През първата десетдневка на месец февруари,  отново повечето храни по стоковите боси и тържищата продължиха да поскъпват, при това за трета поредна седмица, преди това поевтиняваха две поредни седмици.

От включените в седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) 32 продукти, цените на 17 са се повишили, на 14 са спаднали и на един са без промяна. Така поскъпването продължава трета поредна седмица, но темпът на нарастване на цените на едро се забавя.

За отбелязване е, че 12 хранителни продукти са били по-скъпи преди година по същото време (с един по-малко спрямо предходната седмица), сред които са слънчогледовото олио, кашкавалът "Витоша", захарта, кравето сирене, прясното мляко, киселото мляко, брашното тип 500, зрелия фасул от внос, лимоните, бананите, червения пипер от внос, краставиците от внос.

Седмичната равносметка

От млечните и месните храни и варивата по стоковите борси и тържищата най-много се е повишила цената на слънчогледовото олио, а най-много е спаднала цената на яйцата; при плодовете най-много се е повишила цената на лимоните, а най-много са поевтинели портокалите; при зеленчуците най-много се е повишила цената на зелето, не са регистрирани поевтинели зеленчуци, само морковите цената е без промяна.

Индексът на тържищните цени на едро (ИТЦ), който се поддържа от ДКСБТ, към 16 февруари е 2.284 пункта спрямо 2.280 пункта на 9 февруари или поскъпване с 0.18% след две поредни седмични повишения съответно с 0.62% и с 0.27 на сто. Прави впечатлени, че поскъпването продължава трета поредна седмица, но темпът на нарастване на цените на едро са забавя. Така от началото на настоящата година, за 7 седмици общото поскъпване на храните на едро е с 1.42%.

За една година цените на храните по стоковите борси и тържищата са спаднали с 4.15%, а за 12-те месеца на 2023 година ДКСБТ отчита поскъпване на храните през 7 от тях и поевтиняване през пет.

Разликата на цените по области

се разширява спрямо нивата от шестата работна седмица на новата година при повечето от 10-те основни храни, които се наблюдават и съпоставят от ДКСБТ в 14 области на страната. Най-голяма е ценовата разлика от 11.75 лева при кравето сирене (от 6.25 лв./кг в Добрич до 18.00 лв./кг в Пловдив), при кашкавала "Витоша" разликата е 11.65 лева (от 11.35 лв./кг в Благоевград до 23.00 лв./кг в София), 5.70 лева е разликата при каймата смес (от 5.00 лв./кг в Добрич до 10.75 лв./кг в София), при слънчогледовото олио разликата е 3.69 лева (от 2.20 лв./литъра в Бургас до 5.89 лв./литъра в София), 2.46 лева е разликата при ориза (от 2.60 лв./кг в Благоевград, Бургас, Враца до 5.06 лв./кг в Силистра), при зрелия фасул разликата е 2.10 лева (от 3.30 лв./кг в Благоевград и Сливен до 5.40 лв./кг в София), 1.74 лева е разликата при замразеното пиле (от 5.00 лв./кг в София до 6.74 лв./кг в Силистра), при брашното тип 500 разликата е 1.69 лева (от 0.76 лв./кг във Враца до 2.45 лв./кг в Хасково), 1.32 лева е разликата при захарта (от 1.68 лв./кг в Добрич до 3.00 лв./кг в Пловдив и Русе), при яйцата разликата е 0.13 лева (от 0.30 лв./броя в Кърджали до 0.43 лв./броя в София и Стара Загора).

При основните месни, млечни храни и варивата

от всичките 18 продукти, включени в бюлетина на ДКСБТ, на седмична база поскъпналите са 6, а поевтинелите 12, като трендът е от минус 2.6% до плюс 3.8 на сто, което е нормално за сезона за тази група хранителни продукти.

Най-много е нараснала цената на слънчогледовото олио (+3.8% до 2.70 лв./литъра), следвано от пакетчето масло 125 грама (+1.5% до 2.65 лв./броя), прясното мляко над 3% масленост (+0.9% до 2.27 лв./литъра), замразеното пиле (+0.8% до 6.27 лв./кг), пилешки бут цял (+0.6% до 4.96 лв./кг), трайния варено-пушен салам (+0.1% до 11.65 лв./кг).

Най-много е спаднала цената на яйцата (-2.6% до 0.37 лв./броя), следвани от малотрайните колбаси, вкл. шунка (-2.0% до 6.71 лв./кг), захарта (-1.8% до 2.18 лв./кг), зрелия фасул (-1.7% до 4.10 лв./кг), ориза (-1.2% до 3.28 лв./кг), брашното тип 500 (-0.8% до 1.22 лв./кг), кисело млядок в кофичка от 400 грама (-0.8% до 1.27 лв./броя), лещата (-0.5% до 4.20 лв./кг), краве сирене (-0.3% до 11.00 лв./кг), пилешките кренвирши (-0.2% до 5.61 лв./кг), кашкавала "Витоша" (-0.1% до 16.74 лв./кг).

От таблицата по-горе е видно, че на годишна база при млечните, месните храни и варивата има паритет - колкото са поевтинелите, толкова са и поскъпналите. Най-много е спаднала цената на слънчогледовото олио (-1.48 лева), следвано от кашкавала "Витоша" (-1.36 лева), а най-много е нараснала на малотрайните колбаси (+0.57 лева) и на захарта (+0.36 лева).

