„ЛЕВИЦАТА!“ предлага мерки за промени в държавния бюджет, които да намалят бюджетният дефицит и да облекчат живота на работещите граждани, съобщи пред медиите Валери Жаблянов, представляващ „ЛЕВИЦАТА!“. Той посочи, че финансовата и икономическа криза не бива да бъдат стоварени върху работещите граждани, а сегашните предложения за Бюджет 2023 не съответстват на интересите на голямата част от обществото.

Жаблянов коментира направения за пореден път компромис с неолибералните принципи, върху които се изграждат бюджетите на държавата през последните години, без да се отчита кризисният момент и в икономиката, и във финансите и в кризата в основните финансови параметри, предизвикани от събития извън България, растящата инфлация в Европа и непредвидените разходи от страна на европейските институции в този контекст.

Нереалистично е бюджетният дефицит да се свали на 3% в рамките на една година – това би увредило икономиката най-вече поради липсата на капиталови разходи. Затова „ЛЕВИЦАТА!“ предлага мерки за свиването му в рамките на две години, постепенно, като целта е към 1 януари 2025 година България да е с 3% дефицит. Това обяви пред медиите Георги Кадиев, като подчерта, че влизането в еврозоната не бива да има задължителен характер за 2025 година. Предложените от „ЛЕВИЦАТА!“ мерки са разделени в три групи – за увеличаване на приходите, за намаляване на разходи и предложение за увеличаване на разходи

В първата група мерки – за увеличаване на приходите – Кадиев подчерта липсата на логика, предвид очакваната средногодишна инфлация, планираният ръст на ДДС за тази, спрямо миналата година, да е само 6,5%. Според разчетите, дори без повече събираемост, приходите от ДДС трябва да се качат поне с 10%, каза Кадиев и добави, че при по-добра събираемост, ръстът на приходите от ДДС трябва да е дори по-голям. В този смисъл в тази група се залагат 800 млн. лв. повече, от предвидените сега в бюджета 16.35 млрд. лв.

„ЛЕВИЦАТА!“ предлага въвеждане на еднократен данък свръхпечалба за банкови, телекомуникационния, оръжейния, горивния сектори, както и този на хранителните вериги. Причината да бъдат посочени тези сектори е, че или има монополни картелни споразумения, или, благодарение на международна конюнктура, те имат свръхпечалба. Идеята е да се прилага съществуващата формула за енергийния сектор. Като пример Кадиев посочи, че от данъка свръхпечалба само от банковия сектор се очаква 180 млн. лв. приход, а ако се добавят и останалите сектори, това би довело до 500 млн. лв. повече в държавната хазна.

„ЛЕВИЦАТА!“ предлага въвеждане на прогресивен корпоративен данък в две ставки – нормалните 10% за фирмите в България и втора ставка за т.нар. големи предприятия от 15%. Допълнителен приход отново от около 500 млн. лв. се очакват от тази данъчна мярка на съществуващата база от 2021 година. Залага се също на увеличение на плана за изпълнение от приходите от акцизи със 150 млн. лв., както и увеличение на плана за данък върху доходите на физическите лица със 100 млн. лв.

Във втората група мерки – за намаляване на разходите е предвидено намаляване на капиталовите разходи от 10.5 млрд. лв. на 7.5 млрд. лв., което спестява 3 млрд. лв. на държавния бюджет.

В третата група мерки – за увеличаване на разходите - „ЛЕВИЦАТА!“ предлага увеличение на минималната работна заплата на 850 лв. от 1 юли 2023 година (допълнителен разход за бюджета от 175 млн. лв., както и допълнителни плащания за енергийно бедни, майчинство, детска помощ. Формацията предлага и 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор. Предложенията са съобразени с планирания ръст на инфлацията.

Георги Кадиев обясни, че с така направените предложения от страна на „ЛЕВИЦАТА!“ бюджетният дефицит ще се намали с 3.75 млн. лв. и той би бил в рамките на 4.1% при очакван БВП от 185 млрд. лв.

