В навечерието на 24 май – Ден на българската просвета и култура и славянската писменост излезе от печат поредната хартиена рожба на знаменитата казанлъчанка Лилия Димитрова. Книгата е посветена на предучилищното образование и носи заглавието „Начало на предучилищно образование – град Казанлък на фона на общия исторически процес“.

 Лилия Димитрова е внучка на Георги Чорбаджийски, един от създателите на патриотичното Дружество на запасните подофицери в Казанлък и племенница на писателя, художника, хумориста Димитър Чорбаджийски – Чудомир.

В творческата си биография Лилия Димитрова има 45 книги -

стихове, разкази, пътеписи, есета. Особено ценен краеведски труд

е изследването на песните, наричанията, традициите и обичаите в

региона, събрани в книгата "Китка босилек - елмазен пръстен".

 Себе си рисув с думи така: „Добра съм, милостива, понякога съм сприхава, но бързо се справям с настроенията си и тръгвам по правия път. Много съм критична, както към себе си, така и към другите. Започна ли някаква работа винаги я довършвам и изисквам и от другите това. Обичам цветята особено полските и природата във всичките й варианти, обичам симфоничната, църковната и българската народна музика, както отчасти и индианския фолклор. Мисля, че той по необясним за мене начин се родее от някакви далечни времена с българският. Обичам безрезервно и всеотдайно децата си, но съм била винаги строга към тях и много изискваща. Гордея се с родословието си. Не съм красавица, но имам свой стил, който винаги е оформял личността ми. Мисля, че едно от най-хубавите ми качества е, всеотдайността ми, независимо в какъв аспект, умението да осъзнавам грешките си и да се извинявам, ако е необходимо и това, че никога не се вълнувам от злобните одумки около мен /ако е имало такива и са достигали до мен/. Дребнавостта минава покрай ушите ми и не ме докосва. Упорита, настойчива и пробивна съм, когато трябва да защитя правотата си. Ценя приятелството и уважавам достойнството на хората и на управляващия елит, без никога да съм се стремила към него. Не съм за там. Прекалено искрена и спонтанна съм за такива постове. Обичам да общувам с всякакви хора, да ги наблюдавам и да им правя психологически анализ, когато съм сама. Вярна съм на приятелите си и личностите, които уважавам.“

Днес, 24 май 2020 години, Лилия Димитрова отново ни потапя в историята на нейния любим Казанлък и началото на предучилищното възпитание. Ето какво споделя тя за новата си, 46-та хартиен рожба: 

„Темата за възпитанието на децата от три до седем години в т. нар. предучилищна възраст винаги ме е вълнувала не само като детска учителка, но и като изследовател на възпитателния процес в тази възраст в исторически, педагогически, дидактически и психологически план, както и значението на изключителната роля, която имат семейството, вярата, традицията, фолклорът и обществено-икономическото и политическото развитие на обществото.

Тези въпроси са занимавали различни научни и ръководни среди, както и обикновените хора в течение на хилядолетия. Децата, като продължители на живота и носители на семейната специфика, трябвало да продължават и обогатяват родовите характеристики, амбиции, тенденции, вяра, начини за оцеляване, което е свързано с живота на общността и времето, в което те са родени.

Целта, поставена при написването на тази книга, е да бъде разказано за развитието на предучилищното възпитание в град Казанлък – една неизследвана и необобщена тема. Тъй като това не може да стане без исторически обосновки, беше нужно преминаването, макар и схематично, по стъпките на възпитателния процес през вековете, за да се посочи огромното значение и необходимостта от обучение на децата още след раждането, и по-специално в предучилищната възраст.

Обстойно е разгледана историята на Казанлък с акцент върху учебното дело. В съвремието ни не само не трябва да я забравяме, но и да стъпим здраво върху изстраданите истини, като приемем и се учим от уроците, които тя ни завещава. В това отношение може да се твърди, че Казанлък се справя успешно. Този град достойно носи през вековете на раменете си мистичната загадъчност на древните траки, съзидателните строителни умения и философски обобщения на римляните, любовта към земята и чистосърдечното гостоприемство на славяните, войнствения дух и смелост на прабългарите, силата и традицията на християнския кръст със стремежа към наука.

Градът е дал на България голяма част от българското учителство след Освобождението ни (1977–1878 г.) чрез прочутото Педагогическо училище. Също така много интелектуалци – писатели, художници, артисти чрез известното читалище „Искра“. Тук се издава единствения провинциален вестник „Искра“, устоял на времето вече близо сто години и до днес успешно върви по пътя, който ни чертае трудното ни съвремие.

Още със създаването на детски градини в Казанлък, те се оформят не само като педагогически центрове, но и като творчески огнища, където се експериментира, провежда се научна работа, внедрява се добрият опит, където се твори в една приказна за децата обстановка.

Градското ръководство във всички времена е показвало завидно добро отношение към работата на детските градини не само в града, но и в селата на общината. Така е и до днес.

В настоящото изследване са прилагани методите на историческата наука и литературната критика. Използвани са цитати или фрагменти от писмени паметници, както и анализи на известни педагози, философи и други специалисти, оставили трайни творчески следи в образователната система.

Използваните методи са сравнение, анализ, обобщение, проучване на документи от архиви, литературни източници, както и лични наблюдения на автора върху игри, обучение в труд при формирането на детската личност, което помогна по-критично и обобщаващо да бъдат поднесени фактите, без задълбочаване в педагогическия процес, защото това е друга тема.

В книгата е видно отражението на огромното световно педагогическо наследство в областта на предучилищното възпитание, отражение върху един кът от България, част от Европа, кът, известен със своя изконен стремеж към просвета и култура, опазил през вековете древната си традиция и чрез всичко това поел по пътя на съвременните предизвикателства. Това е видно и от богатия снимков материал и някои документи, които са посочени в приложението към книгата.

В детските градини в България никога не е внасян пряко копиран от чужбина педагогически опит, което с изключителна сила е валидно за гр. Казанлък. Колкото и да се е ползвал външният педагогически опит у нас, той винаги е бил изпълнен с българско съдържание на базата на богатия ни фолклор, традиции и морал.

В детските градини децата се подготвят за училище и това е осъзнал и препоръчал още преди Освобождението ни първият радетел за предучилищно възпитание в България Драган Цанков и казанлъчани винаги са се стремили към това.

Детските градини винаги са били тясно свързани с националната ни култура, едни малки просветни пламъчета, които по свои си пътеки пренасят през годините вечните житейски истини.

Благодаря за помощта на: Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък; Музей на фотографията – Казанлък в лицето на г-н Ст. Папукчиев; ЛХМ „Чудомир“ – Казанлък; г-н Красимир Георгиев – В. Търново; г-жа Донка Пиндарева – София; г-жа Христина Йорданова – Казанлък; доц. Стоянка Коева – Ст. Загора и не на последно място на Община Казанлък и лично на кмета Галина Стоянова, която подкрепи идеята и реализацията на тази книга.“