3 хиляди километра измина паметник на подполковник Калитин

„Момчета! Знамето е с нас. Напред, след него!“

подполковник Павел Калитин

Днес, 2022 година голяма част от Запада определя Русия като агресор затова, че Руската Федерация извършва военна операция в Украйна и се впуска в зашита на Донецка и Луганска народни републики. Населението на републиките 8 години беше подложено от украинските власти на зверства. Тогава Запада мълчеше и не виждаше…

Днес се опитват всячески да ни наложат, че Русия е агресор и внушават това на младото българско поколение.

От края на Втората Световна война изминаха малко над 75 години и като чели света забрави за ужаса на войната, за зверства на фашисткия режим и ролята на Русия в тази война.

Българските политици забравиха за ролята на Русия в руско-турската освободителна война. Забравиха, че редом до нашите опълченци, рамо до рамо, се биеха руските война. Да, не сме забравили и украинците, беларусите, поляците и т.н. загинали за свободата и независимостта на българския народ. Казвам политиците, че са забравили тези факти, защото скоро беше 3-ти март и българския народ, въпреки лошото време и студа беше там, горе – на Шипка със своите деца. И той – народа беше там, защото помни и тачи и своите герой – опълченци, които с телата си са пазили Шипка, но помни и тачи руските войни паднали за свободата на България като, ген. Столетов, Радецки и неговото: „На Шипка всичко е спокойно!“. Този народ помни подвига на руския офицер и подполковник от българското опълчение Павел Калитин…

На този народ няма как да му кажеш – кой да обича, на кой да е благодарен и кой да мрази. И няма как да му наредиш, че Шипка не се казва Шипка.

Българския народ може да е всякакъв и да бъде наричан всякак си, но в него живее древна мъдрост и чувство за справедливост. Някак си в ДНК-то на българина е. И понякога дори и да се престори на заспал, на не чул, на навидял, но е доказал, че като се събуди се бие за свободата си до последна, с цената на живота, с голото си тяло... Умира – за децата си, за родината…

          Защо пиша това?! Преди време се запознах с един човек, на годините на майка ми. Винаги съм обичала разговорите с по-възрастни хора от мен. Разговорите с тях са уроци по мъдрост, по родолюбие, по уважение. Не случайно наричам този човек бате Любо. 

Малко преди 3-ти март той ми изпрати диск и ми каза, че има филм на него.

Случайно или не, точно на 3-ти март реших в компютъра да муша  диска и да надникна, какво точно има на него.

Настръхнах… документалния филм разказва как признателна Стара Загора, която издига паметник на подполковник Калитин в родния му град Холм в Русия.     

Филмът „В памет за Холм” бе представен в Стара Загора през август 2016 година, когато се навършиха 170 години от рождението на Павел Петрович Калитин (1846—1877) — подполковник, командир на 3-та дружина на Българското опълчение, геройски загинал в Руско-турската война (1877—1878), спасител на Самарското знаме, син на Русия и герой на България. 
Водещ на събитието беше Любомир Вълков, председател на Славянския културно-информационен център „Евразия – България”.

Филмовата лента „В памет за Холм” разказва за паметника на подп. Калитин, дарен от жителите на Стара Загора на град Холм, Новгородска област, Руска федерация – родното място на героя.

Филмът е запечатал не само героичните действия на един от бранителите на Стара Загора, един от бранителите на България, но е и запечатал признателността на старозагорци, на българите.

Филмовата лента е запазила чувството на дълг, на почит, на признателност. Общинския съвет на Стара Загора и общинска администрация с кмет по онова време д-р Евгений Желев единодушно решава да изгради паметник, да събере средствата за неговото изграждане, транспортиране и монтиране на паметник на подполковник Калитин в родния му Холм. Паметника е първият в Русия на герой от Руско-турската освободителна война изграден от българи, от старозагорци.

