Лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов призова правителството спешно да разговаря с украинската страна, за да бъдат изведени от Мариупол нашите блокирани моряци, предаде БНР.

"Първо трябваше да се направят разговори, както с едната страна, така и с другата. Трябваше да се отиде до Киев и до Москва. Подчертавам, проблемът тук не е обаче в Русия.", каза Костадинов на съвместен брифинг с роднините на моряците от кораба "Царевна", който от 21 февруари се намира в пристанището на Мариупол.

Налага се решение на проблема и бърза евакуация на 17-те моряци, тъй като военните действия застрашават живота им.

По думите на съпругата на един от моряците Катерина Димова корабът е вече с щети, от няколко дни има пукнати стъкла, както и дупки по обкова на кораба.

"Писахме множество писма до Външното министерство, до Министерството на транспорта. Други писаха и до президента. Една част от тези писма не получиха никакъв отговор, така че ние си оставаме чакайки и надявайки се тези хора да оцелеят по някакво чудо.", каза пред журналисти Димова.

***Българският кораб „Царевна", който е собственост на българската фирма „Шипман", със седалище в град Варна, с екипаж от 19 български моряци на борда, е блокиран от 24 февруари на пристанището в украинския град Мариупол. Руската страна, като участник във военния конфликт в Украйна, е съгласна да освободи българския кораб, за да могат сънародниците ни да се приберат в родината ни.

„Кабинетът нямаше късмет. Влезе в серия от кризи - здравна, като че ли поотминава, социално-икономическа и геополитическа." Това каза в интервю за БНР политологът Димитър Ганев от Изследователски център „Тренд". Според Ганев проблемът на проблемите са цените, а не войната и имаме „проблем, който е в пъти по-голям от другите, взети заедно".
„Правителството започна с добра начална подкрепа - когато сравните данните с предишни такива отпреди няколко години например - и се задържа и през януари и февруари със сравнително високо доверие. Това, което отчетохме през този месец, е отчетлив спад в обществената подкрепа към кабинета. Със сигурност факторите не са един или два, това е серия от фактори."

Преди ареста на Борисов ГЕРБ стои статично, с резултат, близък до получения на изборите през миналата година, отбеляза Ганев.

„ПП в момента е на минимална дистанция от ГЕРБ."

„Това е ядреният бутон в политиката - да арестуваш лидера на опозицията", подчерта Димитър Ганев в предаването „Неделя 150".

„Трябва да имаш неопровержими доказателства в посока на този арест, за да го направиш с неотложност. Това, което ме притеснява, е, че тази неотложност, доколкото разбирам, е на база свидетелски показания на министър-председателя, което утежнява ситуацията още повече."

Политически това е частична реабилитация на ГЕРБ и на Борисов, смята Ганев, който вижда „бумерангов ефект" и война на интерпретации оттук нататък.

„Когато става дума за арест на лидера на опозицията, това е политически акт преди всичко, не е само задържане на физическо лице. В случая ти си длъжен да имаш такива доказателства, чрез които да убедиш публиката, че ти си прав, че има нужда от това нещо. Иначе оставаме с горчив привкус. Точно това не видяхме."

„Ако става дума за подхлъзване от страна на някого, не знам каква е ролята на Бойко Рашков. Ако няма отговорност, която да се поеме, това ще тежи като воденичен камък на това управление", коментира Ганев.

• Кирил Петков: В България независима прокуратура няма

По думите му партньорите в управлението са разбрали от медиите за арестите, а президентът е реагирал „доста хладно", с разумна позиция, което е „още една стъпка в дистанцията спрямо президента".

„Не виждам какво спечелиха от това. Не виждам един пункт, по който да спечелиха, освен че за пореден път казаха - ние сме добрите, прокуратурата е лоша", обобщи казуса политологът. 

Европейската прокуратура няма правомощия при злоупотреби с преки данъци, а в случая „дупката" в хазната, свързана с хазарта, е точно от преки данъци, уточни Димитър Ганев.

„Има щета в публичния образ на Русия. 40% от всички запитани казват, че са си променили отношението в негативна посока, но има преплитане на много пластове. Има имиджова щета, само че при българина доминират и пацифистки нагласи", посочи още той по друга тема от изследването на „Тренд", свързана с войната в Украйна. 

„Проучването отчита ръст в подкрепата на „Възраждане" - не е колосален, но войната винаги усилва полюсите. Когато вземаш радикална позиция, различна от тази, която заемат почти всички останали, е нормално твърдите русофили да привидят в Костадин Костадинов свой легитимен политически представител в тази ситуация. Голяма част от капитала на Стефан Янев се дължи на това. При „Възраждане" не е задължително това да се окаже трайно, а Янев се позиционира в тази ситуация, набра политически капитал, но предизвикателството през неговия проект ще бъде да успява да се удържа на гребена на вълната по други теми."

