Така е озаглавена новата книга на главния редактор на вестник „Нова Зора“, поета и белетриста Минчо Минчев. Тя силно ме заинтересува и  удовлетвори. Крепко се докосна до ценностната ми система. Освежи с нов полъх родолюбивите ми чувства към Майка България. Вдъхна ми вяра и кураж, че въпреки връхлетялата страната ни буря на разломното време, тя ще оцелее.

Авторът на „Молитва за България“ е силен и неукротим гръмовержец не на поетични и празни думи, а думи, произлезли от сърцето и душата на доказал се патриот. Не съм изненадан от гражданските му откровения в пламенните му есета. В това няма нищо случайно. Като потомък на диарбекирския заточеник поп Минчо Кънчев, приятел и сподвижник на Васил Левски, в родовата си кръв остава верен на родолюбивите идеали на своя прадядо. Това е и основанието ми да приема с доверие „Молитва за България“.

Ще отбележа, че ме впечатлиха силно чувствените моменти в книгата, които ме карат да се гордея с автора, който съм припознал като приятел и съмишленик.

В „молитвата“ на Минчо Минчев се открояват два фундаментални проблема за България – родолюбието и признателността към Освободителката ни от турско робство, братската православна славянска страна – великата Русия.

За родолюбието авторът не пести огненото си и талантливо слово. Изразява болката си, че „политиката у нас е все по-открито людоедска, все по-дълбочинно антибългарска (стр. 113). „…Никога в своята история България не бе преживявала подобна разруха (стр. 79)...; С варварско безумие бе опустошено всичко в многострадалното ни Отечество (стр. 73)“

С колоритния си език призовава българския народ, който днес е подложен на геноцид и „измира с незапомнени темпове в нашата 1300-годишна история. (с. 177)“ да се обедини в единен фронт на всички, за които България е връх, небе и болка, дом, свят и място за вечен упокой (с. 176)...“. Той призовава всички български патриоти към „смяна на политическия елит на прехода, сътворил нова национална катастрофа (с. 161)“. Призивът му за „необходимостта от концентрация и консолидация енергията на хората на социалната кауза и българския патриотизъм... (с. 164)“ днес звучи с особена актуалност. Тревогата му за федералистичните тенденции в някои от водещите страни членове на Европийския съюз е основателна. Това ще бъде похищение спрямо националната ни идентичност, път към обезличаване на независимостта на държвата ни. Да, на европейското единство! Но единство, скрепено от Европа на отечествата.

Когато зове българите да опазим националната си идентичност, камбаната на Минчо Минчев, от най-високата звънарна на България, тревожно ни предупреждава, че тя може да бъде похитена и обезличена, ако народът ни забрави за примера, който ни оставиха исполините на българското Възраждане и национално-освободителната революция Паисий Хилендарски, Раковски, Каравелов и Христо Ботев, Бенковски и Волов и много знайни и незнайни техни последователи.

В своята „молитва“ Минчо Минчев не е пропуснал да отбележи заслугите на плеядата строители на социалистическа България. Да се възмущава от пещерния антикомунизъм и идеологически кретенизъм. Той пророчески отбелязва, че „марксизмът показва удивителна способност да възкръсва от небитието..., той е като сянка на капитализма. Върви след него и неотлъчно го изобличава и обяснява.“ (с. 357)

Разсъждавайки за патриотизма, авторът отсича: „нито един български патриот не може и не бива да си представя бъдещето на България без, сътворения от историята, геополитически съюз между руси и българи“ (с. 311). Историята е сложила в този съюз източно-православната духовност, Кирил-Методиевата азбука, Трети март и братската помощ на СССР в изграждането на съвременна, просперираща социалистическа България. Съюз, скрепен за вечни времена от „пролята кръв за брата от брата“ (с. 339) Споделям увереността на Минчо Минчев, че „никаква платена русофобия и никакви дирижирани оркестри и хорове на лъжата и омразата и техните жалки солисти не са в състояние да обезмислят и да обезценят общия път през историята на българи и руси.“ (с. 340). Тази вяра на автора потвърждават и много социологически проучвания, които показват, че 75 на сто от българите са русофили.

Изводът е, че русофилството принадлежи на целия народ.скверно е да се политизира. Това показва, че българският народ осъжда русофобията и носителите й са презрени от него. Народът ни знае, че без дружески отношения с Русия, България е обречена на непоправими бедствия. Тези редове пиша с омерзение към русофобските прояви на шепа родоотстъпници, антибългари, лилипути и мижитурки. Те дори си позволиха да охулят Трети март. Всеизвестният реакционер Александър Йорданов обяви, че Трети март за него не значи нищо. Това означава, че за него не значи нищо и България.

Да спасим Отечеството!

Философът би казал, че е късно. Поетът би добавил, че сме сираци на вечността. Нихилистът – че така ни се пада. Песимистът – че всичко е загубено!

Но ние сме патриоти. И нашата звезда е надеждата. Тя е незаспиващата сестра на всички мъже на дълга. На всички синове на честта. На мъртвите и на живите. И на неродените внуци на нашите внуци. На всички, за които България не е само земя и небе, огнище и дом, род и традиция. Нине и присно и во веки веков!”

                                                           Минчо Минчев

Прави чест на Минчо Минчев силното съдно обобщение за русофобите: „Границата между русофобията  и русофобството – това е граница между народа на България и, прости Боже, неговия елит“, (с. 304). Ще си позволя да добавя, че това е самозван, самопроизвел се елит. Елитът е еманация на нацията, висота на патриотизма и държавността. Сегашният „елит“ е далеч от удовлетворяване на тези изисквания.

Да, „Молитва за България“ е божествен реквием пред олтара на Отечеството. Ще буди съзнанието на всеки българин, ще бъде неуморим тръбач на любовта към България.

Тази книга е скъп авторов дар на българските патриоти. Тя е и безпощаден удар срещу лъжепатриотите, срещу рушителите на Родината ни.

Да пребъде България и българския несломим дух!

Георги Захариев

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co