Нещата от живота
Мисията на човека започва още с раждането му....
Живеем в епоха на дехуманизация, на агресията. Епоха, в която етиката и толерантността отдавна вече не се спазват. Навсякъде негативизъм, който нагнетява напрежение, създава се недоволство, песимизъм, черногледство.
Понякога... Понякога поемаме по един път, който е напълно прав - няма нито един завой, нито един камък, нито дупки! Напълно прав и изчистен! Невероятно, нали?
Емо обичаше да помага на хората и смяташе, че не е нито първият нито последният филантроп. Тази своя черта той казваше, че е наследил от дядо си Пенчо – Табакът, който преди „Девети” всяка Коледа е оставял по едно каче с маслини и едно с масло до пътната врата да си вземе всеки, който минава. Не че е бил чорбаджия, а защото занаятът табаклък го е хранел с цялото му семейство.
Старите хора казват: “Блага дума железни врати отваря”.
Увисна ти на черното бесило,
но светлината твоя никога не ще угасне.
Ти бори се затуй, което ни е мило –
народът славен, свобода прекрасна.
Със слово си ти пося надежда
да се преборим с мрачното премеждие,
превърна свободата във одежда,
която ний облякохме в безвремие .
И ето днес стоим със почит...
Сега пред лика ти небесен.
Ела, Апостоле, при смъртните,
за да превърнем словото ти в песен!
текст и рисунка: Стела Караилиева – 9 а клас
НУПИД „Акад. Дечко Узунов”
През август – октомври 1849 г. чрез поредица действия българската общност в тогавашната столица на Османската империя – Цариград (Истанбул), поставя началото на българския храм там, известен днес като Желязната църква.
Когато говори за балканските войни, академик Любомир Милетич ги нарича „Великите събития през 1912-1913 г.”. Да! Безспорно това е така, защото тези събития са продължение на борбата на българския народ да осъществи своето национално освобождение и обединение.
