Яница Станчева

Яница Станчева

В първите дни на годината, под лъчите на януарското слънце наш гост е професор Александър Маринов.

Александър Маринов е роден на 12 май 1957 г. През 1990 г. влиза в голямата политика, тогава е избран за член на Висшия съвет на БСП. През 1996 година той излиза от редовете на БСП.

Александър Маринов е професор по политология и доктор по социология. Той е преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Също така води лекции в Пловдивския университет и други учебни заведения в страната.

С професор Маринов ще си говорим за голямата политика и малките неща от живота, за младите хора и имали нужда от възпламеняването на българския възрожденски дух, за България. Ще търсим отговорите на въпросите има ли философия в политиката и във властта.

Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:

- Професор Маринов, има ли философия в политиката?

- Да според мен има философия на политиката. Има философия и във властта. Това е обяснението и намирането на смисъла във властта, което е изключително важен въпрос. Защото властта без смисъл, без яснота, защо се упражнява, за кого се упражнява, защо поемаш това бреме. Да, властта е бреме, ако се упражнява отговорно. Според мен въпросът за философията на властта, на публичната власт е един от най-сериозните, най-болезнените в България и изисква не козметични промени, а кардинални. Властта в България във всичките си разновидности, на всичките си нива е безконтролна и безотчетна и затова властта в частност политиката, политическата власт се превърнаха във бизнес, в средство за бързо и безнаказано забогатяване. Това изроди българската политика, изроди публичната власт, изроди институциите и съвсем логично увреди тежко отношението на обществото към тях. Затова имаме дефицит на доверие във властите. Смятам, че в България трябва да се направят промени на всички нива от Конституцията и законите до политическите практики и гражданското съзнание, които да превърнат властта в нещо, което се получава за известен период от време и за свършване на определена работа и за което се носи отговорност. Най-лошото нещо, което може да се случи на един политик е да го накарат да си подаде оставката. Тъй като почти няма такива, които доброволно, съзнателно и убедено сами да си подават оставка, властта се превръща във враждебна сила. Това е и една от причините, за съжаление, голяма част от българите да възприемат своята държава като нещо враждебно. Защо? Защото това е сила, която е извън техния контрол, която не се съобразява с тях. Тези които имат властта  в момента в България се грижат само за своите интереси. Има изключения разбира се, но те са изключения, а не правило.

- Какво очаквате да се случи във България и за България през новото десетилетие?

- Ако трябва да избираме чисто граматическата форма на въпроса Ви, може би най-точно е – Какво на България ще й се случи? Тъй като за съжаление, ние сме в ситуация, която в много малка степен контролираме съдбата си! Аз очаквам, че през 2020 година и следващите години да берем плодовете на един порочен модел на управление на държавата. Порочен модел на уреждане на обществените отношения. Вие виждате, че от година на година, от месец на месец дори кризите зачестяват и те вече не са свързани, толкова с някакви индивидуални грешки или гафове. Виждаме, че лошото управление вече убива буквално. Виждаме, че ако преди ставаше дума за откълсечни епизоди, някои от които разтърсили обществото. Сега сме я докарали до там, че едновременно вървят кризи 4 – 5 тежки кризи, които засягат милиони хора, които засягат техни фундаментални човешки, дори и биологични потребности - вода, боклуци, въздух, епидемията на свинската чума и прочие. Което от своя страна означава, че процесите в обществото вече са спаднали под един критичен праг на управляемост. Никой не желае да носи отговорност за това, никой не предприема мерки, само се отлагат проблемите или се запушва недоволството с едни такива харчове инцидентни, които не решават проблема. Искам да кажа, че доближаваме чертата отвъд, която не може повече да продължи така. За съжаление отлагането през годините в името на властта и нейната употреба, доведе до това, че от тук нататък цената ще бъде много тежка, която ние ще трябва да платим и то само ако говорим за вътрешните си проблеми. Държавата е в окаяно състояние - администрацията е разбита, бъка от партийни протежета - малкото останалите професионалисти са демотивирани. Много е трудно да се намери опорна точка и лост, за да се бутнат нещата напред. Картината е много тежка и особено ако разсъждаваме в по-дългосрочен контекст. Има процеси, които са много по-силни, мощни и инерционни, които не могат да се овладяват за година или две. Типичния пример е с демографската криза. Това е един очеваден пример за пълна неспособност и безотговорност. От година на година се приказва, харчат се много пари има цяла национална стратегия. Обаче същите тези демографски проблеми се задълбочават и вече са достигнали критично равнище. На практика има недостиг на хора във всички области. Ние трябва да си дадем сметка, че неможе да се излъже живота, не може да се излъже действителността! Това са материални процеси, някои от тях са дори природни процеси. И няма как „послушни” медии, пиар и пропаганда да помогнат. Иначе казано, ние се сблъскваме с финалната фаза на заболяване, което дълги години се е развивало. Тези, които е трябвало да говорят, да посочат истините, да вземат мерки са лъгали, замазвали, заблуждавали обществото и сега идва време да се плаща цената. Аз се опасявам, че тя ще бъде скъпа цена.

- А има ли надежда?

- Ще стигнем до надеждата, но искам да добавя преди това още малко безнадеждност. Тук говоря само за вътрешните ни проблеми. Ние сме поставени в един нов международен контекст. България е заклещена, затисната между мощни сили и мощни интереси. Това е много сложна ситуация дори ако имаше политици, които са достатъчно образовани, интелигентни и смели да водят кораба между сила и пари. Докато управниците действат с едни дребни, селски номера. Сутринта ще се видя с американците, след обед ще отида в Истанбул при Ердуган и Путин… Няма да стане така! Заплахите нарастват, променя се средата, Европейския съюз, в който се кълнем. НАТО пък е нещо съвсем различно и независимо. Ние нямаме отговор - Кои сме, какви сме и къде искаме да отидем?!

Това е много голям проблем.