При плодовете

които са включени в седмичния бюлетин на ДКСБТ, поскъпналите са повече от поевтинелите, като трендът е от минус 3.9% до плюс 3.8 на сто, което е характерно за тази група храни за настоящия сезон.

Най-много се е повишила цената на лимоните (+3.8% до 2.22 лв./кг), следвани от ябълките от внос (+2.2% до 1.84 лв./кг), бананите (+1.1% до 2.86 лв./кг). Поевтинели са портокалите (-3.9% до 1.98 лв./кг) и мандарините (-3.0% до 2.30 лв./кг).

При зеленчуците

на седмична база, от включените в бюлетина на ДКСБТ, всички са поскъпнали, като трендът е широк - от плюс 0.9% до плюс 10.5 на сто, което не е характерно за тази група храни за настоящия сезон.

Най-много е поскъпнало зелето (+10.5% до 1.05 лв./кг), следвано от зрелия кромид лук от внос (+8.5% до 1.53 лв./кг), зелената салата (+8.0% до 1.22 лв./броя), картофите (+3.2% до 1.30 лв./кг), краставиците от внос (+2.4% до 3.46 лв./кг), червения пипер от внос (+2.0% до 3.60 лв./кг), зрелия чесън от внос (+1.9% до 5.49 лв./кг), доматите от внос (+0.9% до 3.53 лв./кг).

Без промяна в цената са морковите (1.17 лв./кг).

От таблицата по-горе е видно, че на годишна база поевтинелите са по-малко от поскъпналите. Най-много е спаднала цената на краставиците от внос (-0.50 лева) и на червения пипер от внос (-0.34 лева), най-много са поскъпнали зелето (+0.22 лева) и зрелия кромид лек (+0.08 лева). Без промяна в цената и на годишна база са морковите.

https://business.dir.bg/pazari/vsichki-zelenchutsi-po-stokovite-tarzhishta-sa-poskapnali-v-sredata-na-fevruari

Трус от 3,6 по Рихтер е регистрирано в района на Пловдив в 00.49 ч., съобщава Националният Институт по Геофизика, Геодезия и География

Епицентърът на земетресението е бил на дълбочина от 57 км и на 13 км югоизточно от Пловдив, непосредствено до летището.

Няма данни за пострадали хора и материални щети.

Потребители в социалните мрежи свидетелстват, че се е чул силен тътен, придружен с трясък.

Живеещи на високи етажи в Пловдив казват, че апартаментите им са се разлюлели, а подобни твърдения има дори от обитатели на ниски етажи.

https://dnes.dir.bg/gallery/3-6-po-rihter-kray-letishte-plovdiv

На вълнуващата церемония в НБКМ „Дарител на годината” за 2023 г. бяха наградени 24 дарители от общо 270, направили дарителски жестове през изминалата година. За медийно партньорство бяха отличени БТА и Георги Митов от bTV Radio Group.

Налага се аз, отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, да представя този репортж в двойна роля – и като репортер, и като един от преките учстници в събитието. Затова и личната ми емоция е неизбежна...

На 13 февруари в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя прекрасната празнична вечер „Дарител на годината” за 2023 г., на която бяха връчени почетните грамоти на НБКМ за дарители за изминалата година. Имах честта да бъда отличена за моето дарение на  четири броя вестници „La Ilustración Española y Americana” от октомври 1877 г. с репортажи и илюстрации на испанеца Хосе Луис Пелисер от България по време на Руско-турската освободителна война.

Грамотата ми е в категория „Опазване на книжовната памет на България”. Беше ми връчена от члена на Обществения съвет на НБКМ адв. Красимир Недев.

Отправяйки своята благодарност към НБКМ за признанието, изрично изразих и дълбоката ми почит към паметта на Хосе Луис Пелисер, допринесъл заедно с други честни хора от онази епоха за международната подкрепа за българския народ и освобождението му.

Специално благодарих и на изтъкнатия кубински художник и карикатурист Мануел Ернандес, носител на Голямата награда за карикатура от Фестивала на хумора в Габрово през 1983 г., днес едно от най-ярките имена в културния живот на своята страна. Именно Мануел преди точно 40 години, при първото ми гостуване в Куба като журналистка през 1984 г., ми подари тези четири броя на „La Ilustración Española y Americana” от октомври 1877 г. с кореспонденциите и рисунките на Пелисер. Вестникът навремето е бил разпространяван и в тогавашната испанска колония Куба. Така тези броеве се оказват част от семейния архив на Мануел, а той самият за първи път открива за себе си България, възхищавайки се още съвсем млад на художествения талант и на сърцатите описания на Пелисер. И в знак на приятелство към мен, която го съпровождах и му превеждах, докато бе у нас, за да получи наградата си в Габрово, ми подари испанските вестници, когато след това аз пък пристигнах в Куба.

Дълга история, уникални свидетелства за миналото на народа ни, далечни разстояния, българо-испано-кубински приятелства – всичко е попило дълбоко в крехките от времето страници на тези скъпоценни четири вестникарски броя от октомври 1877 г., които през април миналата година дарих НБКМ. Събитието тогава беше с много поводи – 145-годишнината от Освобождението на България, 145-годишнината от основаването на НБКМ, 20-годишнината от създаването на нашето Сдружение на испаноговорещите журналисти в България и 80-годишнината на Мануел Ернандес. Щастлива съм, че сега тези вестници са на най-точното си място – в съкровищницата на нашата национална памет и книжовност, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”!

