда за отсрочване. Месечната информация ще продължи да бъде публикувана в края на последния работен ден на месеца, следващ отчетния период.
По заповед на Black Lives Matter: Минеаполис реже парите на полицията
pogled.infoВъпреки изключително големия пик на всички престъпления и особено на свързаните с насилие, градският съвет на американския град Минеаполис гласува единодушно да ореже близо осем милиона долара от бюджета на разпадащия се полицейски департамент на града.
Принуждавани от протестите на Блек лайфс матър и призивите за дефинансиране на полицията, от градския съвет поне частично отстъпиха пред желанията на активистите.
Вместо това, от градския съвет на Минеаполис ще пренасочат тези пари за инициативи за превенция на насилието, както и за услуги в областта на психичното здраве.
Въпреки това обаче, криминалните статистики чертаят една мрачна картина.
Тази мрачна картина очаква социалните и психологични здравни работници, които скоро ще бъдат призовани да запълнят дупките оставени от градския полицейски департамент.
Имало е цели 532 жертви на престрелки в Минеаполис тази година към миналия четвъртък.
Това е почти двойна цифра спрямо същата точка от 2019 година.
В същото време кражбите на автомобили са скочили с цели 331 процента, достигайки дори до скок от 375 процента тази година.
Общият брой на насилствените престъпления е надхвърлил 5100 - това е с близо хиляда повече, отколкото за същия период на 2019 година.
Междувременно, близо 160 обучени полицаи напуснаха работата си или си взеха отпуски след бурята от протести през цялото лято, които последваха смъртта на Джордж Флойд при задържането му от полицията в Минеаполис на 25 май.
Това доведе до общонационални демонстрации, независимо от коронавирусната пандемия.
"Всички споделяме дълбока и уважителна почит за ролята, която нашето местно правителство играе в службата на хората на този град", заяви кметът Джейкъб Фрей по повод на бюджетното орязване.
Въпреки това, градският съвет все пак направи тактически маньовър по отношение на предишно предложение, в което се искаше да се ореже полицейската сила от 888 на 750 от 2022 година.
Кметът на града все пак успя да каже, че това предложение е "безотговорно".
Общинският съветник Стийв Флечър, който е съавтор на бюджетното орязване каза, че новото предложение за взимане на осем милиона долара от бюджета на полицията:
"Представлява компромис."
"Това е също така и голяма стъпка към по-състрадателно и ефективно бъдеще на обществената сигурност", добави той.
Междувременно, началникът на полицията Медария Арандондо информира градския съвет, че полицейският департамент ще се нуждае от допълнително работно време на служителите за да се справи с огромната вълна на насилие и престъпления.
В допълнение към това, в момента полицаите трябва да се справят с контрола на протестите.
Очаква се да има такива протести, акомпаниращи процеса срещу полицаите, които са участвали в смъртта на Джордж Флойд.
Процесът започва през март месец.
Новите орязвания са добавка към вече съществуващото орязване на бюджета на полицейския департамент в Минеаполис с 14 милиона долара.
Това е в резултат на остеритетните мерки на фона на коронавирусната пандемия.
Полицейският департамент вече е силно отслабнал заради лошото справяне на служителите си, което доведе до смъртта на Джордж Флойд, казват някои медии.
Освен това има цяла вълна от пенсионирания, лош морал и на всичкото отгоре, пост-травматични стресови разстройства сред полицаите.
Това се дължи на големите операции по контрол на тълпите и бунтовете през лятото.
Кметовете на кметства в страната вече ще имат финансова самостоятелност от общините
cross.bgКметовете на кметства в страната вече ще имат финансова самостоятелност от общините. Това бе прието от парламента на вчерашното заседание.
През септември кметовете на кметства заплашиха с протести. Те обявиха две искания: първото за финансова независимост от общините и гарантиран бюджет на населените места, които нямат общински съвет и второто искане - населени места с над 100 постоянни жители отново да могат да избират местния си управник. Сега по закон само кметствата с над 350 души имат право да избират кмет на кметство.
Ние сме искали средствата да си ги управляваме ние. В този момент донякъде сме доволни от това, което постигнахме, но ни притеснява фактът, че никъде не виждаме кметът как ще бъде задължен на общината, да се изпълнява бюджетът, който ние искахме. Това, което приеха вчера в Народното събрание, донякъде ни удовлетворява, заяви кметът на Калофер Румен Стоянов. Той допълни, че няма как да бъдат независими, защото по закон второстепенни са винаги общините.
Кметът на Боздуганово, община Раднево, Гено Генов коментира, че не изпитва някакво голямо удовлетворение, защото решението, което е взело Народното събрание, по думите му е половинчато. За мен пак ще има недостойни хватки от страна на местните велможи. Това, че ние искаме някакви минимални средства, за да подпомогнем развитието на селата, няма да се случи, категоричен беше той.