Надеждата… Надеждата умира последна. Но бих искал да кажа -това че сме малка страна не е само недостатък. Една малка страна за разлика от големите страни има своите преимущества - от гледна точка на управляемостта при определени условия. Не случайно Конфуций е казал велика мисъл, че е много трудно да управляваш голяма държава. Да управляваш голяма държава е като да пържиш малка рибка, която много бързо можеш да я прегориш. Докато малката държава, тя може бързо да се мобилизира, да се консолидира, да насочи ресурсите си в правилна посока - ако има добро управление. Надеждата е в това, че все още не е безнадеждно късно! Все още може да се поправят нещата. Вярно е че за момента няма видим прогрес. Всъщност за момента няма нито човек или хора, които да поведат нацията, няма ясна стратегия, няма добре премерени политики, няма критична маса с импулс за обединение. Няма ги всички тези предпоставки, които са позволили на други нации, в други времена да излязат от невероятни кризи и да тръгнат напред.

Има нещо, което е голям плюс на българина. Парадоксът е, че той много често се посочва като наш голям недостатък. Това е способността да се приспособяваме, някои го наричат робски синдром. Ще припомня само, че теорията на еволюцията посочва, че оцеляват не най-силните, а най-приспособяващите се. Поради тежката си история и големите перипетии българите сме си изработили, генетично сме усвоили способността да оцеляваме. Целият въпрос е в това, тази способност да бъде насочена в правилната посока, не като навеждане на главата, не като примиряване, а като способност да решаваме трудни задачи с недостатъчни ресурси и на пръв поглед при безнадеждни обстоятелства. Да повярваме, че можем да преодолеем и това, колкото и да е трудно, след като сме преодолявали много други неща. И не просто да оцелеем вегетирайки биологично или по единично, а да оцелеем като общност.

- Вие очертахте пътя на надеждата за България. Има ли според Вас личност, лидер, идея зад която, да тръгне българина?

- Да това също според мен е аргумент в полза на надеждата. Вероятно всеки от нас може да посочи поне няколко души, които биха били със сигурност много по-сериозни, по-стойностни и достойни за уважение министър-председатели на страната. Всеки от нас може да посочи хора около себе си достатъчно добри професионалисти, почтени хора, които могат да бъдат много по-добри министри, депутати, кметове, администратори. Тоест проблема в България не е в липсата на човешки материал, капацитет и стойност, а в това, че по някакви необясними противоречащи на естествените закони причини нагоре в обществената пирамида са изпълзели тотални недоразумения. И тук е големия проблем, големия грях на българската политика. Политиката трябва да осъществява преди всичко селекция, за да бъдат поверени обществените дела в ръцете на достойни хора, способни хора. При нас това е антиселекция.

Така, че хората в България ги има. Големият въпрос е как те да получат възможност да приложат своите способности. Една част от този отговор е как да станат обществено достояние. Как тези хора, които биха могли и имат желание, имат идеи да се справят да станат достъпни до обществото, за да може обществото да повярва, да ги припознае и да ги последва.

Тук естествено ние сме изправени пред една умишлено създадена информационна завеса. Не случайно не ни показват много неща, дела и хора, които заслужават да бъдат показани. И знаете ли защо?! Защото сравнението ще бъде унищожаващо, за тези които сега се наричат елит. Аз смятам, че това е въпрос първо на самоорганизация на обществото. Когато е в криза едно общество, то има две възможности: да извиква на живот своите съпротивителни имунни сили, а това означава, че извиква на живот хората, от които има нужда да го поведат или втората възможност е то да загива. Надявам се, че България няма да загине поне като нация и държава, не като географско понятие. Убеден съм, че тази самоорганизация в един момент - не далече, ще изтласка на повърхността такива хора.

- Професор Маринов, с Вас заговорихме за процеси. И тук е мястото да попитам, какво всъщност преходи българското общество, българската политика през така наречения Преход. И сега накъде?

- По тази тема може да се говори много дълго. Според мен това не беше преход. Преходът е от нещо към нещо. Горе долу беше ясно, от какво въпреки, че колкото повече време минава толкова по-големи неясноти и манипулации има за миналото. Но съвършено не беше ясно към какво вървим - имаше една утопия, една абстракция, едно такова измислено ново състояние. Но много бързо се разбра, че е невъзможно и се случи нещо съвършено различно. Чисто и просто стана едно преразпределение на богатствата и на властта в ръцете на едно малцинство, което за съжаление не се грижи за нищо друго освен за своите собствени интереси. Най-важното, което не се случи беше, че ние не създадохме реална демокрация. Аз съм дълбоко убеден и мога да го докажа, че това в което живеем днес не е демокрация! Защото от народа нищо не зависи практически – въпреки, че често го обвиняват, че не избира, както трябва. Също така, че една много малка тясна група от хора нищожна като количество и като качество контролира практически цялото обществено богатство. Това със сигурност не е демокрация. Затова няма причини да се чудим, защо при нас това, което наричаме демокрация не дава резултатите, които дава в други страни. Това при нас даде исторически опит. Големият въпрос е дали ще бъдем способни като общество да се поучим от този опит. Аз смятам, че в недрата на обществото се заражда една осмислена преценка на това докъде сме стигнали. Най-важната характеристика на тази осмислена преценка е, че огромното мнозинство от българите смятат сегашното ни обществено положение за несправедливо. Много голям брой от хората, включително и такива, които нямат чак толкова големи основания да се чувстват зле. Те се чувстват поставени в едни несправедливи условия. Според мен това е големия и съдбоносен въпрос за продължаването на прехода. Трябва да се изцери, да се възстанови социалната справедливост във всичките й фундаментални измерения. Съвсем логично е, недоволството от несправедливостта да се насочва към политиците, защото те носят основната отговорност за тази несправедлива действителност, в която живеем - къде поради неспособност, къде поради малодушие, а най-често поради лична изгода. Това, до което стигнахме след 30 години ни прави неконкурентно способни като държава и като нация. И нещо повече поставя под заплаха съществуването на нацията. Естествено гневът сам по себе си е лош съветник. Трябва да имаме не просто удушник, не просто някакви посочени жертви, пък било то и на действителни виновници. Ние категорично трябва да имаме път - да констатираме какво е повредено и как да го поправим. Трябва реформиране на всички основни елементи. Аз например съм твърдо убеден, че е нужно не просто промяна, а е нужна нова Конституция на България. Знам, че някои изпадат в бяс от такова твърдение. Тази Конституция, макар че съдържа добри намерения, добри пожелания трябва да бъде изцяло променена. Така че властта да бъде използвана за целите на социалната справедливост, а не за лично облагодетелстване. Вероятно едно нещо ще ви илюстрира моята мисъл: Американската Конституция започва с израза: „Ние народът на Съединените Американски щати…”, а българската Конституция започва с: „Ние народните представители …” Усещате каква е разликата, нали?!

