Нещата от живота
Ще започна своя разказ за доброто от един цитат, които много често повтаряме и междувременно често забравяме. Той гласи, че Злото може да победи, когато добрите хора не правят нищо. Както обичам да казвам, Казанлък е магичен град и може би затова можем да го наречем столица на доброто.
Днес с Кольо Иванов от казанлъшкото село Кънчево ще ви разкажем една история за доброто и добрия пример. Ще ви разкажем за 45-годишния е Борислав Борисов, за който да правиш добро не е подвиг, а начин на живот.Ето какво разказва за Борислав и за неговото добро дело за казанлъшкото село Кънчево Кольо Иванов:
В сезона на розите „Долината на розите трябва да я посетиш през средата на май, ако желаеш да плуваш в море от трендафили. Казанлъшката долина омайва с разкошната си пъстрина и величественост. Додето ти стига окото гледаш бляскаво зелените ливади, живописни ландшафти, гюлови градини... В дъното на картината – Стара планина: верига исполински върхове, които се къпят в синьото небе... А след петнайсет дни тия зеленини някоя вълшебница ще засипе с росни трендафили и из въздуха ще се залеят благоухания, заедно с песните на тъмнооките берачки, увенчани с пресни рози. Пак жаля, много жаля, че преварих трендафилите....
Патриарха на българската литература Иван Вазов, който е казал през далечната 1883 година: „Не се гаси туй, що не гасне!“:
Шарл де Гол: „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация” 1962 г.
***
Франсоа Митеран : “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета.”
***
Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: "Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация!".
***
"Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време" - Проф. Санте Грачоти, Италия
***
„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература." - френският историк Алфред Рамбо
***
“Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. Проф. Геза Фехер - византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях. Негово дело са трудовете - „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”
***
"Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан". Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.
***
Византийски Тропарх от 999 година: "Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно".
Януарските студове сковаха земята…XXI век, векът на глобализацията скова сърцата… Изгубих ме се… Егоцентризмът, индивидуализма зашеметиха ежедневието ни. Загубихме човешките си похвати, ценности и дух…
На този фон, изненадващо миналата седмица зам. министъра на културата Юрий Вълковски „избухва” с въпроси от рода: „Можем ли да помагаме на културните организации да са по бизнес-ориентирани и работят като фирми?!”. Той си позволява да сравни една част от българските читалищата, че са като "спящи клетки на Ал Кайда".
Чудя се едно, що за министър на културата трябва да си, за да правиш такова сравнение за едно читалище, с терористична организация…
Та, прав е и към днешна дата Радой Ралин, който казва: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра!”
Да, може би има секретари на читалища, които не им се работи, но това ли е начина и механизма, да накараш някого да работи, да работи за духа и културата или това е добре планирана атака над българския дух. В последната година върлува масово тренда – на самоиздръжка да минат всички културни центрове и домове на културата. Дали това е случайно?!
Читалищата са своеобразна крепост на българския дух и традиции. Тези действия и изказвания от страна на зам. министъра на културата, тези размисли в посока читалищата - да се превърнат във своего рода фирми могат да бъдат разчетени, като посегателство над българския дух и традиции.
Представяме Ви Елена Господинова – едно момиче, което свързва пряко житейските си и лични постижения с обучението си в Тракийски университет. Горда възпитаничка на Стопанския факултет, днес тя е докторант в любимото си висше училище.
Честит 90-ти рожден ден на казанлъчанина Неделчо Братоев!
Неделчо Христов Братоев е роден на 22 август 1931 г. в гр. Казанлък. Произхожда от учителско семейство. Баща Христо Братоев от Казанлък. Сестрин син е Неделчо Николов от Чирпан - секретар на ОК на партията в Стара Загора, убит от черкезите на ген. Иван Вълков в партийният клуб през 1928 г., при отказ да се яви в Полицията за разпит.
Основното си образование завършва в с. Медникарово, където родителите му учителстват дълги години. Гимназиалното образование завършва в гр. Казанлък, а висше във ВИИ – София със специалност – инженер.
Екипът на вестник „Долина” и на Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков” – Казанлък честитят рождения ден на добротърсачката и изпълнена с човеколюбие Донка Москова.
Донка Антонова Москова – една на пръв поглед обикновена жена. Тя е от онези хора, които изглеждат скромно, обикновено и не обичат светлините на прожекторите, но в същото време тя блести толкова много с вътрешната си светлина и голямо сърце, че нямам как да не бъде забелязана. Донка е човек, който като го срешеш веднъж, оставаш влюбен в него за цял живот. Тя е готова да даде и последния си залък на приятел или на човек изпаднал в беда.
Донка е от онези приятели, на които не трябва да се молиш, а поглеждайки в очите ти – тя разчита зова на душата ти.
Донка Москова по професия е ветеринарен техник. И до сега неуморно помага и се отзовава на всяко повикване от живущите в селото. Рано сутрин и късно вечер можеш да я видиш как преметнала на колелото ветеринарната си чанта бързайки, почти летяща, тя бърза към отправения зов за помощ, че някое животичне се нуждае от нейната помощ…
Донка е от онези хора, които са приели и превърнали своя живот в мисия. В мисия да помагат на хора … и животни.
Москова е общественик, член на ОФ организация, активен читалище деятел, от дълги година е член на Българската социалистическа партия, но на онази партия, която е пазител на истинските леви, социални и справедливи ценности завещани ни от Благоев, Димитров и Кирков…
Тя е истински патриот и защитник на любимата си България и родния си край Дунавци.
И на връх юбилея на Донка, когато отидох до дом й да я видя – познайте къде я открих… в градината…
Прекланям се пред нейното човеколюбие, трудолюбие, доброта и светлина…
Донка Москова е родена на 25 юни 1941 г. в Дунавци.
От сърце и пожелаваме здраве, силен дух и да продължава неуморно да блести с вътрешната си светлина и да раздава доброта. Защото доброто и любовта побеждават и най-тежката тъма…
И защото Донка е не само „продавач” на надежда, тя е от онези ангели – на светлината и добротата!
Честити 80 години, Доче!
Екип „Долина” и Клуб за леви идеи „Георги Кирков”
