- Професор Пеев, позволете ми да Ви поразходя из родината ни и да Ви върна за малко в Казанлък. Вие имате идея от години, в Казанлък да бъде създаден кът на полковник Христо Гюлмезов – един от най-видните командири на 23 пехотен Шипченски полк. Ще помоля първо да ни разкажете малко повече за полковник Гюлмезов.

- Автор съм на монография за полковник Христо Гюлмезов в две издания и много ме зарадва откриването на „Стая на воинската слава и летопис в Казанлък” във военното формирование 22180 от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

Полковник Христо Панайотов Гюлмезов (14.08.1858 - 17.09.1906) е един от най-ранните и най-видните командири на Двадесет и трети пехотен шипченски полк. Известно е, че 23-ти пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името 23-ти пеши Шипченски полк с княжески указ №11 от 19 януари 1889 г. Полковник Христо Гюлмезов е бил командир на 23-ти пехотен Шипченски полк от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г.

Полковник Христо Гюлмезов има богата творческа биография – той е преподавател във Военното училище в София, учен, психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология - Войската и нейната психология, издаден през 1906 г.

На него принадлежат думите, чиято актуалност в наши дни е многократно по-голяма:

„Велико и благородно е назначението на войската, защото тя е будната съвест, която олицетворява в себе си висшия патриотизъм и военния гений на народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата, живота, честта и имота на съгражданите си.“

В рецензията за издадената през 1906 г. студия на полковник Христо Гюлмезов „Войската и нейната психология”, написана от генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов (05.07.1843 – 26.8.1914), участник в Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878), пръв военен министър на Княжество България, министър на войната в две български правителства, се казва: „Тази книга е извънредно интересна. У автора, вижда се, има хубаво образование, голямо познаване на военния живот, наблюдателност, любов към военното дело и стремление към възвишени нравствени идеали.”

През 2008 г. във формат една книга бяха преиздадени две книги на полковник Христо Гюлмезов: Гюлмезов, Христо Панайотов. Капитан Узатис и убийството на мадам Скобелева 1879-1880 г.; Четата на капитан Набоков 1887 г. Редактор доцент Ивета Бенрей. ИК „Божич”. Бургас, 2008.

Полковник Христо Гюлмезов е роден през 1858 г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище.

През 2001 г. и 2002 г. бяха издадени две мои монографии с встъпителна студия за полковник Христо Гюлмезов:,- Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов. Монография. Издателство „Военно издателство” ЕООД. С., 2001, стр. 124. ISBN 954-509-221-1 и Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов. 2. доп. и прераб. изд. Издателство "Славена". Варна, 2002, стр. 124. ISBN 954-579-232-9.

В хода на работата върху изследването беше публикувана и статията:
- Илия Петров Пеев. Приносът на полк. Гюлмезов в развитието на българската военна психология. Военно-исторически сборник, 1995, No 5, с. 221-237.

Монографиите бяха представени във Варна, Бургас, Сливен и София и включени в учебните програми по Военна психология във военните училища.

Във връзка с представянето на монографията „Полковник Христо Гюлмезов” в Бургас през 2002 г., професор д.ист.н. Иван Карайотов публикува специална рецензия:

Иван Димитров Карайотов. Забележителен военен психолог. Черноморски  фар (Бургас), ХVI, N 234, 27 ноем. 2002, с. 9. Рецензия за: Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов: Монография  Илия П. Пеев.

Професор Иван Димитров Карайотов (20.12.1941 – 31.01.2018) е почетен гражданин на Бургас, дългогодишен директор на Археологическия музей в Бургас, един от най-видните изследователи и краеведи на Бургаския регион.

Полковник Христо Гюлмезов е военен учен, преводач, писател - автор на студии и статии, разкази, статии, басни:

Считам, че в „Стаята на воинската слава и летопис” в Казанлък е целесъобразно да се оформи специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади изследователи да проучат неговия принос за развитието на 23-ти пехотен Шипченски полк.