- В обществото ни силно се разви индивидуализма, идеите отстъпиха в партиите, в политиката, няма го българския национален дух и интерес. Не е ли време да се „възпламени” искрата на българския възрожденски дух или както обичам да казвам, ще дойде Ново Българско Възраждане?

- Дай Боже, колкото по-скоро толкова по-добре! За съжаление, ние сме се докарали до необходимост от второ възраждане. Въпреки, че формално не сме били под чуждо робство, не сме били подложени на открита духовна и морална репресия, но упадъка е очевиден. Още повече, че една част от ценностите, които са пренебрегнати, изтикани на заден план засягат не само духа. Ще ви дам един пример - една голяма част от нашите проблеми, демографските идват не само от това, че българското семейство е низвергнато. Семейството като ценност, отношенията в семейството, отношенията между поколенията, които винаги започват да се градят в семейството, след това прерастват в обществото, семейството като фактор в социализацията, като фактор във възпитанието на подрастващото поколение, най-вече чрез утвърждаването на определени ценности ако щете дори в единството между семейството и училището, което винаги е било в основата на всеки напредък. Тук естествено е нужна някаква искра или идея, която да възпламени процеса. Очевидно това трябва да е някаква нова версия на идеята, която е идеите, които са в основата на българското възраждане. Тогава Паисий пише своята „История славянобългарская”, за да припомни забравени истини. Ние в дадения случай нямаме чак такъв проблем, въпреки, че доста истини се изопачават - става дума за способността, за искрата, която да ни накара да повярваме в себе си. Да повярваме в силата на фактори, които единствено могат да ни водят напред - духа, вярата, знанието.

Аз лично смятам, че безверието, апатията, безнадеждността са много опасни симптоми и смятам, че много хора жадуват за послание, за знак, за начало, за някакво ново начало. Като нация можем да се обединим около някакво духовно начало. Духовното начало въобще не означава да се изолираме от материалната действителност. Напротив, духовното начало е искрата, източника на трансформирането на материалната действителност.

- Като преподавател в редица български университети и контактувате с младите хора в тях виждате ли пламъка да работят и останат в България? Обичат ли държавата си?

- Предпазлив съм да правя обобщение. Младите хора, с които общувам са предимно тези, с които се срещам по силата на академичните си занимания. Смесени са чувствата! От една страна българското образование, в това число висше образование, е тежко увредено. То е системно объркано. В това отношение младите хора са жертви на серия виновници. От друга страна виждам, че през последните години има все повече млади хора, които искат да останат тук. Искат нещо да променят, но им липсва водач и посока. Тоест нещо, в което да повярват, за да го последват. В никакъв случай не са конформистки настроени. Усещат, че не могат да разчитат на добро бъдеще в едно болно общество. Опитвам се да им кажа, че в края на краищата ще живеят в един свят, в едно общество, което те самите ще направят или ще търпят. Според мен по-големия проблем е друг. С всичките недостатъци на новото поколение, които част са и недостатъци на новото време, в което живеем. Голяма част от големите постижения на новите технологии имат противоречив ефект. Компютърът може да носи много знания, но може да носи и ефекта „копи - пейст”. Но те разбират възможностите на новите технологии, тези от тях, които имат желание, се очертава да бъдат много способни и перспективни в своята област. Проблемът е че обществото не им дава тази възможност. Обществото не е създало условия да привлича, мотивира и допринася за реализацията на младите хора. Според мен младото поколение в по-голяма степен може да изиграе ролята на един скрит резерв, ако се появят фактори, които да го увлекат. Но тези фактори вероятно няма да излезнат от самите негови среди. Няма вече млади лидери има измислени назначени такива, а те не са лидери.

Вие говорихте съвършено основателно за индивидуализма и при това той в България се проявява в един увреден вид - имам всички права, нямам всички задължения, които произтичат от индивидуалистичната философия. Някак си няма изявени хора, които искат да водят, да се борят, да влезнат във битка. Но аз съм сигурен, че това не е някакъв траен дефект, просто и младото поколение се стреми да оцелява по някакъв начин. Пак казвам има голям дял от способни хора, които могат много бързо да се включат и да дръпнат страната ни напред. Но всичко зависи, от това дали ще има голяма сплотяваща, обединяваща и възпламеняваща нова кауза, нова цел, национална цел. 

- На какво искате да научите и какви послания отправяте към младите хора?

- Опитвам да отправям послания - една част извлечени от моя житейски опит, а също и от моите ценности. Внимавам, защото днешното младо поколение не понася назидателността. То вероятно никое поколение не го е понасяло! По-скоро се опитвам да ги предпазя от някои грешки или от илюзията за това, че са застраховани от грешки. Стремя се да ги накарам да се изграждат като сериозни хора, като професионалисти. Тоест човек на който може да се има доверие, човек който независимо какви са му настроенията днес или утре работи каквото трябва и най-вече работи върху себе си. Още от първият ден им казвам, че те не са някакъв материал в нашите ръце. Те работите върху себе си, те изграждате себе си с наша помощ. До къде ще стигнат – това е тяхно дело и решение.

