Президентите на България, Унгария и Сърбия - Румен Радев, Каталин Новак и Александър Вучич, одобриха декларация в подкрепа на семействата като основа на обществата и на семейните ценности. Изявлението е инициирано от унгарския президент като обобщение на дискусиите и разговорите по време на президентската среща на върха по демографските въпроси в Будапеща през септември 2023 г., в която участва и държавният глава Румен Радев по покана на Каталин Новак. Форумът е ежегодно събитие, на което политици и експерти обсъждат демографските тенденции и подходите към развитието на политики в подкрепа на семейството.

"Вярваме, че семействата заслужават закрила, помощ и признание от страна на държавите и обществата. Ето защо ние силно подкрепяме политики, които насърчават благосъстоянието на семействата и укрепват семейната сплотеност, осигуряват благоприятна среда за семейната основа, дават възможност на жените да се развиват едновременно като майки и професионалисти, подкрепят нуждаещите се и осигуряват сигурно бъдеще за децата", се посочва в декларацията, подкрепена от тримата президенти по повод настъпването на Новата година.

По време на срещата през септември президентът Румен Радев заяви, че трябва да стимулираме младежите ни да се образоват, състезават и произвеждат. Не може да говорим за проблемите на семействата, ако ги отдалечим от глобалната перспектива. Има два противоположни процеса в света - от една страна има демографски растеж с огромни числа на раждаемост, много младежи в неразвитите страни, но в развитите това число намалява, посочи тогава Радев. Държавният глава отчете като основен проблем за България миграцията. Докато в повечето европейски държави не само, че нямат емигриращи, но при тях идват мигрантски вълни, а от България постоянно се извличат най-добрите ни умове, коментира президентът.

Анализ на Института за пътна безопасност показва, че през 2023 година загиналите от пътнотранспортни произшествия са 521 души. През 2022 година загиналите са 531 души, докато през 2021 броят им е 561. От така представените данни може да се обобщи, че през последните три години жертвите от катастрофи намаляват всяка година. В същото време рискът да катастрофираш тежко и да пострадаш се увеличава драстично, като ако през 2021 година тежко ранените в следствие от катастрофа са 7609 човека, то през 2023 година те нарастват до 9090 човека.

В периода 2017-2021 година включително се наблюдава пропорционалност на загиналите и тежко ранените. С увеличаване на жертвите се увеличават и тежко ранените. При намаляване на жертвите и ранените намаляват. Този факт налага да се извърши задълбочен анализ на данните, които МВР публикува ежедневно на интернет страницата си, за загинали и тежко ранени.

През юли 2023 година правителството обяви поредните мерки за намаляване на жертвите от пътнотранспортно произшествие, като до този момент се констатираше увеличение спрямо 2022 година. През първите шест месеца на 2023 година загиналите при ПТП са 225 души, докато през 2022 година те са 221. След приложените мерки от страна на българското правителство жертвите продължават да растат, като през месеците юли-октомври 2023 година загиналите са 204 човека, с петима повече спрямо същия период на 2022 година когато загиналите са 199 човека.

През ноември и декември миналата година жертвите намаляват с повече от 30% спрямо същия период на 2022 година. Ако този темп на намаление се запази през първите шест месеца на 2024 година, то България ще стане първенец в ЕС по намаляване на жертвите при катастрофи.Експертите на Института за пътна безопасност са констатирали подобни аномалии през 2020 (ковид ограничения) и през 2018 и 2021 година след тежките катастрофи на АМ "Струма" и край Своге, когато в една катастрофа загиват десетки хора. През месеците ноември и декември 2022 и 2023 година няма данни за подобни случаи. Това налага извода за допуснати грешки при отчитането на загиналите и тежко ранените при пътнотранспортно произшествие.

Имаме нужда от единение и лидерство, което да укрепи държавността, суверенитета и законността; да съхрани мира и гарантира сигурността на всеки български гражданин; да издигне образованието, науката и културата в истински приоритет; да поеме необратимо към утрешния ден, към европейското ни бъдеще, към модернизация и ускорен растеж на икономиката и доходите. Това каза президентът Румен Радев в новогодишнто си обръщение. 

Заедно с целия свят, ние българите, си пожелаваме новата година да е мирна и по- благополучна от тази, която изпращаме - разломна и разпъната между съзиданието и тревогата, че стрелките на историята се връщат назад, отбеляза държавният глава. Година на ожесточаващи се военни конфликти, обезценяване на човешкия живот, на кризи и икономическа несигурност, засегнала всеки български дом, на безпрецедентен срив на доверието в държавността, добави той.

