Нещата от живота

"Дразня се, когато мъжът ми заплашва, че ще ме убие. Има ли начин да спра да се дразня?"

Да работиш с хора не е лесна работа. Какво да кажат обаче психолозите - тези, които сме нарочили за  хората, на които плащаме, за да ни помогнат в нашата комуникация с останалите, в контролиране на емоции, поведение и вписване в света, който ни заобикаля?

Яж ма моме, яж сладоледа!

Та пия си биричката, драги читателю, чета си вестника и се чувствам като бял човек в едно кафене по "Скобелевска". Казвам като бял човек, защото този фокус мога да си го позволя 2-3 дена след пенсия. Толкоз - след това броя дните до другата пенсия. Едно време имаше една приказка - каква била приликата между цикъла на жените и инженерските заплати?

В днешни дни има много начини да изразиш мнението си, в днешни дни можеш да говориш за всичко, дори и когато не те питат. Особено тогава. Но преди да имаш своя трибуна, преди компютрите, преди  социалните мрежи и блоговете,  най-масовият читател е имал възможност да изрази мнението си единствено чрез писма до редакцията на някой вестник или списание от "онова време".Какви са били чувствата на хората, кои човешки  качества са ценяли? Ами сега? Кои са нещата, които сега ги вълнуват, какъв трябва да бъде според тях човека в днешно време?

Малките коментари: За семейния живот и любовта…

Разхождайки се в неделния следобед по заснежените казанлъшки улици и оставяйки снежинките да мокрят косата ми, а вятъра да  я роши, макар че обичам косата ми да е подредена. Аз си мислех за любовта, за това по какво разбираш кога е момента да се ожениш, има ли момент в който човек да се почувства готов за тази крачка. Мислех и над това, по повод предстоящата сватба на близка приятелка, която е на 21 години, коя е най-добрата възраст за женене. Мислих за сложно-красивите отношения межди ТЯ и ТОЙ.

Сама с разпилените си мокри коси и хвърчащи мислите се озовах в казанлъшкия парк „Тюлбето”, където малчугани се забавляваха – правеха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, търкаляха се в прегръдките на пухкавия сняг. Те бяха истински. И емоциите им непринудени. Тогава реших, че може би сложните отговори на простичките ми въпроси, може би ще ги дадат децата. Защото децата никога не лъжат и винаги са истински. За разлика от друг път не исках да коментирам тази тема с приятелките ми на чаша вино или пък на кратък обяд. Обикновено големите отговори се крият малките неща. Извадих диктофона от джоба си и започнах с разговорите с дружелюбните сладурчета.

Започнах с въпроса:      

- Как човек решава за кой да се ожени?

Някои наблюдения над женското поведение

Жените искат от нас себераздаване. Мислят ни за олигофрени, защото харесваме мач, пиене и мощни деклотета цунамита. Техните мании са други – книги, шоколад и външен вид. Аз примерно имам силно желание да се самораздам за любимата. Вечерта съм и приготвил яйца по панагюрски и салата боб. Прибира се. Ако е в добро настроение – само гледай – измива си набързо чатала, пие две ракии и после те праща при Господ с най-необичайни части от тялото си. Ако обаче на работа някой я е изнервил следва: „Ти, може ли да си толков шашув, да пържиш яйца в тенджера, окапал си с мазнина навсякъде, тая печка пак аз трябва да я чистя и защо по дяволите си намокрил банята.” Отвръщам, че съм се къпал, а тя казва, че било просташко човек да се къпе надвечер.

Колко струва обществото ни?

Ако говорим за деградация, то тя далеч не се ограничава само до днешната младеж.

Всяка година 18-годишните претендентки за короната на Царица Роза призовават казанлъчани да бъдат по-усмихнати и доволни.

Що ли?!

По-сериозно се вглеждам в казанлъшкия конкурс за Царица Роза от скоро, но това, което ме впечатли и миналата година, и тази е именно това повтаряне подобно на мантра - казанлъчани, бъдете усмихнати и доволни, казанлъчани бъдете позитивни! Усмихвайте се!

Всъщност, казанлъчани усмихват ли се? Естествено, светът е твърде шарен. И слава богу. Но!

 Лошото далеч не се корени само във факта, че претендентките за "царската титла", както традицията повелява, бяха наизустили някакво "послание", декламирайки го като в унес. Лошото изобщо не са младите ни хора, които ние възрастните сме свикнали да обвиняваме в нравствен упадък и липса на ценности.

И уж се борим срещу това.

Връзката майка/дъщеря

Казват, че ако искаш да разбереш как ще изглежда жена ти на стари години, трябва да погледнеш първо майка й. Приликата ставала очевидна, когато дъщерите надхвърлят 35 години. Всъщност напълно естествено е дъщерята да върви по стъпките на мама. Тя е нейният модел за подражание, тя е нейният обект на обожание в невръстните детски години.

Размисли по Коледа…

Декември е! Започна поредната голяма фиеста от празници, кой от кой по-хубав и по-светъл! Но като че ли най-много настроение и най-много усмивки и мечти крие Коледа!

Коледа... Носи ли ни светлина в душата или и нея успяхме да облечем в материя... Изгубихме ли духа на Коледа в ежедневните си проблеми и тревоги … Търсим ли въобще Коледния дух?! Имаме ли нужда от него? Коледа - надежда, любов или…

Сложно време е! Но това трябва ли да помрачава чудесата и коледното настроение. Трябва ли да пропускаме красивите мигове на Коледа!

Еххх, само дни преди Коледа е!

Унесена в този ред на мисли и въздишайки, докато в мен се бореха доброто Коледно настроение и мрачните ми мисли, поех из казанлъшките улици. Улици – мрачни, сиви, а някои и с дупки... Добре поне, че душата ми не е надупчена, защото все пак и тази Коледа ми поднесе своите чудеса.

Страница 10 от 11

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co