Естествено много обичам да им повтарям една житейска мъдрост: „До 30-та си година човек работи за името си, след това името му започва да работи за него!”. т.е. необходимостта да имаш истински добра репутация, да си почтен човек, да си уважаван човек, дори това да не ти носи най-желаните моментни изгоди. Защото, както се казва пари се печелят и се губят, когато веднъж загубиш доброто си име практически е невъзможно да го възстановиш.

А иначе се ръководя от една максима, която прилагам към всички - от студентите до най-високопоставените си партньори: Не давам не поискани съвети!

- Професор Маринов, какво е за Вас България?

- Много труден въпрос е това, защото крие опасността от възпроизвеждане на някакво клише. Бих отговорил по два начина. Има една много хубава руска песен „С чего начинается Родина” и в нея се казва, с какво асоциира човек родината си. Като изключа поетичните похвати, много неща са универсални - паметта, близките, десетките поколения, родословното дърво и всичко, което тези хора са правили за България. Тук е моята среда и не мога да си представя друга, не съм и се опитвал. Това е място, което ме е създало и място, за което смятам, че всеки трябва да се опита да направи всичко, което е по силите му. Надявам се, все още да имам възможността да направя нещо наистина смислено и полезно за страната си, за хората. България не е само географско понятие, България това са хората, историята. Това означава да съм българин, не просто местоживеене, а част от една общност, която е съществувала хилядолетия и се надяваме да продължи да съществува. Това обаче зависи от всеки един от нас. България е това, за което всеки ден мислим.  

- През новото десетилетие каузата, на която се посвещава вестник „Долина” е Мисия: Да бъдеш човек! Как ще продължите тези думи…

- Възможни са различни продължения. Аз лично си мисля, че ние сме човеци, защото живеем заедно, живеем заедно с други хора. Човещината се проявява в отношенията с другите. Отделно взетия човек, трудно може да бъде определен. Да се върнем към литературната класика - Робинзон Крузо не може да се прояви като човек преди да се появи Петкан. Преди това той се проявява като оцеляващо биологично същество.

Тази кауза, която сте инициирали - наистина е кауза в добрия смисъл на думата, а не в „изтъркания” смисъл на ФБ - да се събуди човешкото, човещината. Според мен означава да разберем, че като нация, като общност можем да вървим напред, да се справяме с проблемите, ако се грижим едни за други.

Въпросите зададе: Яница Станчева

Героят посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи

На 13.02.2020 г. (четвъртък), от 17:00 ч. в Конферентната зала на х-л „Палас” ще се проведе среща-разговор с проф. Александър Маринов и д-р Андрей Велчев. Темата на срещата е: Република България 2020 г. Сега накъде?.

Малко след като се потопих в стъкълцата, на които Деница Добрева им бе вдъхнала живот, защото тя в тях е вградила и светлината, и любовта, които самата тя носи в сърцето си, се срещнах със самата авторка на стъклопластиките.

Вторник, 04 Февруари 2020 07:49

Свободни работни места в Казанлък

БРОЙ

ДЛЪЖНОСТ

ОБРАЗОВАНИЕ

3

Лекар образна диагностика, нефрология, вътрешни болести

Висше - Медицина и специалност

2

Лекар без специалност

Висше - Медицина - без специалност

1

Специализант по анестезиология и интензивно лечение

Висше - Медицина

10

Медицинска сестра

Висше - медицинска сестра

5

Акушер

Висше - Акушерство

1

Консултант, поддръжка на софтуер

Висше икономическо, владеене на счетоводен софтуер

1

Секретар

Средно, компютърни умения 

1

Здравен медиатор

Средно, компютърни умения, владеене езика на общността

1

Продавач-консултант в сектор "Машини"

Висше, средно техническо

1

Настройчик на ММ с ЦПУ

Висше, средно техническо, компютърни умения

2

Машинен оператор, шиене на облекла

Средно, 1 год. стаж

2

Заварчик

Средно, сертификат  DIN, 3 г. стаж, говоримо владеене на немски, английски, сърбохърватски, полски или руски език

2

Заварчик

Средно, квалификация за заварчик на СО

1

Дърводелец, мебелист

Средно, 1 г. стаж

2

Сервизен техник /обслужване на кафе-автомати/

Средно, шофьорска книжка кат. "В"

1

Секционен майстор

Средно, технически умения

1

Електротехник, строителен

Средно, основно, квалификация за електротехник или електромонтьор, 1 г. стаж

1

Монтьор, ремонт на машини и оборудване

Средно, 1 г. стаж

1

Монтьор, металообработващи машини

Средно, 3 г. стаж по професията

1

Стругар

Средно, 3 г. стаж по професията

1

Шофьор, автокран

Средно, шоф. книжка кат. "С"

1

Машинист, многокофов багер

Средно, кат. С

1

Машинен оператор, товарачни машини    /фадромист/

Средно, основно, правоспособност за фадромист

3

Мияч, превозни средства

Основно, начално

2

Общ работник

Средно, шоф. книжка кат. "В"

Понеделник, 03 Февруари 2020 14:33

Павел баня се сдоби с нов училище автобус

Павел баня се сдоби с нов училищен автобус. Това съобщи кмета на Общината Иса Бесоолу.

В последните години на така наречения "преход", по предложение на ръководството на Народното събрание, с едноминутно мълчание се почита паметта на "Жертвите на комунизма". Това се извършва на 2 февруапи, дена в който са изпълнени присъдите на осъдените от Народния съд през 1945 г.

          През 2018 г., Зам. председатела на Народното събрание Валери Жеблянов,член на Парламевнарната група на Коалиция за България, прави предложение за почитане едновременно паметта на "Жертвите на комунизма"и "Жертвите на фашизма", като най-ефикасен знак за национално помирение. В отговор на това предложение народните представители предлагат Валери Жеблянов да бъде отстранен от поста Зам.председател на Народното събрание. За най.голямо съжаление ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България, вместо да защити позицията на своя депутат, се разграничава с мотива, че това предложение не е съгласувано с ръководството на Парламентарната група, с коеуто позволява на управляващото мнозинство в Народното събрание да гласува за снемането на Валери Жеблянов от поста зам.председател на НС.