По думите на Румен Радев не трябва да забравяме, че благоденствието на една нация се измерва най-вече с нейните морални устои, просветеност и кураж, без които е невъзможно и материалното благополучие. Възходът на България е невъзможен в атмосфера на разделение и война с националните символи и историческата памет. Не можем да се развиваме като свободна европейска демокрация с амнезия и политическо лицемерие, с корупция и безнаказаност, с цензура и апатия, с разграждане на националния суверенитет и отказ от достойнство, подчерта президентът.

Румен Радев отбеляза, че в своята хилядолетна история народът ни е надмогвал всякакви изпитания, винаги е намирал пътя към свободата и напредъка, оставил е ярък отпечатък в културното развитие на Европа и пример за просветена държавност. Президентът изрази увереност, че заедно имаме силите да се справим и с днешните предизвикателства, да сме по-амбициозни, да мечтаем по- смело, да постигаме повече.

Сгрявани от топлината на домашния уют и обичта на близките, в светлите коледни и новогодишни празници си припомняме, че невидимите мостове на духа и добротата са по-трайни от съградените с човешка ръка, каза още Румен Радев. И добави, че нашият народ винаги е следвал верния път - този на човечността, съпричастността и взаимното уважение. Докато пълним чашите, нека не забравяме онези, които разчитат на нашата подкрепа. Да отдадем дължимото и на дежурните екипи, които посрещат празника на работното си място и на своя пост, изтъкна президентът.

"Макар и различни по възраст, поприще и убеждения, където и по света да се намираме, винаги ще ни свързва невидимата нишка на българския дух, националните ни празници и традиции, родният трибагреник - символ на нашето единение и суверенитет и надеждата за просперираща и достойна България.

Нашите корени, нашият дом и нашата отговорност остават тук. Под блясъка на празничните фойерверки нека си пожелаем да направим така, че децата на България да не търсят щастието някъде далеч, а да го откриват в Родината, която да гарантира правата им и да им отваря възможности да разгърнат таланта си. Да бъдем достойни за България, в която следващите поколения ще могат да живеят пълноценно и спокойно."

Държавният глава отправи пожелание новата година донесе здраве и благоденствие във всеки български дом.

/КРОСС/ Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2022 г., съобщиха от правителствения пресцентър.

Данните от доклада показват, че през 2022 г. се запазва тенденцията за намаляване на раждаемостта, като броят на живородените деца намалява с 2 082 в сравнение с предходната година. Същевременно коефициентът на общата раждаемост (8.8%) е повишен в сравнение с 2021 г. (8.5%) и доближава нивото на показателя за ЕС (8.7%).

България продължава да е с най-висок коефициент на общата смъртност сред страните от ЕС, въпреки че през 2022 г. се наблюдава намаление спрямо предходната година - 18.4 на 1 900 души при 21,7% за 2021 г. и 11.5% средно за ЕС. Като основна причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19, от която в България през 2022 г. са починали 9 000 души при 27 588 души за 2021 г.

Структурата на смъртността по причини се промени след появата на COV1D-19, който през 2021 г. беше за второ място като причина за смърт. През 2022 г. обаче смъртността от COVID-19 намаля и вече заема трета позиция като причина за смърт (7.6%) след болестите на органите на кръвообращението (59.8%) и новообразуванията (13.7%).

Нивото на детската смъртност (4.8%) намалява значително в сравнение с 2021 г. (5.6%) и е най-ниското регистрирано до момента, но продължава да е по-високо, отколкото в ЕС (3.2%). В структурата на умиранията при децата, до 1-годишна възраст по причини най-голям е броят на починалите поради някои състояния, възникващи през перинаталния период, вродените аномалии, деформации и хромезомни аберации, болести на дихателната система и на органите на кръвообращението, обуславящи 32.4% от всички умирания в тази възраст.

През 2022 г. за първи път през последните години се наблюдава увеличение на заболеваемостта от злокачествени, новообразувания (405.8%, при 392.3% за 2021 г., 399.3% за 2020 и 434.9% за 2019 г), като най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените (92.2 %), рак на храносмилателните органи (90.2 %) и рак на мъжките полови органи (81.4%).

В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболеваемостта от активна туберкулоза от 39.1 на 100 000 през 2006г. до 11.9 на 100 000 през 2022 г.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

От данните и анализите се налага изводът, че състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не е на необходимото ниво, в сравнение с данните за други страни. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност. С оглед на това е необходимо провеждането на целенасочени политики по отношение на промоцията, профилактиката и ранната диагностика на тези заболявания, на комплексни политики за повишаване на качеството на живот и благосъстояние на хората като усилията трябва да бъдат подкрепени от икономически, социални, образователни и други мерки, както и от личните усилия на хората за подобряване на своя начин на живот и ограничаване на вредните навици.

