Нов закон за таван на надценките на храните представиха от обединението „Солидарна България“ по време на кръгла маса под надслов „Как цените на храните да станат достъпни“. В кръглата маса се включиха председателя на „Солидарна България“ Ваня Григорова, Мая Манолова, представители на потребителски и браншови организации като Богомил Николов от „Активни потребители“, Андрей Велчев от „За достъпна и качествена храна“, Симеон Караколев от „Националната овцевъдна асоциация“ , Пламен Грозданов от „Произведено в България“, Соня Бургуджиева от "Съюз по хранителна промишленост", от “Обединени земеделски производители” и от “Националната асоциация на картофопроизводителите”.

От “Солидарна България” остро разкритикуваха продължаващото поскъпване на цените на основни хранителни стоки от малката потребителска кошница и особено спекулативното повишаване на цените преди Великденските празници. По повод информацията за намаляване темпа на нарастване на цените Ваня Григорова коментира:

„Ако сега се успокояваме с по-ниска инфлация, това означава минимум запазване нивата на цените след рекордната инфлация от последните години. Това не означава облекчаване на тежестта на домакинските бюджети.“

На форума от социалното обединение дадоха примери как след рекордните цени миналата година при рекордно високи цени на енергийните продукти и горивата сега цените на едро за основни стоки като яйцата са се понижили, но това не се отразява на крайните потребители, защото при тях цената се е запазила или дори се е повишила и цените на яйцата на дребно са се увеличили двойно – от 30 ст. през 2022 г. до 55-60 ст. сега.

От “Солидарна България” посочиха примери и за редица стоки като сирена, зехтин, яйца, които у нас са на значително по-високи цени спрямо същите стоки в други държави от ЕС.

По думи на Мая Манолова България е една от малкото страни в Европейския съюз, които нямат предприети мерки за ограничаване на цените на хранителните продукти. Тя даде пример с Гърция, където вече има няколкогодишна практика с предлагане на “потребителски кошници” във веригите супермаркети, в които основните хранителни продукти имат фиксирани цени.

От “Солидарна България” разкриха, че разполагат с фактури от една търговска верига, в които е видно, че надценката, определена от веригата, на млечни продукти през изминалата седмица е в рамките на близо 80%. Според обединението това е убийствено както за производителите, така и за българските домакинства.

Затова в законопроекта си от “Солидарна България” предлагат да има по един продукт от всеки вид от малката потребителска кошница с фиксирана надценка от 10%. Според техни анализи това би било от голяма помощ за потребителите. В проекта на закон е разписано, че надценката от производител до продажна цена в търговската верига ще се измерва “нето-нето”, т.е. без обратни фактури, защото сега по думи на Мая Манолова търговските вериги, за да прикрият високите надценки, издават обратни фактури на произовдителите на храни по всевъзможни поводи - за откриване на нов магазин, за телевизионна реклама, за рожден ден на магазин, за доставен обем и др.

За да това законодателство бъде ефективно, от “Солидарна България” предлагат драстични санкции, защото при оборот от 7 млрд. лв. и при печалби от стотици милиони левове санкциите, предвидени в настоящото законодателство, са неефективни. В законопроектът е предвидено санкциите да достигат до 2% от оборота на търговските вериги. Също така от обединението предлагат създаването на орган, в който да участват и потребителски организации и на граждански експерти, което условно кръстиха “КПКОНПИ срещу спекулата при цените на храните”. Този орган ще се занимава с разследването на издадени обратни фактури и договори, прикриващи спекулативни надценки.

За пета поредна година народни представители, младежи, ветерани, редови членове и симпатизанти на БСП провеждат превърналата се в традиция за
социалистите кампания „Солидарен Великден“.
 
Кампанията стартира по инициатива на лидера на партията Корнелия Нинова и има за цел да дари козунаци и пакети с  хранителни продукти на възрастни хора,
хора в неравностойно положение и бедни. Даряваните продукти са български, като се цели да се подпомогнат както нуждаещи се семейства за великденските празници, така и родното производство и малките български фирми.
 
И тази година кампанията се провежда в цялата страна, като вече пакети са раздадени на хиляди души в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора,
Казанлък, Велико Търново, Лясковец, Пазарджик,  Хасково, Ямбол, Сливен, Нови Пазар, Разград, Първомай, Гоце Делчев, Перник и много други.
 
Инициативата продължава и в следващите дни на великденските празници.

Линк към новината на официалния сайт на БСП:
https://bsp.bg/news/view/25917-
bsp_provejda_za_peta_poredna_godina_traditsionnata_si_daritelska_kampaniya_solid
aren_velikden_v_tsyalata_strana.html

Преди повече от месец икономическите експерти на СИНПИ предупредиха, че готвените промени в Закона за насърчаване на инвестициите създават неконкурентна среда за българската икономика и са в ущърб на националните ни интереси.