          Това решение:

          1. Противоречи на всякакви законови и морални норми не само в нашата страна, но и в целия демократичен свят;

          2. Знак е за непризнаване на законово регламентирания от Антихитлеристката коалиция в лицето на държавите победителки - СССР,САЩ и Великобритания Народен съд и показва необяснима политическа некомпетентност;

          3. Действа пагубно на желанието за обединение на нацията;

          4. Поддържа необоснованото становище, че в България не е имало фашизъм, който показва своето лице още от Деветоюнския преврат през 1923 г., продължава по време на"Белия терор" през 1925 година и е в апогея си по времето на Втората световна война, когато нашата страна, като сателит на Хитлеристката коалиция, в изпълнение на Закона за защита на държавата извършва убийства на антифашисти, в т.ч. на младежи и деца без съд и присъда, подложи на терор хиляди български евреи и изпрати на явна смърт 11393 души евреи от "освободените" територии на Македония и Южна Тракия в лагерите на смъртта в окупираната от немците Полша.

          От дадената кратка характеристика на събитията в българскага исориюя и действията на управляващите, не може да се получи реална представа за политиката осъществявана от " Жертвите на комунизма" и съпротивата на "Жертвите на фашизма". Това може да се осъществи чрез по-подробно охарактеризиране на събитията от което четателът може сам да направи своя извод и оценка    

         

Каква е обстановката, когато започва кървавото противопоставяне в страната?

Това е периодът, който настъпва след края на Първата световна война, когато Централните сили, на страната на които застава България, губят войната срещу страните от Съединението в което е Русия. Мирът настъпва след подписването на Мирния договор с Германия в Париж на 28 юни и на 10 септември 1919 г.с Австрия. Междувременно на 19 август 1919 г. се провеждат избори за ХIХ народно събрание. Печелят левите партии и най-вече земеделците. Александър Стамболийски съставя своето правителство. Той е принуден да изпита унижението и на 27. IХ.1919 г. подписва Ньойския договор, по силата на който от България са отнети нови територии: Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беламорска тракия, Струмишко. Наложени са репарации на стойност 2 милиарда и 250 милиона швейцарски  златни франка, платими за 37 години с 5% годишна лихва. България е лишена от правото да поддържа собствена войска. Тази втора национална катастрофа принуждава Фердинад да абдикира още на 3.Х.1918 г.

          След четири десетилетия свободен живот, години на всестранен напредък, българската държава претърпява катастрофа с непоправими последици. Териториално осъкатена, политически дискредитирана, икономически  разорена, психически обезверена, българската нация е изправена на съдбоносен кръстопът. При тези обсоятелства управлението на страната се поема от лидера

на най-голямата за времето парния-БЗНС-Александър Стамболийски. Болшинството от народа гласува доверие на неопетнената от събитията партия. Програмата си за "трудова селска демокрация" Стамболийски трябвало да реализира в изключително тежки икономически и политически условия. Провежзаната от него данъчна политика, законите за трудовата повинност и трудовата поземлена собственост, която по същество е социално ориентирана, се посреща с яростна съпротива от десницата в единодействие със западната дипломация. Стамболийски е обвинен,"че поддържа тайни връзки със Съветска Русия, че не изпълнява Ньойския договор, че подпомага съпротивата на поробените българи, че преследва капиталистите, че проявява снизходителност към комунистическата пропаганда", неща за които по аналогичен начин десните парти обвиняват левите провителства в последните 30 години.

          Но десните сили ясно са съзнавали, че не са в състояние по законен път да отстранят поддържаното от народа правителство на БЗНС. Ето защо приемат методите на фашизма. Организираният на 9-ти юни 1923 година преврат се извършва от Военния съюз и легалната му проява "Народен сговор", съгласувано с монарха Борис III. Главните организатори са председателят на Военния съюз полковник Иван Вълков и адютантът на царя Христо Калфов. Деветоюнският преврат поставя началото на кървавото разделение на българския народ и началото на антифащистката борба. Антифашист и фашист са синонимите, съответно на ляво ориентираните и дясно ориентираните българи. Много типично е за нашата действителност политическата ориентация да се определя не толко от имущесвеното състояние, колкото от това каква позиция се заема по отношение воденага кървава разправа между фашисти и антифашисти в страната. Днес наследниците на управляващите от репресивните режими до 9-ти септември 1944 г., като изхождат от това, че фашизма е дискредитиран в световен мащаб със зверствата, които е извършил спрямо чавечеството, упорито защитават тезата,че в България никога не е имало фашизъм.

          След Десети наември 1989 г. в учебниците по история и цивилизация в шести и единадесети клас се дава следната оценка за Деветоюнският преврат:"След изборите на 22 април1922 г. маршът на БЗНСкъм диктатура продължава с усилен темп. Арестите на комунести и боржуазни политици продължават. При това положение Военният съюз взема решение да нанесе изпреварващ удар, като организира преврат. Превратът е назначен за нощта на 8 срешу 9 юни. Той се осъществява ПРОФЕСИОНАЛНО".

          След Деветоюнския преврат идва на власт крайната десница, обединена върху основата на антикомунизъм и враждебност спрямо Земеделския съюз. Главната му цел е да ликвидира комунистическото движение и да елиминира влиянието на БЗНС. Създава се съюз на десните партии в единна партия Демократичен сговор, който под лозунга "Възстановяване на демокрацията", всъщност въвежда диктатура известна като "Бял терор". БКП осъзнава своята грешка, че чрез неутралитета който води по време на Деветоюнския преврат, всъщност се явява в негова помощ. Тогава се изгражда платформа на единния фронт, не на основата на програмата на БКП, а в името на общия интерес в борбата срещу атентаторите. Това са предпоставките за вземане на решение за въоръжено въстание, когато нито вътрешните, нито международните условия предвещават изгледи за успех. Въстанието избухва и резултатите са известни. Погром и кървава разправа с участниците във въстанието. Причините за неуспеха са много, но най-важната от тях е нереалната оценка на съотношението на силите на въстанниците и редовната въоръжена армия на управляващите. Жертвите, които даде народът, бяха в името на непрекъснатата борба на човечеството срещу съществуващата неправда - за социална справедливост. Сега становищата по отношение на Септемврийското въстание  с в диапазона - от възхвала на борбата на народа за справедливост, до пълното му отричане.