Наистина прекрасна е традицията на НБКМ да награждава своите дарители, на свой ред дарявайки ги с незабравима емоция! Сегашната церемония бе шестата поред, откак е започнала тази традиция. Общо 24 дарители бяха отличени, сред тях и други мои близки приятели и колеги. Но преди да споделя и радостта ми за тях, искам специално да откроя още един вълнуващ момент.

Радиолегендата Божана Димитрова, която е член на Обществения съвет на НБКМ и до която имах честта да седя по време на церемонията, още преди началото ѝ съвсем скромно и непринудено връчи на директорката на НБКМ доц. Красимира Александрова едно истинско съкровище. Скромно подвързана, но доста дебела книга на цели... 100 години! На титулната ѝ страница пише „Общъ годишникъ на България 1923/1925 г. № 2. Издание на дружеството на столичните журналисти”.

После, в словото, с което откри събитието, доц. Александрова специално открои и тази книга, и изключителния жест на Божана Димитрова – още едно вълнуващо дарение точно във вечерта на дарителите! Оказа се, че наред с много други важни данни, книгата съдържа и ценни факти около създаването на Фонда на НБКМ. Доц. Александрова не пропусна да подчертае, че Библиотеката по начало се ражда в края на 1878 г. и се утвърждава по-нататък именно с дарения. През 2023-та дарителите ѝ са били 270...

А Божана Димитрова донесе радост и на моя скъп колега и приятел, председателя на нашето Сдружение на испаноговорещите журналисти в България и звезда на bTV Radio Group Георги Митов. Именно тя му връчи грамотата за медийно партньорство, с която го удостоява НБКМ. И то точно в Деня на радиото, който се отбелязваше на 13 февруари! Двоен празник и за Георги, и за Божана!

Имаше и още една награда за медийно партньорство – НБКМ я даде на БТА. От името на националната ни информационна агенция грамотата получи зам.-генералният директор на БТА Евгения Друмева. Връчи я доц. Александрова, на която, разбира се, всички отличени благодарихме за признанието към нас и за чудесното тържество.

Специални благодарности и към неуморната Мария Стефанова, ръководителката на отдела за връзки с обществеността на НБКМ и водеща на вечерта!

Също така поднасям горещи благодарности и на верния приятел Мони Франсес, на когото се обадих буквално в последния момент преди събитието с молба да направи снимки – и той се отзова незабавно и, както винаги, на високо професионално ниво!

А ето и пълен обзор за останалите участвали и отличени във вечерта „Дарител на годината за 2023 г. в НБКМ на 13 февруари.

Аплодисменти заслужи младият и талантлив Емир Ахмед, ученик в 12-ти клас в Американски колеж в София, който още в началото на церемонията я зареди със свои вдъхновени музикални изпълнения на дигитално пиано.

Първият отличен за вечерта бе Константин Чипев, физик и клетъчен биолог, който следи литературата по въпросите на еволюцията и отношението между наука и религия, пряк потомък на някогашния министър-председател д-р Константин Стоилов и на издателя Тодор Чипев. На него НБКМ присъжда плакет и почетна грамота в категорията „Опазване на книжовната памет на България“. Те му бяха връчени от директоркта на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова.

Припомнено бе, че през 2023 г. Константин Чипев е дарил средства за отпечатването на 300 екземпляра на книгата „Речи“ от Константин Стоилов в едно книжно тяло с „Д-р Константин Стоилов“ от Ана Трика-Чипева. Като принос към фонда на НБКМ Чипев е дарил и 50 екземпляра от книгата. От името на Константин Чипев отличието получи Филип Миланов.

Следващата наградена бях аз – и вече описах как приех отличието.

В категорията „Книгите на дарителите“ бяха връчени четири отличия.

Почетна грамота и плакет бяха присъдени на „един българин, който с точност знае цената на здравето, но не само на физическото, а и на духовното”. Бе обявено, че това е лекарят-писател проф. Златимир Коларов. Отличието бе връчено от директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова. Бе съобщено, че Издателство КЛМН с управител проф. Златимир Коларов е предоставило на  Националната библиотека 17 заглавия в 170 екземпляра, като дарение за българските библиотеки и за международен книгообмен. НБКМ е изпратила изданията в пет чуждестранни и десет  български библиотеки.

Със следващата награда в категорията „Книгите на дарителите“  бе отличена Иванка Райнова – съосновател и ръководител на академичната организация „Институт за аксиологически изследвания във Виена“. Член на над 20 международни академични организации. Проф. Райнова е дъщеря на известния български писател и професор по естетика Богомил Райнов. Тя е дарила през 2023 г.  9 научни монографии, издадени в Германия и Австрия. Тъй като проф. Райнова е извън страната, тя се включи с видео послание.

За принос към фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в категорията „Книгите на дарителите“ бе удостоен и Н. Пр. Янко Йорданов, посланик  на Република България в Нигерия. През 2023 г. посланик Йорданов е направил поредно дарение на Националната библиотека. Той също се включи с видеопослание от нигерийскта столица Абуджа. Отличието му бе прието от двмата му невръстни синове.

В категорията „Книгите на дарителите“ почетна грамота и плакет за принос към фонда на библиотеката получи и Димитър Димитров, управител на издателството „Тангра ИК”, което през изминлта година е предоставило на НБКМ дарение за българските библиотеки - 5 заглавия в 115 екземпляра от научна и  научнопопулярна  литература. Изданията вече се намират в двадесет и пет български библиотеки. Наградата връчи Валентина Аксентиева заместник-директор на НБКМ.