"Моделът на извършване на промени в действащи закони и приемането на нови, без задълбочена оценка на въздействието и без да се разглеждат обстойно в парламентарните комисии, създава хаос и проблеми в нормативната уредба на страната", се казва в позиция на Стратегическия институт за национални политики и идеи.

От СИНПИ припомнят, че в мотивите си за ветото върху промените в ЗНИ президентът оспорва възможността да се злоупотребява със собствеността и активите на публичните предприятия.

Те считат, че са основателни предположенията, че по искане на инвеститор със сертификат за клас инвестиция, може да извършват продажба, замяна или да учредяват безвъзмездно ограничено вещно право върху имоти без търг или конкурс, както и на цени по-ниски от пазарните, но не по-ниски от данъчната оценка на имота.

„Това ще доведе до възможност за злоупотреби", убедени са от СИНПИ и допълват, че така се създават предпоставки и за съкратени срокове на разглеждане при проекти с национално и регионално значение.

По думите на експертите с промяната, през този закон, в Закона за опазване на околната среда на практика се премахва възможността за произнасяне на всички заинтересовани органи и намалява контрола по изпълнение на проекта. Създават се условия за липса на прозрачност и равнопоставеност. Освен това, с лишаването от механизма за оценка на въздействието върху околната среда, се обезмислят разпоредбите на Регламент (ЕС) №651/2014.

"Така направените промени застрашават националната ни сигурност и най-вече сигурността на българските граждани", убедени са в Стратегическия институт за национални политики и идеи.

От СИНПИ казват, че връщането на ЗИД на Закона за насърчаване на инвестициите за ново обсъждане в Народното събрание дава възможност да се преразгледат и други промени, направени наскоро и набързо, които, според много анализатори, препятстват развитието на българската икономика.

Преди броени дни, по време на Дискусионния форум „Икономика на еврото - развитие на индустрии и услуги и насърчаване на инвестиции в условията на прехода към еврозоната", организиран от Стратегическия институт за национални политики и идеи, бяха направени няколко конкретни предложения за промени на ЗНИ, а именно:

Да се извърши пълна оценка на въздействието от предложените мерки и на механизма за скрининг в Закона за насърчаване на инвестициите.

Да се извърши анализ и оценка на риска, по отношение на правното въздействие на международните спогодби към разпоредбите за допустимост на инвестиции от трети страни, в механизма за скрининг.

Да се промени допустимостта на инвеститори от трети страни, като не се изготвя краен списък с държави, а да се приложи балансиран подход на допустимост, базиран на критерии за сигурност.

Да се включи текст, уреждащ разширяването на вече съществуващи инвестиции от трети страни, който да третира както оценката за допустимост в механизма за скрининг, така и да не попада в ограничението до 10%.

Да се замени понятието „високотехнологични" с „критични" технологии, с което да се разшири възможността за инвестиции във високотехнологични производства, които не са критични за националната сигурност на страната.

"Искрено се надяваме, че в 50-ото Народно събрание ще се проведе същински дебат, ще се спазят всички парламентарни процедури и ще се приеме работещ закон, който да подпомага инвестиционната среда в България", казват в заключение от СИНПИ.

/Драстичното поскъпване на годишния технически преглед вече е факт. Стойността на услугата започва от 90 и стига до 110 лева.

Сред причините за промяната са ръстът на инфлацията и увеличението на минималната работна заплата.

В пунктовете вече е инсталирана и нова програма, която свързва измервателните уреди с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация". Според собствениците на сервизи това допълнително оскъпява дейността им.

"Участвам в парламентарните избори, защото голяма част от решенията на местно ниво зависят от решенията на национално", каза в предаването "Лице в лице" по bTV Ваня Григорова от "Солидарна България".

Новата коалиция е поредна политическа формация, която ще се бори за левия вот на предстоящите избори, наред с БСП и коалиция "Левицата".

"Леви формации е имало винаги. Защо се стига до такова разделяне - трябва да отговори ръководството на БСП. Видяхме какво напрежение имаше в София след местните избори и как продължи то", посочи тя.

Григорова коментира и изказването на лидера на "Движение 21" Татяна Дончева относно неуспешните преговори за общо явяване с "Левицата".

"Аз съм в общественото пространство и се боря по различни проблеми от 15 години. Не разглеждам себе си като проект. Относно г-жа Дончева - да, аз исках да имам решаващ глас при евентуалното ми участие в по-широка коалиция, каквато ми се щеше да постигнем. Те решиха, че не са съгласни с това", обясни Ваня Григорова.