Кметът на Змейово Стоян Трифонов каза, че са притеснени от факта, че 270 000 жители в България нямат правото на глас и нямат право да бъдат избирани - това са жителите на малките населени места с под 350 човека. Това на практика означава, че тези хора един вид нямат глас, а това е едно от върховните права от Конституцията на Република България. Миналия четвъртък бяхме в Народното събрание на последно гласуване в комисията и макар че ни беше обещано от управляващите да подкрепят нашето искане, точно те се въздържаха, което беше малко недостойна постъпка, коментира Трифонов.
Калоян Паргов, БСП-София: Позицията ни спрямо Северна Македония е защита на историята и родовата ни памет
pogled.infoСофия. Българската позиция спрямо Северна Македония е защита на историята и родовата ни памет. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Калоян Паргов, председател на БСП-София. Според него отстояването на подобна позиция не може да бъде политическа грешка. До 1944-та година България и Македония имат обща история и признаването на този факт ще е показателен за политическата мъдрост и зрялост на нашите македонски братя, допълни Калоян Паргов.
„Като наследник на българи от Македония няма как тази тема лично мен и моето семейство, предполагам и хиляди такива, да не ни вълнува. Тези отношения, които се развиват в последните 30 години и предстоящото започване на преговори на Северна Македония за членство в ЕС по-скоро трябва да ги разглеждаме като потенциална възможност за слагане на точка на всички исторически и други преобръщения, с които се накърнява родовата ни памет. България в момента разполага с мощен инструмент, който по смисъла на правилата, установени в ЕС, засягащи двустранните отношения с други държави членки, каквато в случая е България, Македония трябва преди всичко да разреши тези двустранни спорове“, подчерта председателят на БСП-София.
Калоян Паргов допълни, че по отношение на позицията на българското правителство спрямо Северна Македония има консенсус между различните политически сили.
„За нас до 1944 година несъмнено имаме обща история и признаването на този факт ще е показателен за политическата мъдрост и зрялост от страна на нашите македонски братя. Декларацията на 44-тото Народно събрание, която бе внесена от различни политически сили, ясно и недвусмислено поставя въпроса за изпълнението на договора от 2017 година, свързан с поетите ангажименти и призоваването на македонската страна да се придържа към този договор“, каза още Калоян Паргов.
Македонското правителство трябва да направи всичко възможно да потуши това антибългарско говорене, тъй като то не отговаря на добрите добросъседски отношения, подчерта Калоян Паргов.
Гърция няма да изисква 10-дневна карантина и тестове за шофьорите на камиони
cross.bgВъв връзка с въведените в Гърция от 18 декември допълнителни мерки за пристигащи граждани, независимо от националността им, посолството ни в Атина получи информация от Гръцката организация за обществено здраве (EODY), че изискваната 10-дневната карантина и бързи тестове за COVID-19 не се отнасят за водачите на товарни камиони, съобщиха от пресцентъра на МВнР.
От Гръцката организация за обществено здраве потвърдиха, че практиката за извършване на бързи тестове за COVID-19 на водачите на товарни камиони не е подновявана.
Гърция няма да изисква бързи тестове за тях на входа на сухопътните ГКПП, независимо от входния пункт (отворени са "Кулата-Промахон", "Маказа-Нимфея", "Илинден-Ексохи", "Капитан Петко Войвода-Орменио").
Също така за шофьорите на товарни камиони не се отнася и 10 дневната карантина. Освен това за товарните камиони продължава да не се прилага ограничението за преминаване само в часовата зона от 07:00 до 23:00 часа. Запазва се изискването за представяне на QR код.
Припомняме, че от 06:00 часа на 18 декември до 7 януари 2021 г., включително, на всички пристигащи на граничните пунктове в Гърция ще бъде правен бърз тест за коронавирус и ще бъдат поставяни под 10-дневна карантина.
Остава изискването за попълване на PLF форма и предоставяне на отрицателен резултат от направен PCR тест 72 часа преди пристигането. До 7 януари 2021 г. се удължава и забраната за излизане навън в часовете между 21:00 и 05:00 часа, както и пътуването от окръг в окръг.
При необходимост от съдействие българските граждани, намиращи се на територията на Гърция, могат да се обърнат към посолството на Република България в Атина на следните телефони: +30 210 67 48 107; +30 210 67 48 105; +30 210 67 48 106, както и към Генералното консулство на България в Солун на тел. +30 2310 829 210 и на дежурния телефон в извънработно време: +30 2310 869 510, а също и на имейл адресите: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.; Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Отпускат над 22 милиона лева за проекти на БУЛ БИО и 2,5 мин. лв. за ремонт на храмове
ДОЛИНА22 280 000 лв. отпуска правителството на БУЛ БИО за инвестиционните проекти, които разработва дружеството. Проектите включват изграждане на нова, допълнителна производствена линия за БЦЖ ваксина, реновация на лаборатория за производство на човешки кръвни продукти, както и възстановяване на производствoто на антитоксични серуми от конска плазма.
Честит празник студенти. Екипът на в-к"Долина" и www.kazanlak.co честити студентският празник на всички настоящи и завършили студенти. Знанието отваря всички врати. Дерзайте!