В следвщата категория „Книгоиздаване” бе наградено издателство „Българска история – БИ-93“ и създаденото към него сдружение „Българска история“, чиято основна задача е съхраняването и популяризирането на родното минало чрез активна издателска и продуцентска дейност. Наградата бе получена от директора на издателството Иван Кънчев, а я връчи директорът на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова.

Отличено бе и издателство АССА-М, което е дарило през 2023-та 13 заглавия в 266 екземпляра. Все стойностни издания от областите философия, социология, общество, история и изкуство. Наградата бе приета от Надежда Гологанова, а я връчи Цецка Янакиева, член на Дирекционния съвет на НБКМ.

За принос към фонда на НБКМ в категорията „Книгоиздаване“ бе отличен и Съюзът на тракийските дружества в България за щедрото дарение от 10 екземпляра на „Енциклопедия Тракия“ на български и английски език - луксозно богато илюстрирано издание, разпространено в 10  чуждестранни библиотеки, сред които са Сърбия, Словакия, САЩ, Русия, Южна Корея, Молдова. Отличието бе получено от Красимир Премянов, а бе връчено от Луиза Савчева заместник-директор на НБКМ.

Вечерта продължи с връчване на нградите в ктегория „Осинови книга”. Бе обявено, че в продължение на 14 години чрез програмата „Осинови книга“ в НБКМ се набират средства за реставрацията на документи от специалните ни колекции. Много ученици, млади изследователи и студенти често стават осиновители.

В тази категория почетна грамота и плакет отидоха при Великия Магистериален Приорат на България на Върховния военен орден на Храма на Йерусалим за реставрацията на „Псалтир с последование“, наричан още Славейков Псалтир от края на XVI век. Отличието бе получено от представителката на Ордена Гергана Тодорова, а бе връчено от директора на НБКМ доц. Красимира Александрова.

Учениците от 10-то средно училище „Теодор Траянов“ в София също бяха отличени като осиновители на „Краткое политическо землеописание за обучение на българското младенчество“ на Неофит Хилендарски - Бозвели от 1835 г. и „Буквар или взаимоучителни  таблици“ на Христо Г. Данов от 1862 г. Плакетът и грамотата бяха връчени от члена на Дирекционния съвет на Националната библиотека Мая Димитрова.

„ИНЕР УИЛ – КЛУБ ШУМЕН“ също получиха награда като традиционни осиновители в Националната библиотека. През 2023-та те с дарили средства за реставрацията на безценния  „Сборник от слова, стихотворения и диалози“ от 1862-1863 г. Ръкописът е изписан от Илия Рашков Блъсков, като в подготовката на сборника е взел участие и неговият брат Димо Блъсков. Отличието бе прието от Цветелина Чакърова, а бе връчено от д-р Бояна Минчева, ръководител направление  „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ и член на Дирекционния съвет на НБКМ.

Водещата на вечерта Мария Стефанова напомни, че традицията на дарителството съществува от първия ден на институцията, наричана през годините книгохранителница, храм на знанието и съкровищница. За 145 години н Националната библиотека са дарявани не само книги и ценни документи, но и произведения на изкуството. През 2021 година НБКМ издава албум „Слово с четка и длето“, в който са включени част от дарените произведения на изкуството и с разказани техните истории. „Време е за том втори, защото и днес хората на изкуството даряват своето изкуство на НБКМ,” посочи Мария Стефанова.

След това обяви, че „Голямо Враново Инвест“ АД  получава почетна грамота и плакет в категорията „Произведения на изкуството“, за дарените 40 фотоалбума „Зад усмивката на безвремието“, за организираната фотоизложба в библиотеката и дарените 10 постера с фотографии , част от албума. Част от тях украсяваха и церемонията на 13 февруари. Наградата бе приета от Вихрен Димитров, изпълнителен директор на „Голямо Враново Инвест“, а бе връчена от члена на Обществения съвет на НБКМ Димитър Дженев.

В категорията „Произведения на изкуството” бе удостоен и художникът Пламен Петков, чието дарение за Националната библиотека през 2023 наброява 16 картини, колажи, арт книги и живопис, метален релеф. Отличието му бе връчено от члена на Обществения съвет на НБКМ Христо Михайлов.

Последва връчването на наградите в категория „Партньорство”.

Отличие получи „ДАБЪЛ Т“ ООД. „Това са хората, които направиха цялостния брандинг на 145-та годишнина на Националната библиотека с финес, с достойнство и въображение,” посочи водещта Мария Стефанова. Почетната грамота и плакетът бяха получени от Тахсин Ахмед, а ги връчи заместник-директорът на НБКМ д-р Ваня Аврамова.

В категорията „Медийно партньорство” с почетна грамота и плакет бе удостоена Българската телеграфна агенция (БТА), която е само с 20 години по-млада от НБКМ – създадена с указ на княз Фердинанд през 1898 г. и миналата година отбеляза своята 125-годишнина. НБКМ отличава своята „по-малка сестра” за „професионалната, последователна и безрезервна медийна подкрепа в популяризирането на мисията на Националната библиотека на България”.

Наградата бе получена от зам.-генералния директор на БТА Евгения Друмева. Връчи я директорката на НБКМ доц. Красимира Александрова.