Министерството на финансите емитира нов държавен дълг под формата на ценни книжа за половин милиард лева. Наскоро при приемането на Бюджет 2022 бе решено, че максималният размер на държавния дълг не може да надхвърля 35,5 млрд. лева.

На 14 март 2022 г. Министерството на финансите преотвори емисия 3,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, с падеж 17.05.2025 година, се казва в съобщението на МФ.

На проведения аукцион са били пласирани успешно държавни ценни книжа за 500 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 0,55 %.

В началото на февруари премиерът Кирил Петков обяви, че правителството е одобрило стратегия за управление на държавния дълг за периода 2022 - 2024 г. За 2022 г. беше одобрен нов дълг от 7,293 млрд. лв. "3 млрд. лв. от тези 7 млрд. лв. реално са стар дълг, който изтича", поясни тогава премиерът.

Общият размер на подадените поръчки достигна 964,7 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,93. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 81 базисни точки. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 63,4 %, следвани от пенсионни фондове с 20,2 %, застрахователните дружества – 6,4 %, гаранционни фондове – 5,0 %, и други инвеститори – 5,0 %.

Очаква се с част от новия дълг да се рефинансират старите задължения на държавата. Другата част от парите ще се използват за инвестиции.

Предстои много топло време и валежи, но вече не от сняг. Това заяви пред БТВ климатологът проф. Георги Рачев. Той прогнозира температури до 16 градуса от четвъртък.

В началото на април можем да чакаме и 20 градуса. Това са последните дни, в които дори в София ще има температури, които са отрицателни, добави Рачев.

Той обясни, че от събота и неделя ни очаква късно пролетно много хубаво време. "Всички овощни видове ще започнат активен цъфтеж и това изоставане, което се наблюдава, ще бъде преодоляват", каза още Рачев.

Образователната програма “Паркът като класна стая” на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ е обновена след двугодишно прекъсване заради пандемичната обстановка в страната. Тя залага на многогодишното сътрудничество между парковата дирекция и педагогическата колегия от региона на парка. Целта е да допринесе за разнообразяване на природозащитното образование в урочната и извънкласната работа на училищата.

Отпада изискването за достъп със зелен сертификат до всякакви дейности и мероприятия у нас. От днес ще влизаме свободно в магазините, заведенията и закритите обществени места.

Също така - висшите учебни заведения започват обучението присъствено, но при определени условия. Лекциите трябва да се провеждат при заетост на помещенията до 50%, както и дезинфекция и носене на защитни маски.

Остава изискването за редовно проветряване, дезинфекция и носене на защитни маски от студентите и преподавателите.

"Булгаргаз" иска рекордно поскъпване на природния газ през април - с 58%. Аргументът е войната в Украйна. В БНТ "Денят започва" председателят на асоциацията на топлофикационните дружества Кремен Георгиев коментира как това ще се отрази на топлофикациите у нас. До 31 март дружествата са защитени, защото има известни компенсации за високите цени на газа, но през април, доколкото разбираме, това няма да се случи, обясни той.

Това ще доведе до още по-голяма задлъжнялост на дружества като "Топлофикация София", подчерта Георгиев. Преходният период в годината, през който се спира отоплението, не спасява нещата, защото и енергията за горещото водоснабдяване е определена на цените от юли миналата година, които от 8-9 месеца нямат връзка с действителността.

В известен смисъл решението е да се продължат компенсациите. Ако в момента трябва да се вкарат всички допълнителни разходи, които се стовариха върху топлофикациите в цените на топлинната енергия, тези цени естествено ще отидат в космоса. От месеци говоря за над 50% увеличение, което в момента също не е достатъчно, заяви Кремен Георгиев.

От 12-те топлофикации в страната задлъжнели са осемте, които работят с газ. На въпрос дали се води разговор с управляващите, Георгиев отговори, че управляващите водят монолог и са заявили, че към момента компенсации не се предвиждат.

Увеличението от 58% на "Булгаргаз" е резултат от договора, сключен с "Газпром". Не знам как е включена във формулата войната в Украйна, как се изразява в числа, обясни Георгиев.

Обясни, че има още две седмици докато КЕВР утвърди цената, затова е имало правилни изказвания от тяхна страна, че представят картина на ситуацията в момента. Не могат да се направят точно разчетите и трябва в движение да се коригират, защото виждаме, че от миналата година цените на топлофикациите се определят според нормативната уредба от прогнозни данни, предишните години това се случваше достатъчно точно, коментира Кремен Георгиев.

В деня за Прошка, грандиозна и запомняща се изява събра българската общност от гръцката столица в сградата на театър „Арго“.  Културно- просветно дружество „Будители” , възпитаниците на Българското неделно училище „Св.св. Кирил и Методий” и фолклорна танцова формация „Върти оро“, представиха  един уникален по рода си спектакъл. На сцената учениците, танцьорите и певците успяха да ни потопят в магията на българското слово, танц и песни със седянка, на фона на която бяха проследени всички зимни празници според българския традиционен календар.