Живот в 21 век. Задължения. Глобализация. Електроника. Живот без права. Живот изпълнен с казуси.

Когато напиша в търсачката малката думичка, но с дълбок смисъл – ЛЮБОВ, излизат неща от рода любовта е лудост, любовта е болка, любовно кроше, любовта е отрова, любов под наем….

Кой е този полк? 23-ти Шипченски ли? Безсмъртен полк? Лъв Балкански? Лудият полк? Или венецът на българската бойна слава?

Мартеницата … този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Символизира вярата и надеждата, че от сега нататък всичко ще е по-добро.

Преди 70 години околностите на село Ясеново, в подножието на Стара планина‚ между Голяма Варовита на изток и Санър дере /Гранична река/ на запад са били заети от лозя.

Само преди няколко години, когато с приятели си пиехме кафето и си говорихме за историята, за славата на българската армия, за България… Аз не спирах, с пламък в очите да им казвам, че България отново ще преживее своето Възраждане. Тогава, а и може би и днес, на някой от вас звуча като небивал оптимист…Може и да е така… Но България се разпростира до там, до където стига нашето въображение и България ще я има до като някой от нас не спре да мечтае … за славна и независима България, за Българско Възраждане. Ще я има до като в хората гори пламъка за българско национално самочувствие. Пламък, който се предава като факел от поколение на поколение. Пламък, за който говори и пише още през далечната 1883 г. Патриархът на българската литература Иван Вазов: „…Не се гаси, туй що не гасне…!“

Именно този пламък ще доведе и до Новото Българско Възраждане. Да! И то ще бъде скоро, защото малките искрици на този пламък, който е съхранил българщината през вековете ни са будни и се възпламеняват.

Искате доказателства ли…

Век 21. Лето 2918-то. Месец ноември. Място от едни наричано Дремиград, от други градецът К, от мен Казанлък. 22-ма ученика със своите преподаватели, със своите почерци, изрисуваха буква по буква, дума по дума, страница по страница Паисиевата „История славянобългарския“.

И отново през ноември на книжния пазар ще бъде разпространен „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. Книжното луксозно издание ще съдържа много поуки.

И така искра след искра, крачка след крачка…

Българско Възраждане ще има! Искрите са отново запалени и скоро факелът на българщината ще лумне!

Всички заедно мечтахме за една обединена Европа, от която да сме част и ние. Поколения мечтаеха спокойно да пътува извън пределите на Родината. И ето днес сме част от Европа и пътуваме. Пътуваме, говорим чужди езици, кланяме се на чужди обичаи и традиции, обслужваме чужди интереси… И загубихме себе си. Отрекохме се от себе си!

И днес, през 2018 години, 22 деца на възраст от 8 до 12 години ни припомнят, кои сме ние и се стремят да събудят позаспалото ни българско самочувствие и ни показаха, че …не може да се угаси, това що не гасне – любовта към род и родина и гордост, че сме българи. Те ни припомнят, че повече от 13 века я има България и повече от 10 века имаме език, наш език, български език.

И тук е мястото да перифразирам думите Паисиеви…о, неразумни юроде не се срамувай да се наречеш българин…

Ново Българско Възраждане ще има! Искрите са запалени!

Яница Станчева

Денят 14 февруари, наричан Трифон Зарезан е празник на лозаря и виното. Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий – бога, когото в древността са почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там откъдето той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест са празнували т.н. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред  природата.

Празникът е наречен Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.

След ритуала по зарязването се поливат лозите с вино  и благославят : „Нека да е берекет!“ Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. В някои райони на страната се оставят на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него. В Северна България, в селата покрай река Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунав. Една от пръчките се свива на венец и всеки се закичва.

Според традициите се избира „цар на лозята“ – добър стопанин, който се смята за късметлия и се вярвало, че по време на неговото „царуване“ ще се роди много грозде. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар. После всички се черпят с хубаво вино и си пожелават здраве и благоденствие.

Според народните традиции Свети Трифон е покровител на лозарите и винарите. Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада, област Фригия, Мала Азия. Загива мъченически заради вярата си в Исус Христос.

Денят на свети мъченик Трифон се отбелязва у нас първоначално на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква – денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

ДЕНЯТ НА ЛЮБОВТА

На този ден има и друг празник  - Денят на Свети Валентин.

Според поверието, в древния Рим живял лекар, наречен Валентин. Лекарствата, които приготвял за своите болни смесвал с вино, мед и мляко за да имат приятен вкус. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водел множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към семейството и дома. Тогава той отменил всички сватби. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки. Един ден римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата му и го арестували, заради това че нарушил заповедта на Клавдий за венчавките. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за едно сляпо момиче, на което не успял да помогне. Написал прощално любовно писмо на момичето. Още същият ден била изпълнена смъртната му присъда  - 14 февруари 270 година. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран /минзухар/. Писмото било подписано: от твоя Валентин. Когато девойката взела в дланта си шафрана, станало чудо: зрението на момичето се възстановило.

През 496 г. римският папа Хеласиус  обявил 14 февруари за ден на Свети Валентин.

И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден  картички, наречени „Валентинки“ и цветя на своите любими.

Без съмнение това е жест, който съдържа любов. Любовта пък е живот и животът е любов. Защото един такъв жест може да преобърне настроението ни за миг, да предизвика изненада, трепет, нежност и вълнение.

Дори когато сме изправени пред болката, низостта, отчаянието, пред отговорите, които не откриваме - винаги идва на помощ любовта. За да продължим.

Тя, любовта е силата, която ни кара да вярваме, че онова, което искаме да създадем, да променим има смисъл.

Затова какво по-прекрасно от това днес да засвидетелстваме любов и уважение към хората, които обичаме.

Да се поздравим с чаша червено вино, независимо дали в чест на Трифон Зарезан или за Деня на Свети Валентин. Важното е, че ще бъдем с любимите хора, че ще открием смисъл в онези дребнички неща, които всъщност ни правят щастливи.

Стела Кехайова

На 9 и 10 февруари 2019 година се проведе планирания поход в Златишко-Пирдопска Средна гора по маршрута Панагюрски колонии – връх Братия – връх Лисец – връх Сакарджа – хижа Сакарджа - село Чавдар. В похода взеха участие 23-ма туриста и едно куче.