На 26 юли 2019 г. от 10 ч. сутринта тържествено ще се отпразнува 1208 годишнина от най-славната българска военна победа при най-великия български владетел – кан Крум, разгромът на Римската империя при Славомир /Сломер/ на 26 юли 811 г. Събитието ще се проведе в центъра на Сломер пред паметника на загиналите във войните за национално обединение.

Организатор е Инициативен комитет, в който влизат потомци на славните победители от Славомир Трифонка Романова Попниколова, проф. Георги Николов Георгиев, д-р Марияна  Николова Георгиева и като представители на древните български родове Пролчеви, Пъниколеви, Денкови и Менкови, Петко Добрев – историк от Силистра, г-жа Бонка Петрова – кмет на Сломер и г-н Георги Сидеров – Председател на кооперация „Доверие“ – Сломер. Изработен е специален плакат за великата победа. Ще бъде отслужена панахида за загиналите. Пред българското национално знаме проф. Георгиев, д-р Георгиева и г-н Добрев, ще говорят за великата победа на кан Крум при Славомир. Ще бъдат прочетени имената, датите и местата на които са загинали на героите на Сломер, повече от 60 души, дали живота си за България в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни.

 Понастоящем в историческата литература и в общественото съзнание битува схващането, че най-решаващата битка в нашата история е била във Върбишкия проход. Това не отговаря на историческата истина. Битката се е състояла на Слава могила, на около 2 км запад-северозападно от Сломер и там е бил обезглавен император Никифор I Геник. Паметта за битката и за победата на Слава могила е съхранена вече 1200 г. в Сломер. Тя се предава от поколение на поколение. Името на селото произхожда от възгласа „Слава на мира“ – „Славомир“, което с течение на вековете се е променило на Сломер.

В българската историография за тази битка говори Паисий Хилендарски. В своята „История славяноболгарска“ от 1762 г. Паисий пише, че „…Крун … нападнал цар Никифора близо до Славомир, надалече от Никопол, и го разбил съвършено.“ Паисий черпи сведението от „Царството на славяните“ на Мавро Орбини“ от Рагуза (Дубровник), публикувана през 1601 г. Руският превод на книгата е направен през 1722 г. по времето на Петър Първи. Същото място на битката – Славомир при Никопол посочват сръбският историк Йован Раич, чийто труд е публикуван във Виена през  1794 в в Будим (Буда, западната част на Будапеща) през 1823 г., Атанас Нескович през 1801 г., Христаки Павлович през 1844 г. в „Царственик или история болгарская“, Петър Сапунов през 1844 г., Васил Аврамов през 1929 г. По време на Възраждането твърдението на Паисий се е възприемало безусловно. Левски е нарекъл комитета си в Сливен – Славомир. В Ново време същото мнение се изказва и след 2000 г.

 През 40-те години на XX в. проф. Златарски, без да се съобразява с изброените автори пише, че вероятно Битката е била във Върбишкия проход. Макар, че през 1936 г. проф. Дуйчев открива хрониката наречена „Анонимен ватикански разказ“, който опровергава Златарски, всички следващи историци продължават да се позовават на Златарски до ден днешен и да твърдят, че битката е била във Върбишкия проход. Макар, че дори Златарски е изказал предположително мнение „вероятно“, това „вероятно“ е отпаднало и се утвърждава без никакво съмнение в достоверността на твърдението, че битката „е била във Върбишкия проход“.

Целта на организаторите е възстановяване на историческата истина за мястото на битката на Кан Крум с император Никифор I Геник – Славомир в официалната история на България и във всички исторически книги, университетски и училищни курсове. Превръщането на „Слава могила“ и на Сломер в място за всенародно поклонение на най-славната българска военна победа при най-великия български владетел Кан Крум и обявяването им за обекти с национално историческо значение. Изграждане на внушителен монумент на победата на „Слава могила“ при Сломер.“

БДЖ, съвместно с български издателства, стартира кампанията „Чети във влака“, която цели да стимулира четенето на книги по един модерен начин .

Еднократната помощ за ученици, записани в първи клас през учебната 2019/2020 г. ще бъде 250 лв., реши правителството.

Фонд в памет на героите от Руската Императорска армия и Българското опълчение събират дарения за експедиция по маршрута на Българското опълчение под Самарското знаме.

Тъжен ден за българския рок

Буги Барабата, основателят на Бараби Блус Бенд, легендарен водещ на шоуто „Буги Тайм" по Z-Rock, съавтор на вечното „Няма бира", написал чудесната песен на Георги Минчев „Равносметка", си отиде от този свят тази нощ, съобщава „Z-Rock".

Емблематичният български рок музикант Буги Барабата е починал на 58-годишна възраст.

По професия Барабата е шофьор, има дълъг стаж като такъв, от които 17 години в БГА „Балкан".

Марио Събев, както е истинското име на Буги Барабата, е роден на 24 декември 1960 г. в София.

Мир на душата му!

Днес ще бъде слънчево, с развитие на купеста облачност над планините.

Днес е Илинден - денят, в който преди 116 години избухва Илинденско-Преображенско въстание.

А православната църква почита паметта на свети пророк Илия. Той живял в Галатия през 9-ти век преди Христа. Името му означавало крепост и станало символ на твърдостта на вярата. Когато владетелите поставили в Самария идол на езическото божество, приканвали народа да му се покланят и преследвали служителите на Бога, свети Илия с молитва заключил небето и настъпила тригодишна суша. Тогава гонен, пророкът предложил на царя да направят жертвоприношение и чиято жертва се запали с огън от небето, негова да е истинската вяра. Владетелят приел, но жреците му се молили напразно. А върху жертвата на свети Илия паднал огън от небето. Народът видял това и се поклонил пред истинския Бог.

На този ден се правят курбани и събори. А народното поверие казва да не се работи днес, за да не се разсърди повелителят на летните стихии.

Честит празник на всички, които празнуват имен ден!

Хората, които пишат ЕГН-то си в различни приложения в интернет, за да проверят дали са сред засегнатите от хакерската атака в НАП, допускат вторичен риск.