Водещата Мария Стефанова припомни, че през 2023 г. сградата на Националната библиотека е станала на 70 години и за изминалите 12 месеца е била домакин на 198 събития – документални изложби, премиери, литературни четения, беседи, концерти. „И те не останаха незабелязани, защото медиите следяха всяка наша стъпка,” подчерта Мария Стефанова, обявявйки следвщия носител на отличието за медийно партньорство – журналиста от bTV Radio Group Георги Митов. Грамотата и плакетът му бяха връчени от члена на Обществения съвет на НБКМ, почетния страж на българската журналистика Божана Димитрова.

Последната категория в Шестата церемония „Дарител на годината“ за 2023 г. бе „Международно културно сътрудничество“. В нея бяха отличени дарителските жестове на 7 посолства, национални библиотеки и културни институти, които са открили свои литературни кътове в НБКМ. Тази традиция започва през 2021 г., а вече има 27 къта от 5 континента – Европа, Азия, Африка, Северна Америка и Австралия. Дарените книги за кътовете са на разположение на читателите в Националната библиотека, а техният брой надхвърля 1200 издания.

С почетна грамота и плакет бяха удостоени посолствата на Държавата Палестина, Обединените арабски емирства, Либия, Полша, Мароко, Виетнам.

Отличия получиха и посолството на Република Северна Македония и Националната и университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ в Скопие. Получи ги Н. Пр. Агнеза Руси Поповска, посланик на Републка Северна  Македония в България. Връчи ги Цветан Макански, член на Обществения съвет на НБКМ.

Хубавят празник на дарителството и пиетета към книжнината и паметта завърши със сърдечно общувне на чаша вино в най-вечния и жив храм на светите братя Кирил и Методий – достойно носещата имената им наша Национална библиотека.

На вълнуващата церемония в НБКМ „Дарител на годината” за 2023 г. бяха наградени 24 дарители от общо 270, направили дарителски жестове през изминалата година. За медийно партньорство бяха отличени БТА и Георги Митов от bTV Radio Group.

Налага се аз, отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, да представя този репортж в двойна роля – и като репортер, и като един от преките учстници в събитието. Затова и личната ми емоция е неизбежна...

На 13 февруари в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя прекрасната празнична вечер „Дарител на годината” за 2023 г., на която бяха връчени почетните грамоти на НБКМ за дарители за изминалата година. Имах честта да бъда отличена за моето дарение на  четири броя вестници „La Ilustración Española y Americana” от октомври 1877 г. с репортажи и илюстрации на испанеца Хосе Луис Пелисер от България по време на Руско-турската освободителна война.

Грамотата ми е в категория „Опазване на книжовната памет на България”. Беше ми връчена от члена на Обществения съвет на НБКМ адв. Красимир Недев.

Отправяйки своята благодарност към НБКМ за признанието, изрично изразих и дълбоката ми почит към паметта на Хосе Луис Пелисер, допринесъл заедно с други честни хора от онази епоха за международната подкрепа за българския народ и освобождението му.

Специално благодарих и на изтъкнатия кубински художник и карикатурист Мануел Ернандес, носител на Голямата награда за карикатура от Фестивала на хумора в Габрово през 1983 г., днес едно от най-ярките имена в културния живот на своята страна. Именно Мануел преди точно 40 години, при първото ми гостуване в Куба като журналистка през 1984 г., ми подари тези четири броя на „La Ilustración Española y Americana” от октомври 1877 г. с кореспонденциите и рисунките на Пелисер. Вестникът навремето е бил разпространяван и в тогавашната испанска колония Куба. Така тези броеве се оказват част от семейния архив на Мануел, а той самият за първи път открива за себе си България, възхищавайки се още съвсем млад на художествения талант и на сърцатите описания на Пелисер. И в знак на приятелство към мен, която го съпровождах и му превеждах, докато бе у нас, за да получи наградата си в Габрово, ми подари испанските вестници, когато след това аз пък пристигнах в Куба.

Дълга история, уникални свидетелства за миналото на народа ни, далечни разстояния, българо-испано-кубински приятелства – всичко е попило дълбоко в крехките от времето страници на тези скъпоценни четири вестникарски броя от октомври 1877 г., които през април миналата година дарих НБКМ. Събитието тогава беше с много поводи – 145-годишнината от Освобождението на България, 145-годишнината от основаването на НБКМ, 20-годишнината от създаването на нашето Сдружение на испаноговорещите журналисти в България и 80-годишнината на Мануел Ернандес. Щастлива съм, че сега тези вестници са на най-точното си място – в съкровищницата на нашата национална памет и книжовност, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”!

Наистина прекрасна е традицията на НБКМ да награждава своите дарители, на свой ред дарявайки ги с незабравима емоция! Сегашната церемония бе шестата поред, откак е започнала тази традиция. Общо 24 дарители бяха отличени, сред тях и други мои близки приятели и колеги. Но преди да споделя и радостта ми за тях, искам специално да откроя още един вълнуващ момент.

Радиолегендата Божана Димитрова, която е член на Обществения съвет на НБКМ и до която имах честта да седя по време на церемонията, още преди началото ѝ съвсем скромно и непринудено връчи на директорката на НБКМ доц. Красимира Александрова едно истинско съкровище. Скромно подвързана, но доста дебела книга на цели... 100 години! На титулната ѝ страница пише „Общъ годишникъ на България 1923/1925 г. № 2. Издание на дружеството на столичните журналисти”.

После, в словото, с което откри събитието, доц. Александрова специално открои и тази книга, и изключителния жест на Божана Димитрова – още едно вълнуващо дарение точно във вечерта на дарителите! Оказа се, че наред с много други важни данни, книгата съдържа и ценни факти около създаването на Фонда на НБКМ. Доц. Александрова не пропусна да подчертае, че Библиотеката по начало се ражда в края на 1878 г. и се утвърждава по-нататък именно с дарения. През 2023-та дарителите ѝ са били 270...

