Казват, че ако искаш да разбереш как ще изглежда жена ти на стари години, трябва да погледнеш първо майка й. Приликата ставала очевидна, когато дъщерите надхвърлят 35 години. Всъщност напълно естествено е дъщерята да върви по стъпките на мама. Тя е нейният модел за подражание, тя е нейният обект на обожание в невръстните детски години.

Декември е! Започна поредната голяма фиеста от празници, кой от кой по-хубав и по-светъл! Но като че ли най-много настроение и най-много усмивки и мечти крие Коледа!

Коледа... Носи ли ни светлина в душата или и нея успяхме да облечем в материя... Изгубихме ли духа на Коледа в ежедневните си проблеми и тревоги … Търсим ли въобще Коледния дух?! Имаме ли нужда от него? Коледа - надежда, любов или…

Сложно време е! Но това трябва ли да помрачава чудесата и коледното настроение. Трябва ли да пропускаме красивите мигове на Коледа!

Еххх, само дни преди Коледа е!

Унесена в този ред на мисли и въздишайки, докато в мен се бореха доброто Коледно настроение и мрачните ми мисли, поех из казанлъшките улици. Улици – мрачни, сиви, а някои и с дупки... Добре поне, че душата ми не е надупчена, защото все пак и тази Коледа ми поднесе своите чудеса.

Коледа е пред вратата. Нова година също. Днес е последният ни брой за 2015 година, която изпращаме с много тъга и с поглед обърнат към светлото бъдеще на 2016 година. И вярваме, че за да имаме успешна нова година, изпълнена с хубави моменти, здраве и щастие, трябва да изпратим отиващата си 2015 година подобаващо. Тази година коледните светлини на Казанлък са повече от миналата година. Имаме си дори ледена пързалка, която се радва на голям интерес от деца и възрастни, а настроението е приповдигнато и весело. Така и трябва да бъде, защото сме на прага на най-светлия празник - Коледа.

Когато напиша в търсачката малката думичка, но с дълбок смисъл - ЛЮБОВ, излизат неща от рода любовта е лудост, любовта е болка, любовно кроше, любовта е отрова, любов под наем…. Едва някъде надолу в листата се мъдреше, че любовта е щастие, хармония, божествен дар, който спира дъха ти. Никъде обаче не срещнах в листата за онази истинска любов на Ромео и Жулиета, за истинската и изпепеляваща любов, в която би си дал живота за да живее другия, за любовта в която ТИ съм АЗ и АЗ съм ТИ.

Какъв щеше да е нашият свят без Интернет? Някой помни ли? Не е далеч времето, в което няма да има баба и дядо, които да ни разкажат." Защото наистина това време вече е само част от нечии разкази за "онова време", за времето, в което еди какво си, еди що си.

Имало едно време едно царство - Царството на царствата. Всички казвали, че в това царство живеели най-красивите принцеси и това царство имало най-омайния аромат - аромат на рози. На Царството му се носела славата на длъж и на шир, че то било цялото розово. Ама чух една информация - тайна и потайна, която е споделена или по-точно подслушана от Царските Тайни Служби, че царството не било приказно розово, а поданиците му не носели розови очила.

Странно царство, ама пък колоритно... щом приказката е актуална и днес.