С настъпването на демократичните промени в България през деветдесетте години на миналия век, иманярите започнаха масово да разкопават тракийските могили.

          Създадената от д-р Георги Китов траколожка експедиция за могилни проучвания – ТЕМП, беше единственият начин да се спасят артефактите от тракийските гробници. През 1992 г. към екипа му се присъединиха и археолозите от Исторически я музей „Искра” и съвместно беше проучена първо „Малката” могила между Шипка и Шейново. Използването на фадроми и други машини се оказа ефикасен начин за бърза намеса на археолозите. За наша най-голяма изненада в „Малката” могила станахме очевидци на „кенотафско” – лъжливо погребение, за което иманярите не знаеха.

          Така първата златна колекция от три уникални златни огърлици, златен пръстен, нагръдник, две сребърни огърлици, сребърни фиали и бронзови съдове за вино обогатиха фона на музей „Искра”.

          На следната 1993 г. иманярите ни изпревариха, като мислеха, че са попаднали на римски саркофаг в могилата „Оструша”. Полицейската охрана, изпратена от кмета Бончо Сарафов, ни даде възможност да започнем самостоятелни разкопки с археолозите от музей „Искра” Богдана Лилова и Красимира Стефанова. Към проучването на могилата се присъедини екипът на д-р Китов, с когото се договорихме да продължат археологическите разкопки в долината.

          През следващите години съвместно с НИМ в София, бяха открити тракийски гробници в „Сашева” могила, „Крън 2”, „Грифони”, „Голяма Арсеналка”, „Хелвеция” и др. Така фондовете на двата музея се попълниха със стотици оригинални артефакти – съдове за вино, въоръжение, керамика, украшения и др.

          През 2004 г. д-р Китов научи, че иманярите са решили да разкопаят могилите „Светицата”, „Малката” и „Голямата Косматка”. В проучването се включи и музей „Искра”, като опасенията на опитния археолог се оказаха верни. Иманярите бяха на разстояние от половин метър от гробницата на могилата „Светицата”. 

          На 17 август 2004 г. машините попаднаха на иманярския изкоп. Двускатните каменни блокове се изваждаха със стоманени въжета, за да се отвори място за ръчното проучване на гробната камера от археолозите. Под каменната плоча, Диана Димитрова извика, че се вижда златна фиола, но д-р Китов извади златна маска, за която имахме спор. Според него това е фиала за погребални обреди, която се е пълнела с вино. Но наличието на голяма цепнатина под лявото око подсказваше, че е надгробна маска. След откриването на втора приблизително такава маска в Сливенско, той се съгласи, че от под златната маска излезе огромен смок-албинос, на когото всички направихме място да излезе и се скрие в северната част на могилата. И въпреки, че до късно вечерта всички находки бяха прибрани в археологическата база в Шипка, на другата сутрин смокът-албинос отново излезе от мястото от където извадихме златната маска. Тя вече беше известна, като маската на Терес.

          Змии излизаха често при отварянето на гробниците, но друга змия подобна на тази от могилата „Светицата” не се повтори в долината.

          Змии, пазачи на тракийските съкровища, са съществували и при тракийското племе гети. През 2012 г. проф. Диана Гергова проучва тракийската гробница на цар Котела в района на с. Сборяново – Свещаре. От дъбовото сандъче, което открива машината на осем метра дълбочина в могилата, падат златни предмети между които се е свил огромен смок. Проф. Гергова се отнася хуманно към влечугото. Тя приема златните апликации към конски сбруя от четвърти век пр.Хр. – златни гривни, диадема, три златни пръстена на Ерос и др., като награда за дългогодишния й труд в археологията.

Кой е цар Котела?

Гетският цар Котела подписва договор с Филип II Македонски срещу скитите през 341-339 г.пр.Хр. Този договор е скрепен с брак на дъщерята на Котела – Меда и македонски владетел. Предполага се, че тя е погребана във Вергина, Гърция изпълнявайки гетската практика да следва смъртта на своя съпруг. Меда убеждава, келти и германи, че истинското щастие е в отвъдния свят, когато душата е освободена от затвора на тялото и ежедневните болки. По всяка вероятност в могилата на цар Котела е погребана неговата съпруга с  богато златно съкровище и златни апликации на любимия му кон. Подобно на одризите и гетите са вярвали, че златните съкровища посветени на техните царе, често се пазят от големи змии, kоито благородно са закриляли от иманярските набези.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co