"Не исках да се повтори случилото се на местните избори. Най-високо поставеният представител на синдикатите беше десети в листата. Затова не влезе в Столичния общински съвет. Наложи ми се самотно да се боря за трудовите възнаграждения. Имах подкрепата на другите общински съветници, но те не са се борили по тези теми", каза тя.

Според нея лидерите на партиите от коалиция "Левицата" имат значение и са опитни политици. Тя уточни, че ги уважава и вярва, че в един момент ще бъдат заедно.

"С Мая Манолова успяхме да се разберем за това сътрудничество. С нея можем успешно да се допълваме - аз с моята синдикална насоченост, а тя с борбата с монополите и защитата на потребителите. Това са вектори, които много добре се допълват. Успяваме да разрешим всички потенциални конфликти. Ако си определях аз листите, вече щяха да са регистрирани", посочи Ваня Григорова.

По думите ѝ коалиционен съвет взима решенията около предстоящите избори.

Външната политика

"Не одобрявам, че НАТО ни тласка към военен конфликт, който не е наш. Подкрепям референдум по всички въпроси, включително за НАТО. Включително и референдумът, който трябваше да се проведе дали да бъдем, или да не бъдем част от еврозоната. Беше пренебрегната волята на стотици хиляди български граждани", категорична е тя.

"За мен е недопустимо, ако българските граждани са изразили волята си да бъдат питани, ако са изпълнени всички законови изисквания, едни 240 души да решат дали да допуснат допитване или не", посочи представителят на "Солидарна България".

Според Григорова НАТО тласка България към война "като ни подтиква да изпращаме оръжие".

"Води се разследване за едно от предходните правителства, в които е продавано оръжие през посредници, и дори не е стигнало там, където е трябвало да стигне. Имаше идея да изпращаме медицински лица в Украйна. Това е пряка намеса", посочи Ваня Григорова.

През юни 2023 година от Министерството на отбраната съобщиха, че България е приела да готви бойни медици или бойни санитари от Украйна.

Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е един от официалните празници в България. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.

Историята

Началото на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците."

В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, като част от идеята, че тези страни са управлявани именно от работническата класа.

В България

Денят на труда е един от официалните празници в Република България.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата народна власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Радостта и прославата на трудовите хора се предава тържествено от поколение на поколение. Манифестиращите са празник за хората на труда, като във всяко населено място тържествата са подготвяни от самодейни организации с плам и радост няколко месеца преди честването на празника. С гордо вдигната глава работниците преминават марширувайки през площада, като скандират предварително заучени стихове, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.

След края на съзидателната ера в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти, комунисти и анархисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.

В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември.

Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се човек". Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година.

В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради.

Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден" (Reichsarbeitstag).

Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.

Европейската комисия публикува своята оценка на проекта на актуализирания национален план в областта на енергетиката и климата на България и отправи препоръки страната да повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г.

Планът беше внесен в ЕС от правителството "Денков" на 20 февруари, като изискване държавите членки да адаптират програмите си спореед новитре екологични цели на Европейската комисия. 

В препоръките си Комисията разглежда степента, в която България отчита климатичните рискове, които биха могли да й попречат да постигне целите на енергийния съюз. Без конкретни политики и мерки за адаптиране, планирани и изпълнени, постигането на целите в измеренията на енергийния съюз е изложено на риск, се казва в становището. Так се изтъква, че управлението на водите при променящи се климатични условия изисква специално внимание поради рисковете от прекъсване на електрозахранването, тъй като наводненията, високите температури и сушата влияят върху производството на енергия.

Ето някои от общо 22-те препоръки към България

Предоставете допълнителен анализ на климатични уязвимости и рискове по отношение на постигането на националните цели, в приноса, политиките и мерките в различните измерения на енергийния съюз. Определете достатъчно подробно какви допълнителни политики и мерки ще са нужни за адаптиране, за да подпомогнете постигането на националните цели в рамките на енергийния съюз, включително мерки за защита на капацитета за производство на електроенергия и енергоспестяване в жилищните сгради.

Осигурете прогнози и дългосрочен план за внедряването на технологии за възобновяема енергия през следващите 10 години, с перспектива до 2040 г. Включете индикативна цел за иновативни технологии за възобновяема енергия до 2030 г. Увеличете обвързващите цели в централното отопление и охлаждането както за 2021-2025 г., така и за 2026-2030 г. Посочете целта, която България възнамерява да постигне в транспортния сектор чрез задължението към доставчиците на горива, включително за внедряване на модерни биогорива  - възобновяеми горива от небиологичен произход (renewable liquid and gaseous fuels of non-biological origin - RFNBO).