          Загиналите участници във въстанието - преди избухването, по време на сраженията и след погрома са 978 души. Хиляди са битите в полицейските участъци.

          Сговористкото правителство успява чрез изборите за ХХI народно събрание да легализира диктатурата си. Ликвидират се придобитите по време на управлението на Стамболийски социални завоевавания.Започва жестоко преследване на водачите на комунистическата партия и БЗНС. Без съд и присъда по улиците на София са убити комунистите Димо Хаджидимов, Тодор Страшимиров, Харалампи Стоянов и др., ръководителят на БЗНС Петко Д. Петков, водачът на Национал-либералната партия Никола Генадиев. През 1924 г. влиза в сила Законът за защита на държавата, по силата на който се забраняват БКП и други организации. Репресиите, които извършва правителството спрямо активисти на БКП и БЗНС и разкриването на нелегалната квартира на щаба на Военната организация на БКП на улица"Русалка" № 3 на 26 март 1925 г.,стават повод за по-решителни дейсдвиа на ВО. Въпреки липсата на единодушно мнение на членовете на ръководството на БКП за извършването на терористичния акт в църквата "Света Неделя", той бива осъществен. Какви са обстоятелствата, които водят до извода, че атентатът е извършен при положение,че управляващите са знаели и даже са стимулирали извършването му:

          1. На 14 април 1925 г., два дни преди атентата генерал Вълков вече е издал заповед № 56 с която обявява, че военно-полевите съдилища вече действат поради "днес въведеното военно положение" с укази №2 и №3 в бр. 13 на Държавен вестник.

                                                                                                                                    

          2. Вестник "Зора" публекува "документ", "инструкция" на Коминтерна от март 1925 г., 2960, която разпорежда на 15 април 1925 г. в България да започне въоръжено въстатие. Този документ трябва да разобличи "дългата ръка на Москва". Според публикацията на "Зора" "тайното писмо на III интернационал" било "иззето" на 26 март 1925 г. от полицията при провала на конспиративната квартира на ВО на БКП на ул. "Русалка"                            3."Оперативния план на Централния революционен комитет на Комунистическата партия разкрит!" - пишат българските вестници.

          4. На опелото на убития генерал Георгиев, което е определено да се състои в 15 часа в църквата  "Света Неделя" не присъстват Борис III и генерал Жеков - пряк началтик на убетия  генерал. При всички случаи това не е случайно.

          5. Жадуваната от правителството провокация прозира в изявлението на Минидтър председатеа Цанков - "Ако комунистите не извършат някаква провокация, ще я извършим ние"

          Още през януари 1925 г. генерал Вълков вече е приготвил черния списък на левите интелектуалци по  заповед и под диктовката н Цанков. Списъкът е снабден с надлежна инструкция." Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най- смелите носители на тези идеи - интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци за тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи - виновни или невинни. Всеки заловен да се съди и екзекутира за 24 часа. Бунтовниците да се екзикутират пред очите на техните съучастници. Да бъдат наказани със смърт всички които издадат каквото и да било от тази инструкция" По време на "Белия терор", само в София са убети и одушени 582 души.

          "Жертвите на комунизма", тяхните наследници и привързаните към тях предатели, правят всичко възможно да доказват, че в България никога не е имоло фашизъм. Успяха да приемат "Закон за обявяване на комунистическия режим за пристъпен"./ДВ-05.05.2000г./  Действително, да признаеш,че си привърженик на фашистката идеология  е нешо срамно, като се вземе предвид какво допренесе фашизма на човечеството. Опровергаването на твърденията на "Жертвите накомунизма" е невъзможно да се извърши чрез голи констатации. Необходимимо е подробно описване на събитията доказващи тезата за наличието на фашизъм в България, а те не са малко. Тезата на известен български историк е: "имало е някакви профашистки организации, но не можем да наречем фашистко управлението на държава, коята спасява своите евреи".

 Та именно тази държава създаде, следвайки плътно нацистки модел, цяло антиеврейско законодателство. Приети бяха редица законови подзаконови актове, насочени към "окончателното решаване на еврейския въпрос в България". Това са:

          1. Законът за защита на нацията;

          2. Законът за изплащане на непокритите имоти на лицата от еврейски произход;

          3. Законът за облагане на еврейското население с еднократен данък;

          4. Законът за възлагане на МС да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос;

          5. Постановление на МС за отбиването на трудовата повинност, жълтите звезди и забраната на коли, радиа и телефони.

          6. Наредбата за поданството в освободените земи.

          През 1942 г. бе създадено и комисарство по еврейските въпроси оглавявано от зловещия Александър Белев. Същата тази държава "спаси" и 11343 "свои евреи", от "освободените земи"/Беломорието и Македония/, като ги натовари в конски вагони, за да ги изпрати директно в нацистки лагери на смъртта -Освиенцим. При това услугата, която Герчания й прави, като я освобождава от "грижата" за тези евреи българската държава и плаща по 250 райхсмарки за всеки "неин евреин".

          В последните години, когато се гонори за заслугите на България за спасяване на българските евреи не се споменава за преднамерените действия на държавата с цел узаконяване на действията по тяхното ликвидиране. Когато МС предлага за одобрение от Народното събрание закони, постановления и наредби по европейските въпроси, никой не споменава името на един от най-активните противници за тяхното приемане. Забележителна е неговата Интерпелация, произнесена на заседанието на Народното събрание на 26 март 1943 г. в защита на еврейското население. В нея той остро възразява на исканото одобрение от Народното събрание на 22-то постановление на МС за изменение на наредбата за поданство в освободените земи през 1941 г. Промяната предвижда признаване правотао на поданство в освободените земи на всички лица от националностите, които живеят в тях, с изключение на евреите. Според установения в България ред в законодателството, едно лице не може, ако е български гражданин, да бъде

екстрадирано от нашите предели. Промяната изисквана от МС, цели да узакони действието на правителството да извърши екстрадирането на живеещите в Новите земи евреи.