Мая Манолова коментира, че тежестта на кризите днес са поети изцяло от работещите българи, чиито работни заплати значително изостават от ръста на инфлацията. На фона на това, корпорациите значително увеличават своите печалби със 160 и повече проценти за 2022 година. Манолова подчерта и липсата на справедливост в данъчното облагане, поради това „ЛЕВИЦАТА!“ разглежда бюджета на 2023 година като възможност справедливостта да бъде възстановена. Предложение на формацията също е промяна в данъчната система, която да регламентира въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата, до средната работна заплата. Мерки за ограничаване на тегленето на външния дълг за текущи разходи, което да гарантира, че държавният бюджет няма да претърпи щети заради неразумни харчове е също предложение на „ЛЕВИЦАТА!“.

Румен Петков отбеляза, че дебатът за държавния бюджет не засяга дебата за раздутата държавна администрация и като пример посочи липсата на воля на политическите партии за решаване на въпроса за броя на областните администрации – към днешна дата 28 на брой изнесени звена на държавната администрация. Това трябва да бъде адаптирано към потребностите на обществото, а не към интереса на една или друга управляваща партия, каза Петков и добави, че предложенията на „ЛЕВИЦАТА!“ ще бъдат коментирани със синдикатите и неправителствените организации. Валери Жаблянов обяви, че предстои подписване на споразумение между "ЛЕВИЦАТА!" и Движение "Ляв Поглед" за общи действия в българската политика и за изграждане на силен и мощен ляв политически субект, който да бъде готов и за местните избори и за извънредни парламентарни избори. 

https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/levitsata-predlaga-po-visoki-dohodi-za-horata-i-po-visoki-danatsi-za-karteliranite-sektori-v-byudzhet-2023.155266

Има подценяване на приходите, надценяване на разходите. Има липси на някои политики, които ще се наложи да бъдат приети. Всичко това ще промени бюджета”. Това заяви бившият зам.-финансов министър Георги Кадиев в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS след като от служебния кабинет представиха проектобюджета за 2023 г. със заложен 6,4% дефицит.

„Намаляване на бюджетния дефицит до 3% тази година ми изглежда невъзможно и е по-скоро игра на думи”, заяви Кадиев и обясни, че приходите от ДДС могат да се вдигнат, а Брутният вътрешен продукт малко е подценен.

Според него няма грешка в проектобюджета, в който е заложен 6,4% дефицит. „Решението да се изземе 50% от дивидентите държавните дружества е съвсем нормално. Това че Асен Василев иска да се изземат 100%, както беше последните две години, е по-ненормално. Нормалното е да се оставят част от приходите, за да могат да инвестират”, обясни Кадиев.

По думите на бившия зам.-финансов министър това министерство винаги е било консервативно и е предлагало по-ниски приходи от събираемите. „През 2022 г. НАП и Агенция „Митници” заедно не успяха да съберат около 700 млн. лева ДДС, което може да ги е уплашило и сега са увеличили заложените приходи само с около 6%, а инфлацията за т.г. ще бъде между 8-10% и 1% ръст на икономиката. Това би означавало повече приходи за икономиката”, категоричен е Кадиев.

„Ако бях на мястото на депутатите, основният въпрос, който щях да задам на министъра е: „Защо няма повече приходи по Данък добавена стойност (ДДС)”, каза Георги Кадиев. Той уточни, че никой не дава обяснение защо тези 700 млн. лв. не са събрани, което по думите му е „тежък провал”. „Считам, че данък свръхпечалба за банковия сектор, телекомуникационния, хранителните вериги, оръжейния бизнес би могъл да се въведе еднократно за 2023 г. и това би донесло само около 180 млн. лева. Има какво да се прави в данъчната част, стига да искат да го направят”, категоричен е той.

Кадиев обясни, че ресторантите веднъж получиха подкрепа за цената на тока, втори път – с намаленото ДДС. Той призова помощта да бъде прекратена за всички.