Ето какво е писано п казано по темата: „Паметник на подполковник Калитин ще бъде изграден в неговото родно място – град Холм, Русия по инициатива на старозагорци и изцяло с дарения. За целта е създаден специален инициативен комитет /на 9 май 2006 г./, с председател кметът на община Стара Загора д-р Евгений Желев.” – разказваха новината всички старозагорски и някои национални медии тогава, преди 10 години. Изглеждаше смело! По първоначални данни общата стойност на паметника, заедно с транспортирането до гр. Холм възлиза на около 40 хиляди лева. Предвижда се паметникът да бъде открит на 31 юли 2007 г. по повод 130-ата годишнина от боевете за Стара Загора и смъртта на легендарния руски подполковник. „Камъкът – сив гранит вече е закупен и е на стойност около 3000 лева, дадени от Община Стара Загора. Паметникът е висок повече от четири метра и тежи шест тона. Изработен е от гранит, месинг и мрамор. Блокчетата мрамор образуват кръст, в който е поставен образът на руския офицер подп. Павел Калитин. Проектът и направата на монумента също са дарение от авторите, скулптори – проф. Божидар Козаров и арх. Благовест Вълков. До паметника ще има положена и мемориална плоча, на която ще бъде изписано на руски “… Тоз’ който падне в бой за свобода, той не умира…”. Открита бе и дарителска сметка за паметника. Близо три месеца трима каменоделци от Тополовград  работят над паметника. Те ще го придружат в дългия му път до гр. Холм, където лично ще го монтират.” – пишат медиите.

И ето речено – сторено… Историята продължава така…

Официалното откриване на паметника на подп. Павел Калитин в родния му град Холм, Новгородска област бе на 4 август 2007 г. когато жителите на Холм отбелязваха и 230-та годишнина от основаването на града с указ на Екатерина II. Старозагорската делегация занесе на съгражданите на руския офицер и копие на Самарското знаме и шепа пръст от лобното му място. Това е първият в Русия паметник на герой от Руско-турската освободителна война, изграден от българи. Близо 3 хиляди километра измина паметникът на подп. Калитин. Толкова е разстоянието от Стара Загора до родното място на героя в Русия, град Холм .

В Стара Загора Паметникът на 3-та опълченска дружина и подп. Калитин е проектиран от арх. Атанас Донков във форма на саркофаг, върху който е стъпил бронзов лъв. Открит е през 1927 г., по повод 50 годишнината от Старозагорския бой, а лъвът, символизиращ мощта на българите е поставен две години по-късно – през 1929 г.

На 31 юли (19 юли ст. ст.) 1877 г. в боевете край Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война /1877-1878/ геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин, който успява да спаси Самарското знаме. „Ще падна под него сразен, но няма да го отдам на неприятеля!“ Тези думи изрича командирът на Трета опълченска дружина, поемайки Самарското знаме край Плоещ на 17 април 1877 г.

 

Ще питате кой е Павел Kалитин?

 

 Павел Петрович Калитин е роден на 31 август 1846 г. в родовото имение на своите деди в района на град Холм, Псковска губерния, при вливането на река Куня в река Ловат. Родът Калитини произхожда от Новгород, сведение за което се намира в „Алфавитния списък на новгородските боляри” от 1478 г., когато Новгород е присъединен към Московското княжество.

Следвайки традициите и заветите на прадедите си, още от детството си, Павел мечтае да бъде военен. Завършва Павловския кадетски корпус, а по-късно постъпва в Павловското военно училище в Санкт Петербург. След завършването младият офицер служи десет години в бурния Туркестан и участва в най-големите и важни за руската империя сражения. През тези толкова важни за неговата кариера години, едва 30-годишен, Павел Kалитин е произведен в чин подполковник и пред него се отваря перспективата да достигне до генералски чин и високи постове в командването на руската армия. След Туркестан младият мъж не успява да се нарадва на мирния живот и няма време да създаде семейство, тъй като Русия решава да се притече на помощ на братята южни славяни, векове мачкани под робството на Високата порта.

През Руско-турската война 1877-1878 г. подполоковник Калитин се занимава с първоначалната организация на Българското опълчение. Назначен е за командир на 3-та дружина от 2-ра бригада. В нейния състав е 3-та Знаменна опълченска рота, на която е поверено Самарското знаме. В паметния 17 април, след като в лагера на Българското опълчение край Плоещ Великият княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на опълчението генерал Столетов, светинята е поверена на Трета дружина и на унтерофицера Антон Марчин.

Подполковник Калитин се бие храбро при овладяване на Шипченския проход през юли 1877 г. от Предния Руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

Той загива в епичната Битка при Стара Загора срещу Централната османска армия с командир Сюлейман паша на 19/31 юли 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от обградилите го турски войници. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето.

Командира на рота от 3-та дружина подпоручик Стефан Кисов пише:

„Юнаци! дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убит, и като пое подаденото му знаме, скомандува: „подире ми, юнаци!“ и дръпна да възвие коня си. В този момент два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен – мъртъв“.

Подвигът на подполковник Павел Калитин е увековечен в много картини, изобразяващи го как със сетни сили, предава Самарското знаме на своите другари – българските опълченци.

Слава на подполковник Калитин, слава на българското опълчение, слава на всички знайни и незнайни войни загинали за свободата на Българя!

Материалът подготви:

Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co