Минутката на редактора: Оскотяхме …

Преди малко повече от година, написах едно отворено писмо, зад който думи стоя и днес. Написах за новата нормална линия в 130-годишна партия – лъжата. Написах, че тази партия загуби най-важното идентичността си, идеологията си, интелигентността си… Загуби благоприличие, загуби другарските си похвати, загуби себеуважението си…

Днес, година по-късно сме свидетели, как като народ, като нация оскотяхме – губим идентичността си, интелигентността си, себеуважение и сме на път да загубим и суверенитета си. И затова не можем само да обвиняваме велики геополитически сили… а себе си.

Защото никой не ни е казал: в едно селце в центъра на България, край Казанлък има един паметник на Онуфрий Хилендарски – махни го, открадни го, заличи го. И без да някой да е казал, се намери „добър” човек, който в нощта преди Еньовден – го открадна…Тъжна история… Паметник изграден от дарения предимно на жителите на село Енина, като сред дарителите са и енинските ученици…

Никой не ни е казал или наредил да шофираме безотговорно и „кацнем”, и нараним бюст-паметника на българската национална светиня Васил Левски в Казанлък…

Да, научиха ни как да бъдем консуматорско общество, пропагандната машина яростно се движи в света и създава лъжа върху лъжа. Плуваме във времена, в които ни залива море от информация, от думи, но като че ли това ни обърка повече… И продължава…

Пак сами, доброволно избираме да сменяме имена на улици, площади, върхове… Пак сами се отказваме от миналото си, от историята си, от обичаите и традиции си… Сами се кланяме на чужди идеологии, сами се самоунищожаваме и самоизяждаме – като народ, като държава… Сами се предаваме, сами приемаме лъжите за новото нормално и за начин на живот. Сами погребваме гордия български дух и славна история и не предаваме на поколенията. Скъсахме връзка с миналото си, с корените си, с идното поколение. Създадохме безпаметни, лутащи се поколения… Сами ги създадохме…

Натирихме, навряхме в „миша дупка” интелигенцията си, хората на духа и културата, будните хора … точно онези, които носят прогресивността, носят нестихващия дух на справедливостта и свободата.

Така наречената „демокрация” ни направи по-зависими, по-несигурни, по-несвободни – нищо, че глобалния свят доведе до размиване на граници и континенти.

Къде точно се загубихме по пътя си?! Къде точно криво разбрахме свободата?! Вярно е, че свободата е за онези хора, които я разбират, не е за всеки… Но сами да се докараме до положение, в което да изглеждаме като отломка от геополитическия свят е нещо, което трябва да накара всеки един български гражданин да се събуди, да се замисли и да се върне към корените си…

Защото оскотяхме… Външно сме напудрени и апетитни както бургер от рекламите на световна марка за бързо хранене, а вътрешно – бедни, грозни, пошли с лош дъх в устата и лоши думи…

И понеже сме на прага на нови парламентарни избори – сърдим се на политиците, не ги припознаваме. Лъжели ни… Делим се на фоби и фили, на честни и нечестни… Делим се… Въпросът е обаче дали политиците не са отражение на самите нас, на самата оскотяла действителност, която сами, къде осъзнато, къде неосъзнато създадохме и заживяхме… Действителност без морал, без взаимопомощ, без ценности, без себеуважение, без чисто човешки добродетели… Всички сме саучастници в това, с действие или бездействие… Всеки един български гражданин.

И краят е ясен, ако продължим по това нанадолнище – ние ще се самоунищожим, ще изчезнем безславно като държава, като народ, като нация… И ако ние не го осъзнаем и не сменим курса, е ясно едно – няма геополитическа сила, която да пожелае да спре този наш вътрешен устрем. Защото на никой не е нужна над 1300 годишна държава, с вяра и традиции, със славна история, надживяла робства и войни. Трябва им само територия…

От нас зависи бъдещето на България! И ще съществуваме ли въобще или ще се роди някоя нова и съвсем измислена държава на Стария континент! Ще продължим ли да даваме да късат парче по парче и да присвояват историята ни и това, което сме дали в еволюцията на балканите!

Само от нас зависи дали ще бъдем част от картата на света…

Наистина оскотяхме…

Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co