Предлагам на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада в град Карлово по време на годишните конференции (брифинги) на командирите да се проведат дискусии за военно-педагогическото и психологическото наследство на полковник Христо Гюлмезов и неговото съвременно значение.

Убеден съм, че възгледите на полковник Христо Гюлмезов за ролята на армията, за обучението и за възпитанието на българските воини, не са загубили значението си и могат да намерят творческо приложение в мирновременната и бойната подготовка на войските. Освен това концепцията на полковник Христо Гюлмезов за неразривната връзка между армията, обществото, семейството и училището, могат да превърнат военните му трудове в настолна книга за всеки български политик, държавник и военачалник

- Как се движи реализацията на тази идея?

- На този етап мога да споделя пред читателите на вестник „Долина”, че бригаден генерал Маргарит Тенев Михайлов, новият командир на 61 Стрямска механизирана бригада, назначен с Указ № 269 от 11.2022 г., Обн. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2022 г., изпрати следния отговор (16.10.2023 11:35) на мое писмо до него (30.09.2023 22:33):

„Уважаеми професор д.пс. н. Пеев, искам да изкажа своето искрено и дълбоко уважение и признателност към Вас за изключително положителното отношение към Българската армия, нашето воинство, традиции и ценности.

Респект и почитания към Вашата задълбочена и детайлна изследователска дейност, която допринася за съхраняването на воинските традиции, възпитава в патриотизъм и родолюбие нашето общество и военнослужещи.

Със задоволство отбелязвам, че има потенциал във Вашето предложение за изграждане на кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, трайно свързан с историята на 23 Пехотен Шипченски полк.

Приемете моите най-искрени пожелания за здраве и нови все по-значими успехи в достойната Ви изследователска работа, на която сте се посветили! С уважение:Командир на 61 Стрямска механизирана бригада

Бригаден генерал Маргарит МИХАЙЛОВ“

Това писмо-отговор на командира на 61 Стрямска механизирана бригада, бригаден генерал Маргарит Тенев Михайлов ми дава увереност да вярвам, че настина в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък, ще бъде изграден специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади откриватели ще проучват неговия принос за развиването на 23-ти Пехотен Шипченски полк.

Предложил съм също на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада по време на годишните конференции (брифинги) на командирите, да се проведат полемики за военно-педагогическото и психическото завещание на полковник Христо Гюлмезов и неговото модерно значение. Готов съм лично да участвам в такава дискусия.

- Според Вас паметникът на 23 пехотен Шипченски полк трябва ли да бъде изведен от Военното формирование в Казанлък и да бъде на видно за казанлъчани място?

- Този въпрос съвсем не е случаен и никак не е маловажен, известно ми е, че по него публично се водят дискусии повече от 10 години, а и преди това също. Разбирам, че Вие искате да поставите важни въпроси, свързани с очакванията и въжделенията на казанлъчани и гостите на града, с които местната гражданска и военна власт трябва да се съобрази.

В Казанлък го наричат Паметника на 23-ти Шипчески полк, но всъщност той е построен в памет на загиналите опълченци от 9-а и 10-а дружина, взели участие в Освободителната Руско-турска война (1877-1878 г.). По Ваша покана във вестник „Долина” от 17 януари 2020 г. (kazanlak.co), моят дългогодишен верен приятел подполковник о.р. Димчо Димов, бивш заместник-началник и ВРИД началник на ЦВА (днес ДВИА) от 1990 - 2000 г., разказва за това, как казанлъчани увековечават паметта на загиналите за национална независимост български опълченци от 9-та и 10-та дружини, като издигат Паметник в казармения район на 23-ти пехотен Шипченски полк.

Моето чистосърдечно мнение е, че в съответствие с принципа на историчност, паметникът на 23 пехотен Шипченски полк да си остане в района на Военното формирование в Казанлък, там където е сега, и във, вида в който е сега. Същевременно, незабавно и неотлагателно, да се потърси съвместно решение от командването на 61 Стрямска механизирана бригада и Община Казанлък да се улесни и подобри достъпа на казанлъчани и гостите на града до паметника. Това безпроблемно може да стане, като специално за целта се отвори нов вход в района на военното формирование за достъп до паметника в светлата част на денонощието и се обезопаси с нужната сигнализация и наблюдателни камери.

