"Винаги съм харесвал часовниците, имам много спомени свързани с тях. Но един часовник е доста специален за мен и това е селският куло-часовник, който не работи вече от около 17-18 години.Този часовник е тясно свързан с покойния бай Борис (Борис Малешинов). Той беше човекът, който безвъзмездно се грижеше и поддържаше часовника на селото ни.Той беше човекът,който подбуди любовта ми към часовниците. Той беше огняр и работеше в детската градина в село Габрево. Доколкото си спомням, бай Борис поддържаше часовника до към 2000 г. и след това не можеше да го прави поради старостта си, сигурен съм че е имал огромно желание въпреки годините си. След неговата смърт (12.7.2002 г.) часовникът беше нещото, което усети липсата на сръчните ръце на бай Борис и започна да изостава, да не работят някои от страните му и накрая спря до днес - 17.2.2016 г. Всеки път, когато поглеждах нагоре към часовника нещо в мен се възпротивяваше на случващото се, но бях малък и бях незабележим. Завърших Основното си образование тук в ОУ "Никола Йонков Вапцаров" и продължих образованието си в ТМЕТ "Иван Хаджиенов"."

Али разказва всичко това с умиление и изключителна топлина в погледа. Той за миг не спира своя разказ, изстрелва думите една след друга, думи, които идват от сърцето на 32-годишния габаревец.

"Тогава по стечение на обстоятелствата породени от разписанието на автобуси и влакове започнахме с мои приятели и съученици да прекарваме времето до следващият удобен транспорт в часовникарското ателие на бай Стоян, което е на центъра на града. Много пъти съм го питал дали ще може да поправи часовника ни, но отговора беше винаги един и същ... "Стар съм, моето момче, стар..." Тогава той беше на около 80 години и вършеше работата си с любов, която трае и до днес. Бай Стоян беше човекът, който още повече подбуди в мен любовта към тиктакащите джаджи. След дълги години свяко ми Ахмед Контилев се кандидатира и беше избран за кмет. Изразих мнението си, че часовникът трябва да се направи. Не след дълго дойде човек на оглед, но каза, че ремонтът ще е скъп и въпросът опря до пари, които нямахме.Тогава бях на около 23-24 години. Не след дълго заминах да работя в чужбина. Винаги съм изпитвал носталгия към България и в часност към Габарево, защото много от нещата които обичам са тук. Търсил съм онлайн майстори часовникари, които могат да се заемат с ремонта, но това беше просто като база данни, която щеше да е полезна в бъдеще. Един ден аз и моят приятел Иво Калинков седнахме в местната механа да пием по кафе и обсъждахме местните избори, които течаха с пълна пара, докато не бяхме прекъснати от мъж и жена, които ни попитаха дали това е "Радучевата къща" - името на къщата, в която се помества въпросната механа. Казахме му че е на точното място и веднага го запонахме с леля Янка (Янка Валерова), която е собственик на ресторанта. Всички маси бяха заети и въпросните хора попитаха дали могат да седнат до нас. След като се настаниха започна един много топъл разговор, в който стана ясно че това са съпрузи Стоян Иванов и Мая Бориславова и са дошли на почивка в курортния град Павел баня. По нататък се разбра, че тя е лекар, а той е инженер, който работи като часовникар и поправя куло-часовници. Като чух това се зарадвах много и осъзнах, че момента за поправка на часовника е дошъл. И така на 25.10.2015 съдбата изигра своя ход и така съвсем случайно се запознахме с часовникаря, който ще вдъхне  живот на нашия часовник. На 26.10.2015 осигурихме оглед на часовника за инж.Иванов. Той беше изненадан от механизма на часовника и на драго сърце би се захванал с неговият ремонт. Още на същият ден публикувах в групата на Габарево във фейсбук мислите и снимките относно инициативата ми. Интересът беше огромен - хората искаха едно, часовника да бъде ремонтиран и звънът на камбаната му да се чува в селото и покрайнините му отново след почти две десетилетия. Мечтата ми започна да се осъществява и хъсът ми започна да расте. Първият човек, който се включи беше внучката на бай Борис, Светла Стоянова. Адски беше развълнувана от инициатовата ми. Започнахме да "тръбим" и двамата. Хората, които ни подкрепяха се множаха всеки ден. Питаха ни как може да помогнат и какво биха могли да направят. Това беше свързано с инж. Иванов, защото той беше човекът от който зависеха много неща. Той беше зает, а когато той можеше да дойде, съпругата му беше заета. След това и времето забави действията ни с ниските температури около -15 градуса по Целзий. Пътят беше дълъг, но хората и техните желания ни помогнаха да извървим нужното разстояние, за да се срещнем с местният кмет Шукри Юсеин, след това да се срещнем с общинският кмет Станимир Радевски. Имаме тяхната подкрепа и подкрепата на хората, които отново искат да чуват звънът на камбаната.", разказваше Али и гласът му звънтеше, както званът на камбаната на габаревската часовникова кула преди десетелетия.

Али продължи своя разказ: "След дълъг дебат поставихме кутии за дарения във всички търговски обекти в селото, открихме дарителска сметка. Това нямаше еквивалент досега и беше посрещнато с огромна радост и великодушие от всички хора. Ние накарахме хората отново да бъдат единни въпреки всички различия - каузата беше всеобща, а именно Габарево. Поради големия интерес се проведоха няколко събрания преди да дойде майсторът инж. Иванов. Всички застанаха зад идеята часовникът да забие отново. Имахме срещи с местния бизнес и имаме пълната подкрепа на хората, без значение от етнос, възраст и позиция в социалната йерархия. Днес 17 февруари 2016 г.  НИЕ заедно тръгваме по къщите на хората, за да им поискаме пари, толкова колкото могат да дадат - знаем, че времената са тежки но знаем, че доброто ще победи. Всеки би дал лев или два за нещо от подобен мащаб. За мен това е една "Бяла лястовица", която не трябва да изпускаме. Можем да я държим наблизо като и осигуряваме съвсем елементарни неща - в живота някои неща са доста простички. Ние хората сме ненадминати в това да ги правим сложни, но диалогът между нас е в основата на прогреса и разбирателството. Има една турска поговорка, която гласи: ,,Животните се разбират подушвайки се, а хората се разбират говорейки." Когато целите са всеобщи НИЕ (обществото) трябва да правим компромиси. Тук не надделяването, а имено балансът ще бъде водещ и краен победител. Балансът зависи изцяло и само от нас - хората.

ДОЛИНА