Нещата от живота

Някои наблюдения над женското поведение

Жените искат от нас себераздаване. Мислят ни за олигофрени, защото харесваме мач, пиене и мощни деклотета цунамита. Техните мании са други – книги, шоколад и външен вид. Аз примерно имам силно желание да се самораздам за любимата. Вечерта съм и приготвил яйца по панагюрски и салата боб. Прибира се. Ако е в добро настроение – само гледай – измива си набързо чатала, пие две ракии и после те праща при Господ с най-необичайни части от тялото си. Ако обаче на работа някой я е изнервил следва: „Ти, може ли да си толков шашув, да пържиш яйца в тенджера, окапал си с мазнина навсякъде, тая печка пак аз трябва да я чистя и защо по дяволите си намокрил банята.” Отвръщам, че съм се къпал, а тя казва, че било просташко човек да се къпе надвечер.

Колко струва обществото ни?

Ако говорим за деградация, то тя далеч не се ограничава само до днешната младеж.

Всяка година 18-годишните претендентки за короната на Царица Роза призовават казанлъчани да бъдат по-усмихнати и доволни.

Що ли?!

По-сериозно се вглеждам в казанлъшкия конкурс за Царица Роза от скоро, но това, което ме впечатли и миналата година, и тази е именно това повтаряне подобно на мантра - казанлъчани, бъдете усмихнати и доволни, казанлъчани бъдете позитивни! Усмихвайте се!

Всъщност, казанлъчани усмихват ли се? Естествено, светът е твърде шарен. И слава богу. Но!

 Лошото далеч не се корени само във факта, че претендентките за "царската титла", както традицията повелява, бяха наизустили някакво "послание", декламирайки го като в унес. Лошото изобщо не са младите ни хора, които ние възрастните сме свикнали да обвиняваме в нравствен упадък и липса на ценности.

И уж се борим срещу това.

Връзката майка/дъщеря

Казват, че ако искаш да разбереш как ще изглежда жена ти на стари години, трябва да погледнеш първо майка й. Приликата ставала очевидна, когато дъщерите надхвърлят 35 години. Всъщност напълно естествено е дъщерята да върви по стъпките на мама. Тя е нейният модел за подражание, тя е нейният обект на обожание в невръстните детски години.

Размисли по Коледа…

Декември е! Започна поредната голяма фиеста от празници, кой от кой по-хубав и по-светъл! Но като че ли най-много настроение и най-много усмивки и мечти крие Коледа!

Коледа... Носи ли ни светлина в душата или и нея успяхме да облечем в материя... Изгубихме ли духа на Коледа в ежедневните си проблеми и тревоги … Търсим ли въобще Коледния дух?! Имаме ли нужда от него? Коледа - надежда, любов или…

Сложно време е! Но това трябва ли да помрачава чудесата и коледното настроение. Трябва ли да пропускаме красивите мигове на Коледа!

Еххх, само дни преди Коледа е!

Унесена в този ред на мисли и въздишайки, докато в мен се бореха доброто Коледно настроение и мрачните ми мисли, поех из казанлъшките улици. Улици – мрачни, сиви, а някои и с дупки... Добре поне, че душата ми не е надупчена, защото все пак и тази Коледа ми поднесе своите чудеса.

В очакване на Коледа и Нова година

Коледа е пред вратата. Нова година също. Днес е последният ни брой за 2015 година, която изпращаме с много тъга и с поглед обърнат към светлото бъдеще на 2016 година. И вярваме, че за да имаме успешна нова година, изпълнена с хубави моменти, здраве и щастие, трябва да изпратим отиващата си 2015 година подобаващо. Тази година коледните светлини на Казанлък са повече от миналата година. Имаме си дори ледена пързалка, която се радва на голям интерес от деца и възрастни, а настроението е приповдигнато и весело. Така и трябва да бъде, защото сме на прага на най-светлия празник - Коледа.

Приказки за любовта…

Когато напиша в търсачката малката думичка, но с дълбок смисъл - ЛЮБОВ, излизат неща от рода любовта е лудост, любовта е болка, любовно кроше, любовта е отрова, любов под наем…. Едва някъде надолу в листата се мъдреше, че любовта е щастие, хармония, божествен дар, който спира дъха ти. Никъде обаче не срещнах в листата за онази истинска любов на Ромео и Жулиета, за истинската и изпепеляваща любов, в която би си дал живота за да живее другия, за любовта в която ТИ съм АЗ и АЗ съм ТИ.

Какъв щеше да е нашият свят без Интернет? Някой помни ли? Не е далеч времето, в което няма да има баба и дядо, които да ни разкажат." Защото наистина това време вече е само част от нечии разкази за "онова време", за времето, в което еди какво си, еди що си.

Имало едно време едно царство - Царството на царствата. Всички казвали, че в това царство живеели най-красивите принцеси и това царство имало най-омайния аромат - аромат на рози. На Царството му се носела славата на длъж и на шир, че то било цялото розово. Ама чух една информация - тайна и потайна, която е споделена или по-точно подслушана от Царските Тайни Служби, че царството не било приказно розово, а поданиците му не носели розови очила.

Странно царство, ама пък колоритно... щом приказката е актуална и днес.

Страница 10 от 11

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co