Източник: БГНЕС

Продължава акцията на полицията срещу шофьори, употребили алкохол или наркотици. Очаква се трафикът да е засилен в цялата страна към големите градове и столицата. Затова от МВР допълнително затягат контрола.

В София ще бъде ангажиран целият наличен състав на СДВР. Униформените ще следят и за спазването на скоростните режими.

От АПИ съобщават, че след 12:00 ч. ще бъдат осигурени две ленти за пътуващите в посока София по магистрала „Хемус" през тунелите „Топли дол" и „Правешки ханове". Заради това всички коли по магистралата в посока Варна, от 30-ия до 47-мия километър, ще бъдат пренасочвани по обходен маршрут.

Благотворителният спектакъл „Българската Коледа", който се провежда под патронажа на държавния глава, ще се състои на 25 декември, понеделник. Прякото предаване от Народния театър „Иван Вазов" започва в 20:00 ч. по БНТ 1 и БНТ 4. Водещи ще бъдат журналистът от обществената телевизия Георги Любенов и актрисата Радина Боршош. На събитието ще присъстват президентът Румен Радев и неговата съпруга Десислава Радева.

Тазгодишното 21-о издание на „Българската Коледа" е в подкрепа на детската хирургия. Изявени български музиканти ще подпомогнат с участието си в концерта благотворителната инициатива в помощ на децата в беда.

В рамките на спектакъла ще бъдат изпълнени обичани български песни под съпровода на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Левон Манукян. На сцената на Народния театър „Иван Вазов" ще излязат още Илиан Божков, Миро, Кристина Дончева, вокална група „Бон-Бон", Люси Дяковска, Тома Здравков, Христина Нейкова, Руслан Мъйнов, Михаела Маринова, Сергей Вардеварян, „Юпитер 7", Мария Стефанова, Георги Костадинов, Владо Димов, „ЛаТиДа", квартет „Дестини", Детският хор на БНР, Дони и Нети, Ненчо Балабанов и Християна Лоизу, Веселин Маринов, Никола Тодоров, Симеон Владов, Стефан Илчев, Ана-Мария и Злати Петров.

Благотворителният спектакъл се реализира от екипа на „Дрийм Тийм Груп".

Зрителите на празничния концерт могат да подкрепят каузата за децата в беда с изпращане на благотворителен SMS на номер 1117.

Информация за „Българската Коледа", както и начините, по които може да бъде направено дарение, включително и по време на концерта, са посочени на интернет страницата на благотворителната инициатива: https://bgkoleda.bg/

От началото на следващата година, цената на водата ще бъде по-висока в цялата страна. До 40% повече ще се плаща на места, стана известно по време на обсъждането в Комисията за енергийно и водно регулиране преди близо месец.

В повечето региони цените ще варират между 3 и 6 лв. за кубик вода. Най-голямо увеличение се предвижда в Сливен - 41% и във Видин - почти 30%, а най-малко - в Кюстендил - 1,5 на сто. Около 20-процентен скок на цената се очаква в Габрово, Благоевград, Бургас, Велико Търново, Враца, Ловеч и Монтана.

Разчетите на "Софийска вода" показват увеличение от 22,5% - от 2.94 на 3.60 за един кубик. В Софийска област е заложено увеличение от 8%. Между 10% и 15% по-висока цена е предвидена за областите Добрич, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Търговище и Ямбол. Малко под 10% увеличение се очаква във Варна, Перник, Плевен, Силистра, Стара Загора и Шумен.

При обсъждането на новите цени, председателят на КЕВР Иван Иванов посочи, че увеличението е икономически обосновано и назова като причини увеличението на възнагражденията във ВиК сектора, промените в цената на тока и натрупаната инфлация.

Източник: БГНЕС

Коледа отново чука на вратата и Детският радиохор подготвят чуден коледен концерт!

На 21 декември от 19.00 часа в Зала 3 на НДК ще звучат любими песни от цял свят. Празникът се нарича „С червените ботушки", защото тази песничка по музика на маестро Христо Недялков олицетворява детството и щастливия миг на празника за безброй български деца.

В магичното пространство на Коледа трепти вълшебен звън, молитвата полита с вяра, елените препускат, коледарите пеят и почукват с гегите, а добрият старец е подготвил всичко истински желано.

Главен диригент е Венеция Караманова, диригент - Михаела Котева, клавирен съпровод - Сиана Атанасова и Яна Лолова.

Гост-солисти са бившите хористи, а вече студенти в НМА „Проф. Панчо Владигеров", Екатерина Кирчева и Свилен Денчев.

Концертът е част от Новогодишния музикален фестивал на НДК.

Билети в Билетния център на НДК и онлайн на https://shorturl.at/gAB15