Заедно с новия вход, който ще е отворен през светлата част на денонощието, може да се осигури вътрешна ограда около паметника в района на военното формирование. Заедно с това може да се направи и 24-часов мониторинг на района на паметника при дежурния по поделение и при полицията, а за тройна сигурност да се потърсят и услугите на охранителна фирма.

Решения има, стига да има желание за институционални решения. Убеден съм, че гражданите и гостите на Казанлък ще приветстват едно такова решение - осигуряване свободен достъп до Паметника на 23-ти Шипченски полк.

Известни ми са страховете от набезите на вандали, най-вече върху гюлетата, но сега има такива модерни системи за наблюдение и сигнализация, които ще направят такава простащина практически невъзможна, заедно с последващи санкции за съвсем неразумни антисоциални типове.

И още нещо: на видни места в града, включително в центъра и по булеварда към военното формирование, да се поставят рекламни указателни знаци с фотографии на паметника, които да улесняват гражданския достъп до паметника.

- Професор Пеев, какво е за Вас България и в каква България искате да живеете?

- България е преди всичко моята Родина, която обичам и с която се гордея. Аз се чувствам щастлив, че съхраних любовта си към род и родина, с която ме закърмиха родителите и училището и се стремя да предавам тази любов на моите деца и внуци, на курсанти, матроси, старшини и офицери, с които имах честта да бъдем заедно.

Същевременно България за мене е и огромна болка, защото през последните 3-4 десетилетия ние не можем да опазим Родината ни от попълзновенията и набезите на вътрешни и външни врагове, които зад красивите евфемизми на демокрацията разпокъсват и ограбват държавата ни, обслужват чужди интереси, прогонват най-талантливата част от народа ни и обричат хората на безпаметие и безродство.

Моето китно родно село Жребичко е борческо село и в него съм се научил, че за свободата трябва да се борим. Хората не трябва да хленчат, че от тях нищо не зависи, а ежедневно да си задават въпросите: Какво означава суверенитетът за нашата държава, за всяко семейство, за всеки човек? Какъв е неговият смисъл, стойност, истинско съдържание? Това фактически е свободата на България и за нашия народ, а следователно и за всеки един от нас!

Категорично трябва да заявим, че суверенът е Негово Величество Народът и суверенната власт е призвана да служи на всички хора, на целия народ, а не да служи на нечии лични, корпоративни, класови или чужди интереси! Човек не може да се чувства свободен, ако неговите близки, деца и отечеството му не са свободни.

В битката за суверенитет и за справедливост трябва да взимаме пример за подражание и вяра от хора като полковник Христо Гюлмезов, на когото е посветено това интервю, и да се борим всеотдайно с пълни сили за свободата, независимостта, честта и достойнството на нашата Родина България и българския народ, за нашите семейства, деца и внуци. Искам да живея с рода си в свободна, независима и просперираща България, а не както сега най-бедната и топяща се държава в Европейския съюз!

- Какво искате да пожелаете на всички българи?

-.Рождество Христово, Коледа и Нова година от векове наред хората свързват с мечтите за по-добро бъдеще, здраве, надежда, вяра, любов и късмет. На всички мои сънародници у нас и по света, искам да пожелая на първо място да съхранят любовта и вярата си в Дядо Коледа като децата и да гледат на света с детските очи, които символизират мира и добротата, чистотата и нравствеността във взаимоотношенията, любовта и мечтите.

Никой не вижда Дядо Коледа, но това не означава, че той не съществува, затова на всички мои сънародници искам да припомня едно от най-красивите коледни събития, които от 1897 г. до сега английската коледна преса отразява в пълен обем – писмото на 8 годишната Лаура Вирджиния О 'Ханлън Дъглас до вестник „The Sun” с въпроса „Има ли Дядо Коледа?” и отговора на главния редактор Франсис Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост.

Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.

Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.

Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.

Слава Богу, Дядо Коледа е жив и ще живее завинаги! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце.

Интервю на Яница Стнчева