          В Интерпелацията Петко Стайнов заявява: "Според международните договори държавата, която анексира известни територии, е длъжна да признае като свои поданици по право и без всякакви формалности всички лица, които са имали поданство на държавата,която е отсъпила територията: личността следва по право съдбата на територията, върху която има своето местожителство.

          Има наистина едно постановление в закона за разтуряне на партийно-политическите организации, в което се позволява такова екстрадиране, както се казва на български поданици, но то е само до 5 години и ако се докаже по установения ред, че са извършени известни нарушения, с оглед закона за разтуряне на  партийно-политическите организации. Аз питам: тези евреи, които ги натоварихте като добитък в някякви вагони, вдигнахте ги в една тъмна нощ от техните жилища, без да им дадете възможност за се облекат...питам аз какво пристъпление са извършили те по закона за разтуряне на партийно-политическите организации, та ги ексрадираме?По кой закон ги екстрадираме! По този закон ли? Когато натоварихме на шлепове, на параходчета в Лом, за да ги изпращате незнам къдеси, да предавате на не знам коя чужда държава български поданици, по силата на този закон ли за разтуряне на партийно-политическите организации правите това? Къде са преписките за обвиненията на тези хора? Най-после вие пращате мъжете, ами жените, ами старците, ами бабите, ами децата, какви престъпления направиха те, та ги прогонихте сега?"

          Общо известно е обаче, че "високоинтелитентният" политически елит на 25-тото Народно събрание одобрява предложението на Министерския съвет и изпраща 11393-ма души евреи от Македония и Южна Тракия в нацистките лагери на смъртта и тяхната съдба е общоизвестна.

          Не по-малко показателна за борбатана, която води Петко Стайнов в Народнотосъбрание, с Интерпелацията, която той прави в защита на евреите живущи на територията на България преди присъединяването на Новите земи през 1941 г. Ето какво казва той в нея:

          "Господа народни предсавители! Пред нас е едно предложение  за одобрение предложенията на  Министерския съвет,издадени въз основа на Закона за правомощията, който ние гласувахме през месец юни т.г. Тогава аз имах случая пред вас да се изкажа категорично против този закон...Впрочем, господа, още от първия ден, когато се започна с това законодателство по еврейския въпрос, както си спомняте, аз имах честта тук, пред вас да заема категорично становище против това законодателство: против Закона за защита на нацията, против закона за облагане с еднократен данък на лицата от еврейски произход и против Закона за борба със спекулата с недвижими имоти, доколкото засягат евреите- Ето защо аз отричам и одобрението, което се иска от нас с тва проекторешение, на наредбите и постановленията на Минидсерския съвет..."да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос"

          ...Мерките във връзка с еврейския въпрос са мерки за основно огроничаване свободите и правата на българските граждани, тъй като няма закон, гласуван от нас, с който ние да сме им отнели качеството на български граждани;толкова повече,че в чл. 57 от Конституцията е казано, че всички български граждани са равни пред законите...ние, народните представители, не бива да гласуваме тези постановления, които стигат до ограничаване на основни свободи и основни права на български граждани."

          Петко Стайнов аргументирано оборва новото определение на категорията "лица от еврейски произход", в която се включват стотици български граждани от смесени бракове. Разобличава беззаконията на комисарството по европейските въпроси. С особена грижа засяга въпроса за онези евреи, които са се борили в редовете на българската армия, били са ранявани или награждавани с ордени "Кръст за храброст". Петко Стайнов апелира към сърцето и благородството на народните представители и заявява:

          "Не мога да гласувам за този документ и се надявам, че всеки,, в съзнанието на когото има тези чувства, че е извършена върховна несправедливост, ще ме последва".

          Обобщената характеристика за деяниета на"Жертвите на комунизма " е следната:

          - 1923 г.- без съд и присъда са убити около 5000 комунисти и земеделци;

          - 1925 г. - по време на "белия терор" са разстреляни и удушени, само в Сафия 582 души, а за страната този брой е много по-голям, и са осъдени на различни срокове затвор около 10 000 души;

          - 1941 г. 474 души са осъдени на различни срокове затвор;       

          - 1941-1944 г. в България са арестувани 64 354 души. На 12 461 е поискано смъртно наказание, а 7324 са осъдени на строг тъмничен затвор. Само военните съдии са осъдили на смърт 1570 войници и офицери, а на строг тъмничен затвор 1133. Убити са 9140 партизани с награда с по 50 000 лв. на глава за палачите. Убити ятаци и близки и  на партизаните 10 930. 31 250 са интернирани.  За борбата стешу антифашисткото движение са изразходвани 197 586 286 лв., като от тях 63 милиона са дадени за награда за убити партизани и ятаци. 10 милиона лева са дадени за организиране на контрачети срещу партизаните и още 15 милиона за награди на сътрудници на полицията.

          В Отечестнената война са участвали 416854 души:

          Убити - около 9000 души и също толкова изчезнали - общо убити и изчезнали - около 18 000 души

          Ранени - около 23 000 души

          Материални щети:

          1.Изгорени къщи на партизани и ятаци 2139;

          2.Разрушени сгради от бомбардировките през 1943-1944 г. 13 417 бр;

          3.Наказателни задължения от Мирния договор, подписан на 10.02.1947 г. в Париж:

          - Репарации в стоки на Гърция и Югославия- 70 милиона долара;

          - Отнети авоари , които се намират в банки на територията на Гермчания - 70 милиярда райхс марки, равни на 2 трилиона и 310 милиарда лева;

          - 4. Наследен държавен дефицит от края на Втората световна война - 108 милиарда и 500 милиона лева;

          - 5. Задължения към френски, английски, американски, швейцарски и холандски банки - 445 златни швейцарски франка;

           - 6. Просрочени дългове - 22 милиона златни швейцарски франка.