Разработете подробни и количествено определени политики и мерки по начин, който позволява навременно и рентабилно постигане на националния принос на България към обвързващата цел на ЕС за възобновяема енергия от 42,5% през 2030 г., като с колективно усилие се увеличи до 45%. Опишете по-специално как планирате да определите и уточните "области за ускоряване на възобновяеми енергийни източници" с по-бързи и опростени процедури, особено за вятърна енергия на сушата. 

Предоставете допълнителна информация за това как смятате да ускорите внедряването на възобновяеми енергийни източници и постепенното да премахнете изкопаемите горива в сектора на отоплението и охлаждането, както и в централното отопление, по-специално във връзка с използване на геотермална енергия.

Поставете ясни цели и задачи за подобряване на гъвкавостта на енергийната система.

Изяснете националните цели в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността за внедряване на чисти технологии, установяване на път за 2030 г. и 2050 г. с оглед подкрепа за декарбонизацията на промишлеността и насърчаване на прехода на предприятията към нулева нетна и кръгова икономика. Предложете политики и мерки за насърчаване на развитието на проекти с нулево нетно потребление, включително тези, които са от значение за енергоемките индустрии.

Посочете реформите и мерките за мобилизиране на частните инвестиции, необходими за постигане на целите в областта на енергетиката и климата - като цяло и по сектори.

Обяснете по-подробно как България планира постепенно да премахне твърдите изкопаеми горива за производство на електроенергия, като изясни свързаните с това ангажименти и мерки.

И във връзка с това ЕК препоръчва да бъде предоставена по-подробна информация за социалните последици, последиците за заетостта и уменията и за всякакви други въздействия на климатичния и енергийния преход, както и за планираните цели, политики и мерки в подкрепа на осъществяването на справедлив преход. Посочете формите на подкрепа, въздействието на инициативите, целевите групи и заделените ресурси.

Необходимо да бъде осигурено приобщаващо обществено участие в разумен срок и широко участие на местните власти и гражданското общество в изготвянето на плана.

ЕК препоръчва засилване на регионалното сътрудничество със съседните държави-членки от Европейския съюз и енергийната общност (като групата на високо ниво за енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа), като се гарантира навременно изпълнение на приоритетните действия на тези общности.

Такава оценка бе предоставена и за Полша, а преди това и за други 24 държави членки.

В съобщението на ЕК от петък, 26 април, се казва, че Комисията повтаря призива си към всички държави от ЕС да увеличат усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове и да се подготвят по-добре за увеличено използване на възобновяеми енергийни източници и подобряване на мерките за енергийна ефективност. Насърчават се и допълнителни мерки за овластяване на потребителите, подобряване на енергийната сигурност и стимулиране на конкурентоспособността на европейската промишленост. Както при предишните оценки, много от препоръките се отнасят до повишаване на нивото на амбиция в определени аспекти и до предоставяне на допълнителни подробности относно конкретни мерки в подкрепа на тези амбиции.

Плановете са ключови инструменти за постигане на целите в областта на енергетиката и климата за 2030 г. на национално равнище и за прилагане на законодателството, свързано с Европейския зелен пакт. През декември в съобщение за оценка на съвкупното въздействие на проектите за планове Комисията установи, че кумулативното въздействие на проектите все още не е достатъчно, за да се намалят нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г., както се изисква от законодателния пакет "Подготвени за цел 55". Комисията представи препоръки на държавите членки за това как да актуализират и съгласуват плановете си за постигане на общите ни цели.

От държавите членки се изисква да представят своите окончателни актуализирани планове до 30 юни 2024 г., като вземат предвид препоръките и индивидуалните оценки на Комисията. Комисията отново призовава всички държави членки да увеличат усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове и да се подготвят по-добре за по-широко използване на възобновяемите енергийни източници и за подобряване на мерките за енергийна ефективност. Насърчават се и допълнителни мерки за овластяване на потребителите, подобряване на енергийната сигурност и стимулиране на конкурентоспособността на европейската промишленост.

Обещано и изпълнено! Това заявиха лидерите на ДПС и ГЕРБ Делян Пеевски и Бойко Борисов по време на среща с представители на миньорите и синдикатите и министъра на енергетиката.

Днес в парламента с гласовете на депутатите от ГЕРБ и ДПС гарантирахме непрекъснатата работа на миньори и енергетици в Маришкия басейн.

Миньорите поискаха и гаранция, че средствата, отпуснати днес, ще бъдат използвани по предназначение. От страна на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС поехме категоричен ангажимент и ще изискваме непрекъснато информация за развитието на процеса от министъра на енергетиката и от ръководството на мините.