Чистосърдечно искам да изкажа своето воинско възхищение, научна признателност и човешка благодарност към всички, които организираха честването на 130-та годишнина от сформирането на 23-ти пехотен Шипченски полк, която се годишнина се навърши през януари 2019 г., към чиято история проявявам научен интерес повече от четвърт век.

Армията и обществото се върнаха към миналото, а древни мъдрости ни учат, че има ли минало, ще има и бъдеще!

Зарадва ме и откриването на "Стая на воинската слава и летопис в Казанлък" във военното формирование 22180 от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

Днес разказа ми ще бъде за един велик човек, един от най-ранните и най-видните командири на 23-ти пехотен шипченски полк - полковник Христо Панайотов Гюлмезов (14.08.1858 - 17.09.1906).

Известно е, че Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши Шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. Полковник Христо Гюлмезов е бил командир на полка от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г.

Полковник Христо Гюлмезов е и преподавател във Военното училище в София, учен, психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология – Войската и нейната психология, издаден през 1906 година.

На него принадлежат думите, чиято актуалност в наши дни е многократно по-голяма:

"Велико и благородно е назначението на войската, защото тя е будната сьвест, която олицетворява в себе си висшия патриотизьм и военния гений на народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата, живота, честта и имота на сьгражданите си."

В рецензията за издадената през 1906 година студия на полковник Христо Гюлмезов „Войската и нейната психология”, написана от генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов (05.07.1843 – 26.8.1914), участник в Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878), пръв военен министър на Княжество България, министър на войната в две български правителства, се казва: „Тази книга е извънредно интересна. У автора, вижда се, има хубаво образование, голямо познаване на военния живот, наблюдателност, любов към военното дело и стремление към възвишени нравствени идеали.”

През 2008 година във формат една книга бяха преиздадени две книги на полковник Христо Гюлмезов: Капитан Узатис и убийството на мадам Скобелева 1879-1880 г. и Четата на капитан Набоков 1887 г. с редактор: доцент Ивета Бенрей.

Полковник Христо Гюлмезов е роден през 1858 г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище.

През 2001 г. и 2002 г. бяха издадени две мои монографии с встъпителна студия за полковник Христо Гюлмезов: Полковник Христо Гюлмезов. Монография и Христо Гюлмезов 2. допълнено и преработено издание.

В хода на работата върху изследването беше публикувана и статията във Военно-исторически сборник на тема „Приносът на полк. Хр. Гюлмезов в развитието на българската военна психология”.

Монографиите бяха представени във Варна, Бургас, Сливен и София и включени в учебните програми по Военна психология във военните училища.

Във връзка с представянето на монографията „Полковник Христо Гюлмезов” в Бургас през 2002 година, професор д.ист.н. Иван Карайотов публикува специална рецензия.

На редица научни конференции бяха представени доклади за военно-теоретичното наследство на полковник Христо Гюлмезов.

Полковник о.р. доцент д-р инж. Георги Кокеров написа студията „Военно-теоретичната мисъл в България до 1944 г.”, в която специално място е отделено за полковник Христо Гюлмезов и неговите трудове. Студията е публикувана на поддържания от д-р Живко Войников сайт за българска история и електронна библиотека "История-БГ": http://www.bulgari-istoria-2010.com/

Считам, че в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък е целесъбразно да се оформи специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади изследователи да проучат неговия принос за развитието на 23-ти пехотен Шипченски полк.

Предлагам на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада в град Карлово по време на годишните конференции (брифинги) на командирите да се проведат дискусии за военно-педагогическото и психологическото наследство на полковник Христо Гюлмезов и неговото съвременно значение.

Убеден съм, че възгледите на полковник Христо Гюлмезов за ролята на армията, за обучението и за възпитанието на българските воини, не са загубили значението си и могат да намерят творческо приложение в мирновременната и бойната подготовка на войските. Освен това, концепцията на полковник Христо Гюлмезов за неразривната връзка между армията, обществото, семейството и училището, може да превърне военните му трудове в настолна книга за всеки български политик, държавник и военачалник.

На кратко  за полковник Христо Гюлмезов

Полковник Христо Гюлмезов е роден на 14.08.1858г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище (1879г.). Участник в Сръбско-българската война 1885г.

Офицерски звания: подпоручик - 10.05.1879г.; поручик - 9.07.1881г.; капитан - 9.09.1885г.; майор - 17.04.1887г.; подполковник - 2.08.1891г.; полковник - 2.08.1895г.

Известно е, че Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши Шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. Като пеши полк е от 1889г. до 1892г. Като пехотен полк е от 1892г. до 1919г. и от 1928г до 1946г. Полковник Христо Гюлмезов е бил четвъртият по ред командир на 23-ти пехотен Шипченски полк от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г., а след това служи във Военното министерство.           Уволнен през 1900г. Почива на 17.09.1906г.

Полковник Христо Гюлмезов е и преподавател във Военното училище в София.Той е психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология.

Негови публикации:

1) Христо Гюлмезов. Капитан Узатис и убиването на мадам Скобелева 1879-1890 г.; Четата на капитана Набокова: 1887 г.: Исторически разкази из съвременния български живот. София : Т. Пеев, 1900.

2) Христо Гюлмезов. Изъ въспоминанията на запасния полковникъ Хр. П. Гюлмезова. Печатница на Тане Пѣевъ, 1900.

3) Христо Гюлмезов. Басни [Гюлмезов, Христо Панайотов]. Печатница Св. София, 1902.

4) Христо Гюлмезов. Военни разкази изъ френския животъ. София : Печатница на Тане Пѣевъ, 1902.

5) Христо Гюлмезов. Войската и нейната психология. Студия, Печ. "Св. София", С., 1906.

Студията съдържа: предговор, въведение, четири глави – Патриотизъм, Дисциплина, Другарство, Войнишко възпитание, заключение.

6) Гюлмезов Хр. Войнишко възпитание Сп. 'Военен журнал" No 7, 1904, с. 688 – 713.

7) Гюлмезов Хр. Мисли и разсъждения върху значението на войската и пр. Сп. "Задружен труд" кн. 1, 1904.

Материалът подготви: Капитан I ранг, професор, д.пс.н. Илия Пеев