          Това са делата на "Жертвите на комунизма" по които трябва да преценим как да почетем тяхната памет.

          Колкото и парадоксално да звучи, днес в учебниците по история и цивилизациа, по които младото поколение получава знания, датата 9-ти септември 1944 г. се характеризира на кратко така: "На тази дата българският народ загуби свободата си". В това твърдение има доза истина, защото действително тогава загубиха свободата си тези, които поддържаха политическата система в България, която в съюз с Хитлериска Германия се бореше срещу  Антихитлеристката коалиция - СССР, САЩ, Великобритания и още 18 страни в света. Това са хората, които загубиха свободата да убиват със съд и без съд и присъда всички които подпомагаха борбата срещу фашистка Германия.

          В книгата си "Българските преходи 1939 - 2002 г." историчките Евгения Каменова и Искра Баева дават следната оценка, според мен, лишена от пристрастия: "Девети септември 1944 г. е абщоприетата начална точка на съвременната българска история. Спорни са обаче преценките, дадени за събитията, разиграли се малко преди и на самата дата. Те варират от въоръжено народно въстание, до все по-честата харастеристика - "военен преврат". Но едната и другата оценки отчитат само отделни моменти от динамичния ход на събитията, след като Съветския съюз обяви война на България. Още на следващия ден и до 8-ми септември, когато започва навлизането на съветските войски в страната, в 172 села и 20 града местните комитети на ОФ, активизирани от близостта на Червената армия, завземат властта с въстанически действия. През нощта на 8-ми срешу 9-ти септември в столицата е извършен решителният акт - преврат, в който главната роля имат спечелените за делото на ОФ военни.

          Описаните събития на насилия срещу българския народ в борбата му за социална справедливост и в антифашиствата борба, след 9-ти септември, естествено, поражда чувството за възмездие спрямо извъшващите  насилията и политическите пристъпления. Непосредствено след 9-ти септември 1944 г. са допуснати саморазправи и лични отмъщения. Някои присъди се оказват пресилени, но в огромното си болшинскво са заслужени. Законообразните наказания се осъществават от Народншя съд. Заинтерисовани среди сега се стремят да втълпат в съзнанието на българския народ идеята за незаконността му.

          Искането за Народен съд в България е включено в Манифеста на Националния комитет на Отечествения фронт от август 1944 г. и е подписано от: Добри Терпешев, Иван Пашов, Рачо Ангелов, Кирил Драмалиев, Кимон Георгиев - "Звено", Никола Петков - БЗНС "Пладне", Дамян Велчев, проф. Венелин Ганев - Радикална партия, Ангел Держански - БЗНС, Григор Чешмеджиев - БРСДП, Димитър Нейков - БРСДП, проф. Петко Стайнов, Димо Казасов, Христо Стайнов и проф Петкоа Стоянов.

          Наредбата закон е приет от Министерския съвет единодушно на 30.09.1944 г.

          68 състава на Народния съд, от които 4 върховни и 64 обикновени, издават следните присъди:

          Брой подсъдими - 11120, осъдени на смърт - 2730, осъдени на доживотен затвор - 1305, осъдени на различни години - 5588 и освободени 1497.

          До края на 1945 г. са помилвани 896 души. През 1964 г. са амнистирани всички осъдени, с изключение на получилите смартни и доживотни пршсъди.

          Народния съд е одобрен от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон. Създаването му е потвърдено и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война.

          От написаното до тук, всеки средно интелигентен българин може да направи извода, че решението на Народното събрание от месец февруари 2018 г., за снемане от длъжност Зам. председателя на Народното събрание, човек, който предлага на депутатите  почитане паметта, едновременно на "Жертвите на комунизма" и "Жертвите на фашизма", за крайно необосновано и неморално. Може да се каже, че приемането и изпълнението на  предложението е компромис не от страна на"Жептвите на комунизма", а на "Жертвите на фашизма". Това решение е показателно за изключително ниската политическа компетентност на така наречения "елит" на нацията. Още по необяснимо е това, че депутата от Парламентарната група на БСП не беше подкрепен от последната, даже се разграничи, чрез тезата, че това не е нейна позиция.

          Не е грешно да направим извода, че състоянието в което е доведена страната в позледните 30 години е плод именно на такива необосновани решения, които вече имат не само морален но и материален израз. Фигоративно казано, в годините на така наречения "преход", решенията се вземат от партията на "ПРЕДАТЕЛИТЕ", която не е официално регистрирана и членовете и са внедрени във почти всички парламентарни и извънпарламентарни партии. Резултата е "стабилност" в позициите, които страната заема в ЕС, като най-бедната, най-корумпираната и обезлюдяваща се държава. Като "постижения" можем да посочим:

         

          - Създаване на нова социална група "клошари";

          - Достигане на ниво на социална и минимална пенсия, получена за трудов стаж и възраст, предсавляваща процент от месечния порцион на  кучетата в съответния пансион.

        -  Отговорихме на въпросът на известния български комик Тодор Колев - "Кога ще ги стигнем американците?". Ние даже ги надминахме по показатела - процент от БВП - разходи за въоръжаване - 3.1% за България, срещу 3% за САЩ.

          Може да се съжалява само за това, че не е жив още  Радой Ралин, който би допълнил чувствително, чрез своите анегдоти, книгата си "Люти чушки".     

Две деца от Детска градина „Теменуга” бяха отличени и наградени от Фондация „АФА – България за участието им в Националните детски номинации „Най-големият приятел на животните”.

Професорът по социология смята още, че истината не е ценност или предмет на политиката. Истината е продукт на науката. Но политиката не може да напредва, ако не борави с факти за истинското положение на нещата

Страница 10 от 214

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co