А Божана Димитрова донесе радост и на моя скъп колега и приятел, председателя на нашето Сдружение на испаноговорещите журналисти в България и звезда на bTV Radio Group Георги Митов. Именно тя му връчи грамотата за медийно партньорство, с която го удостоява НБКМ. И то точно в Деня на радиото, който се отбелязваше на 13 февруари! Двоен празник и за Георги, и за Божана!

Имаше и още една награда за медийно партньорство – НБКМ я даде на БТА. От името на националната ни информационна агенция грамотата получи зам.-генералният директор на БТА Евгения Друмева. Връчи я доц. Александрова, на която, разбира се, всички отличени благодарихме за признанието към нас и за чудесното тържество.

Специални благодарности и към неуморната Мария Стефанова, ръководителката на отдела за връзки с обществеността на НБКМ и водеща на вечерта!

Също така поднасям горещи благодарности и на верния приятел Мони Франсес, на когото се обадих буквално в последния момент преди събитието с молба да направи снимки – и той се отзова незабавно и, както винаги, на високо професионално ниво!

А ето и пълен обзор за останалите участвали и отличени във вечерта „Дарител на годината за 2023 г. в НБКМ на 13 февруари.

Аплодисменти заслужи младият и талантлив Емир Ахмед, ученик в 12-ти клас в Американски колеж в София, който още в началото на церемонията я зареди със свои вдъхновени музикални изпълнения на дигитално пиано.

Първият отличен за вечерта бе Константин Чипев, физик и клетъчен биолог, който следи литературата по въпросите на еволюцията и отношението между наука и религия, пряк потомък на някогашния министър-председател д-р Константин Стоилов и на издателя Тодор Чипев. На него НБКМ присъжда плакет и почетна грамота в категорията „Опазване на книжовната памет на България“. Те му бяха връчени от директоркта на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова.

Припомнено бе, че през 2023 г. Константин Чипев е дарил средства за отпечатването на 300 екземпляра на книгата „Речи“ от Константин Стоилов в едно книжно тяло с „Д-р Константин Стоилов“ от Ана Трика-Чипева. Като принос към фонда на НБКМ Чипев е дарил и 50 екземпляра от книгата. От името на Константин Чипев отличието получи Филип Миланов.

Следващата наградена бях аз – и вече описах как приех отличието.

В категорията „Книгите на дарителите“ бяха връчени четири отличия.

Почетна грамота и плакет бяха присъдени на „един българин, който с точност знае цената на здравето, но не само на физическото, а и на духовното”. Бе обявено, че това е лекарят-писател проф. Златимир Коларов. Отличието бе връчено от директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова. Бе съобщено, че Издателство КЛМН с управител проф. Златимир Коларов е предоставило на  Националната библиотека 17 заглавия в 170 екземпляра, като дарение за българските библиотеки и за международен книгообмен. НБКМ е изпратила изданията в пет чуждестранни и десет  български библиотеки.

Със следващата награда в категорията „Книгите на дарителите“  бе отличена Иванка Райнова – съосновател и ръководител на академичната организация „Институт за аксиологически изследвания във Виена“. Член на над 20 международни академични организации. Проф. Райнова е дъщеря на известния български писател и професор по естетика Богомил Райнов. Тя е дарила през 2023 г.  9 научни монографии, издадени в Германия и Австрия. Тъй като проф. Райнова е извън страната, тя се включи с видео послание.

За принос към фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в категорията „Книгите на дарителите“ бе удостоен и Н. Пр. Янко Йорданов, посланик  на Република България в Нигерия. През 2023 г. посланик Йорданов е направил поредно дарение на Националната библиотека. Той също се включи с видеопослание от нигерийскта столица Абуджа. Отличието му бе прието от двмата му невръстни синове.

В категорията „Книгите на дарителите“ почетна грамота и плакет за принос към фонда на библиотеката получи и Димитър Димитров, управител на издателството „Тангра ИК”, което през изминлта година е предоставило на НБКМ дарение за българските библиотеки - 5 заглавия в 115 екземпляра от научна и  научнопопулярна  литература. Изданията вече се намират в двадесет и пет български библиотеки. Наградата връчи Валентина Аксентиева заместник-директор на НБКМ.

В следвщата категория „Книгоиздаване” бе наградено издателство „Българска история – БИ-93“ и създаденото към него сдружение „Българска история“, чиято основна задача е съхраняването и популяризирането на родното минало чрез активна издателска и продуцентска дейност. Наградата бе получена от директора на издателството Иван Кънчев, а я връчи директорът на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова.

Отличено бе и издателство АССА-М, което е дарило през 2023-та 13 заглавия в 266 екземпляра. Все стойностни издания от областите философия, социология, общество, история и изкуство. Наградата бе приета от Надежда Гологанова, а я връчи Цецка Янакиева, член на Дирекционния съвет на НБКМ.

За принос към фонда на НБКМ в категорията „Книгоиздаване“ бе отличен и Съюзът на тракийските дружества в България за щедрото дарение от 10 екземпляра на „Енциклопедия Тракия“ на български и английски език - луксозно богато илюстрирано издание, разпространено в 10  чуждестранни библиотеки, сред които са Сърбия, Словакия, САЩ, Русия, Южна Корея, Молдова. Отличието бе получено от Красимир Премянов, а бе връчено от Луиза Савчева заместник-директор на НБКМ.

