Такива хора, тяхното присъствие прави възможно мъдрото и достойно преминаване през живота, опазването на човещината, съхраняването на идеите.
Днес, при спазване на всички инструкции за безопасност се срещнах с 87 годишния Христо, който е член на Основна партийна организация в БСП Казанлък, на която съм председател. Кратката среща бе по молба на Христо, за да плати членския си внос.
„Трябва да спазваме предписанията, но и задълженията не трябва да забравяме - казва дядо Христо и ми подава 3 монети от по 2 лв., старателно увити в салфетка – дезинфекцирал съм ги да не се разболееш“. И добавя : “Може да трябват средства, които БСП да дари за болници, за медицински персонал…за каквото е нужно!“
Милият ми. Той не знае, че последното решение, което Нинова и обкръжението й е да се дарят средства, дали от членски внос, дали част от техните заплати.
Стискам зъби. Усмихвам се през предпазната маска и окуражаващо казвам :“Да, да, сигурна съм, че ще има дарение“.
И тръгвам…
За съжаление, този пример изглежда самотен сред непрекъснатите скандали, неадекватност, липсата на единство на ценности, идеи и политика, инициирани от Националното ръководство на БСП. Но все пак го има. Ценностите, макар и потъпкани не са изчезнали. Те продължават да живеят в сърцата на истинските социалисти. Такива като дядо Христо.
Поглеждам нагоре. Дали са пристигнали лястовичките. Дали няма да се появи бяла лястовица. Щом, както се говори, преди около 90 години се е появила бяла лястовица в Казанлъшко, може пък и сега да я видим…
Стела Кехайова