 Млечните продукти като сирене и кашкавал продължават да поскъпват на едро у нас. Това показва справка на сайта на ДКСБТ.

Цената на едро на кашкавал "Витоша" към 21.04. е 17.65 лв., а на дребно според правителствения сайт foodprice.bg. е - 24.20 лв. за килограм.

Кравето сирене е с цена на едро 11. 28 лв., а на дребно - 16.63 лв. за килограм.

Олиото в пластмасова бутилка от 1 л е 3.44 лв., съответно на дребно - 4.49 лв.

При захарта - 1 кг на борсата е 2.50 лв., а на дребно - 2.86 лв.

Яйцата размер "М" за брой са 0.41 лв., а на дребно - 0.53 лв. за брой.

Прясното мляко 3% е 2.40 лв., докато на дребно се продава за 3.54 лв.

През изминалата седмица значително са поскъпнали както на едро, така и на дребно домати, краставици и зелена салата. Оранжерийните домати на едро вече струват с 27 стотинки повече на килограм спрямо предходната седмица или 3,92 лева за килограм. Вносните домати на едро се предлагат срещу 3,58 лева за килограм или с 13 стотинки повече спрямо преди седмица. На дребно доматите също поскъпват и крайните клиенти вече плащат средно за килограм около 4,50 лева, докато в края на март същото количество домати са се продавали срещу 4,08 лева за килограм.

Краставиците отново вървят към "златния стандарт" и поскъпват стремително от началото на месеца, като вече се търгуват срещу средно 4,62 лева за килограм на дребно. В началото на април зеленчукът е струвал 4,38 лв./кг. На борсите и тържищата краставиците също поскъпват, като увеличението за последната седмица е 11 стотинки за килограм оранжерийни краставици до 4,03 лева и 10 стотинки за килограм вносни - до 3,19 лв./кг.

През изминалата седмица са поскъпнали на едро още брашно, зрял фасул, имитиращи млечни продукти, кисело мляко, пилешко месо, малотрайни колбаси, банани, лимони, картофи, зеле и зрял лук.

По инициатива на „ЛЕВИЦАТА!“, евродепутатът Петър Витанов пое ангажимент да постави в Европейския парламент въпроса за американския законопроект, с потенциал да направи Черно море арена на военни действия.

Документът е внесен в Сената на САЩ на 15 март под наименованието „Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“ и, според текста, цели „осигуряване на сигурността в Черноморския регион и други цели“. На среща с европейския депутат, представители на ръководството на „ЛЕВИЦАТА!“ настояха за позиция на ЕС по законопроекта и неговата допустимост, още повече, че сред засегнатите държави в документа, според който се възлагат определени ангажименти, фигурират две членки на Съюза – България и Румъния.

Тема на разговора с Витанов бе контрабандния на практика внос на евтино украинско зърно, което всъщност иначе трябва да преминава транзитно през европейските държави, за да стигне като помощ до бедстващи страни в Африка. „ЛЕВИЦАТА!“ настоява въпросът за транспорт на зърно от Украйна към Африка да бъде строго регламентиран от Европейската комисия така, че на вход и изход от европейските държави пратките да остават запечатани. Украинското зърно днес не стига до бедстващите държави, тъй като в регламента на ЕК за транспортиране на суровината отсъства забрана тя да остава на територията на ЕС. Тази контрабанда засяга, от една страна, местните производители на зърно и от друга, е огромна заплаха за здравето на гражданите на ЕС, тъй като за вноса на украинско зърно липсва всякакъв фитосанитарен контрол.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

https://pogled.info/bulgarski/levitsata-i-petar-vitanov-ot-ep-shte-postavyat-vaprosa-za-zakonoproekta-na-sasht-za-cherno-more-kato-arena-na-voenni-deistviya.155069

Минималният размер на безвъзмездната помощ за проект по мярката за индустриалните зони и паркове е 1 млн. лв., а максималната до 40 млн. лв.

Покажете инициатива, ние сме с вас, призова Пулев кметовете и областните управители да са активни в кандидатстването за индустриални зони