Вечерта продължи с връчване на нградите в ктегория „Осинови книга”. Бе обявено, че в продължение на 14 години чрез програмата „Осинови книга“ в НБКМ се набират средства за реставрацията на документи от специалните ни колекции. Много ученици, млади изследователи и студенти често стават осиновители.

В тази категория почетна грамота и плакет отидоха при Великия Магистериален Приорат на България на Върховния военен орден на Храма на Йерусалим за реставрацията на „Псалтир с последование“, наричан още Славейков Псалтир от края на XVI век. Отличието бе получено от представителката на Ордена Гергана Тодорова, а бе връчено от директора на НБКМ доц. Красимира Александрова.

Учениците от 10-то средно училище „Теодор Траянов“ в София също бяха отличени като осиновители на „Краткое политическо землеописание за обучение на българското младенчество“ на Неофит Хилендарски - Бозвели от 1835 г. и „Буквар или взаимоучителни  таблици“ на Христо Г. Данов от 1862 г. Плакетът и грамотата бяха връчени от члена на Дирекционния съвет на Националната библиотека Мая Димитрова.

„ИНЕР УИЛ – КЛУБ ШУМЕН“ също получиха награда като традиционни осиновители в Националната библиотека. През 2023-та те с дарили средства за реставрацията на безценния  „Сборник от слова, стихотворения и диалози“ от 1862-1863 г. Ръкописът е изписан от Илия Рашков Блъсков, като в подготовката на сборника е взел участие и неговият брат Димо Блъсков. Отличието бе прието от Цветелина Чакърова, а бе връчено от д-р Бояна Минчева, ръководител направление  „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ и член на Дирекционния съвет на НБКМ.

Водещата на вечерта Мария Стефанова напомни, че традицията на дарителството съществува от първия ден на институцията, наричана през годините книгохранителница, храм на знанието и съкровищница. За 145 години н Националната библиотека са дарявани не само книги и ценни документи, но и произведения на изкуството. През 2021 година НБКМ издава албум „Слово с четка и длето“, в който са включени част от дарените произведения на изкуството и с разказани техните истории. „Време е за том втори, защото и днес хората на изкуството даряват своето изкуство на НБКМ,” посочи Мария Стефанова.

След това обяви, че „Голямо Враново Инвест“ АД  получава почетна грамота и плакет в категорията „Произведения на изкуството“, за дарените 40 фотоалбума „Зад усмивката на безвремието“, за организираната фотоизложба в библиотеката и дарените 10 постера с фотографии , част от албума. Част от тях украсяваха и церемонията на 13 февруари. Наградата бе приета от Вихрен Димитров, изпълнителен директор на „Голямо Враново Инвест“, а бе връчена от члена на Обществения съвет на НБКМ Димитър Дженев.

В категорията „Произведения на изкуството” бе удостоен и художникът Пламен Петков, чието дарение за Националната библиотека през 2023 наброява 16 картини, колажи, арт книги и живопис, метален релеф. Отличието му бе връчено от члена на Обществения съвет на НБКМ Христо Михайлов.

Последва връчването на наградите в категория „Партньорство”.

Отличие получи „ДАБЪЛ Т“ ООД. „Това са хората, които направиха цялостния брандинг на 145-та годишнина на Националната библиотека с финес, с достойнство и въображение,” посочи водещта Мария Стефанова. Почетната грамота и плакетът бяха получени от Тахсин Ахмед, а ги връчи заместник-директорът на НБКМ д-р Ваня Аврамова.

В категорията „Медийно партньорство” с почетна грамота и плакет бе удостоена Българската телеграфна агенция (БТА), която е само с 20 години по-млада от НБКМ – създадена с указ на княз Фердинанд през 1898 г. и миналата година отбеляза своята 125-годишнина. НБКМ отличава своята „по-малка сестра” за „професионалната, последователна и безрезервна медийна подкрепа в популяризирането на мисията на Националната библиотека на България”.

Наградата бе получена от зам.-генералния директор на БТА Евгения Друмева. Връчи я директорката на НБКМ доц. Красимира Александрова.

Водещата Мария Стефанова припомни, че през 2023 г. сградата на Националната библиотека е станала на 70 години и за изминалите 12 месеца е била домакин на 198 събития – документални изложби, премиери, литературни четения, беседи, концерти. „И те не останаха незабелязани, защото медиите следяха всяка наша стъпка,” подчерта Мария Стефанова, обявявйки следвщия носител на отличието за медийно партньорство – журналиста от bTV Radio Group Георги Митов. Грамотата и плакетът му бяха връчени от члена на Обществения съвет на НБКМ, почетния страж на българската журналистика Божана Димитрова.

Последната категория в Шестата церемония „Дарител на годината“ за 2023 г. бе „Международно културно сътрудничество“. В нея бяха отличени дарителските жестове на 7 посолства, национални библиотеки и културни институти, които са открили свои литературни кътове в НБКМ. Тази традиция започва през 2021 г., а вече има 27 къта от 5 континента – Европа, Азия, Африка, Северна Америка и Австралия. Дарените книги за кътовете са на разположение на читателите в Националната библиотека, а техният брой надхвърля 1200 издания.

С почетна грамота и плакет бяха удостоени посолствата на Държавата Палестина, Обединените арабски емирства, Либия, Полша, Мароко, Виетнам.

Отличия получиха и посолството на Република Северна Македония и Националната и университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ в Скопие. Получи ги Н. Пр. Агнеза Руси Поповска, посланик на Републка Северна  Македония в България. Връчи ги Цветан Макански, член на Обществения съвет на НБКМ.

Хубавят празник на дарителството и пиетета към книжнината и паметта завърши със сърдечно общувне на чаша вино в най-вечния и жив храм на светите братя Кирил и Методий – достойно носещата имената им наша Национална библиотека.

Правителството отпуска допълнителни 93 млн. лв. за безплатни учебници. Това стана ясно на днешната среща на премиера акад. Николай Денков с ръководството на Асоциация "Българска книга".

Със средствата ще бъдат закупени познавателни книжки, учебници, електронно четими учебници, учебни комплекти и учебни помагала за децата и за учениците от I до ХII клас в общинските детски градини и училища за 2024 година.

За първи път безплатни учебници се осигуряват и за учениците от VIII до XII клас. Досега такива получаваха учениците от I до VII клас. Така за следващата учебна година безплатни учебници и учебни комплекти по общообразователните учебни предмети ще получат всички ученици от I до XII клас.

Средствата за учебници за държавните училища са осигурени по бюджетите на съответните министерства.

Нов трус в съдебната система. Шефката на Софийската районна прокуратура Невена Зартова и четиримата ѝ заместници подадоха оставки, научи NOVA.

Това се случва броени дни, след като изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, придружен от още 21 обвинители, влезе в Районната прокуратура и поиска оставката на ръководителя ѝ. Заместниците, които напускат постовете си, се разграничават именно от Зартова.

Според информацията Борислав Георгиев, Иван Стефанов, Мима Куцкова-Дамянова и Тодор Коюмджиев са поискали сами да бъдат от освободени. В молбата, с която разполагаме, пише още, че четиримата подкрепят усилията на изпълняващия длъжността главен прокурор за реформи в Прокуратурата.

За коментар потърсихме и Невена Зартова, която заяви, че също не е запозната с хвърлените оставки на заместниците ѝ.

Документът за оставките е входиран в деловодството на Висшия съдебен съвет. Възможно е той да бъде разгледан още днес, по време на заседанието на Прокурорската колегия.

Голямо количество оръжие и боеприпаси са намерени и иззети при операция на служители на Областната дирекция на МВР в Силистра и Районно Полицейско Управление - Тутракан. Това съобщиха на брифинг административният ръководител на Окръжната прокуратура в Силистра Ивелин Чафаланов и директорът на ОДМВР старши комисар Мартин Недялков.

Акцията е реализирана на 10 февруари след продължителна оперативно-издирвателна работа. С разрешение на съда е извършено претърсване на осем адреса в две силистренски села, където са намерени и иззети пет огнестрелни оръжия, сред които са два автомата "Калашников".

По случая е задържан 57-годишен мъж. За нито едно от оръжията той не е представил разрешителни за държане и съхранение. Автоматите са военни образци и не трябва да бъдат притежавани от физически лица, като единият е на специално въоръжение.

Намерени са също множество боеприпаси, супресори и заглушители. На някои от адресите са открити ловни трофеи от едър рогат дивеч и месо от дивеч. Установено е, че обвиняемият няма разрешително за ловец и не е имал такова.

Назначени са експертизи, които трябва да установят преправяни ли са намерените оръжия.

На един от адресите са намерени термовизьор и заглушители, което на този етап насочва разследващите към версията, че задържаният се е занимавал с бракониерство. Открито е и помещение, оборудвано като импровизирано стрелбище.

С операцията е пресечена продължителна престъпна дейност, заяви окръжният прокурор Ивелин Чафаланов. Той изказа служебна благодарност на полицейските служители, участвали в реализацията, и ги поздрави за отличната организация.

57-годишният е привлечен към наказателна отговорност и е задържан за срок до 72 часа, като предстои внасяне на искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража".

В заключение областният директор на МВР старши комисар Мартин Недялков отбеляза, че операцията е протекла при отлична организация и без да бъдат допуснати произшествия и инциденти.

Лавина затрупа група гръцки скиори и сноубордисти в Боровец в района на писта "Маркуджик 3". Един човек е в неизвестност.

Сигналът е бил подаден в Планинска спасителна служба около 14 часа от свидетел от гръцката група. Лавината е била с размери около 150 метра и близо 30 метра ширина.

Няма точна информация колко души са били в района, но се предполага, че са били четирима гърци.

Няколко от затрупаните са успели да се измъкнат, но един е останал затрупан под снега. 15 планински спасители с четири кучета са на място и го издирват.  

От Планинската спасителна служба предупредиха да се избягват навятите северни, североизточни и източни склонове. 

https://dnes.dir.bg/gallery/lavina-zatrupa-skiori-i-snoubordisti-v-borovets-edin-chovek-e-v-neizvestnost

От днес пътните полицаи ще следят за нарушители в страната с нови камери. Новата техника за контрол на скоростните режими ще бъде връчена на 20 областни дирекции, съобщи БНТ.

С помощта на новите мобилни камери пътните полицаи ще дебнат за нарушители по най-натоварените пътища в страната, както и в участъците, където са регистрирани най-много катастрофи с жертви.

В близките месеци ще бъдат доставени още 4 нови апарата за кръвни изследвания на шофьори, хванати зад волана с наркотици. Така МВР се опитва да реши два проблема - намаляване на "състезателите", които са причина за най-много тежки катастрофи и чакането за кръвните резултати на дрогираните.