Преди малко повече от година, написах едно отворено писмо, зад който думи стоя и днес. Написах за новата нормална линия в 130-годишна партия – лъжата. Написах, че тази партия загуби най-важното идентичността си, идеологията си, интелигентността си… Загуби благоприличие, загуби другарските си похвати, загуби себеуважението си…
Днес, година по-късно сме свидетели, как като народ, като нация оскотяхме – губим идентичността си, интелигентността си, себеуважение и сме на път да загубим и суверенитета си. И затова не можем само да обвиняваме велики геополитически сили… а себе си.
Защото никой не ни е казал: в едно селце в центъра на България, край Казанлък има един паметник на Онуфрий Хилендарски – махни го, открадни го, заличи го. И без да някой да е казал, се намери „добър” човек, който в нощта преди Еньовден – го открадна…Тъжна история… Паметник изграден от дарения предимно на жителите на село Енина, като сред дарителите са и енинските ученици…
Никой не ни е казал или наредил да шофираме безотговорно и „кацнем”, и нараним бюст-паметника на българската национална светиня Васил Левски в Казанлък…
Да, научиха ни как да бъдем консуматорско общество, пропагандната машина яростно се движи в света и създава лъжа върху лъжа. Плуваме във времена, в които ни залива море от информация, от думи, но като че ли това ни обърка повече… И продължава…
Пак сами, доброволно избираме да сменяме имена на улици, площади, върхове… Пак сами се отказваме от миналото си, от историята си, от обичаите и традиции си… Сами се кланяме на чужди идеологии, сами се самоунищожаваме и самоизяждаме – като народ, като държава… Сами се предаваме, сами приемаме лъжите за новото нормално и за начин на живот. Сами погребваме гордия български дух и славна история и не предаваме на поколенията. Скъсахме връзка с миналото си, с корените си, с идното поколение. Създадохме безпаметни, лутащи се поколения… Сами ги създадохме…
Натирихме, навряхме в „миша дупка” интелигенцията си, хората на духа и културата, будните хора … точно онези, които носят прогресивността, носят нестихващия дух на справедливостта и свободата.
Така наречената „демокрация” ни направи по-зависими, по-несигурни, по-несвободни – нищо, че глобалния свят доведе до размиване на граници и континенти.
Къде точно се загубихме по пътя си?! Къде точно криво разбрахме свободата?! Вярно е, че свободата е за онези хора, които я разбират, не е за всеки… Но сами да се докараме до положение, в което да изглеждаме като отломка от геополитическия свят е нещо, което трябва да накара всеки един български гражданин да се събуди, да се замисли и да се върне към корените си…
Защото оскотяхме… Външно сме напудрени и апетитни както бургер от рекламите на световна марка за бързо хранене, а вътрешно – бедни, грозни, пошли с лош дъх в устата и лоши думи…
И понеже сме на прага на нови парламентарни избори – сърдим се на политиците, не ги припознаваме. Лъжели ни… Делим се на фоби и фили, на честни и нечестни… Делим се… Въпросът е обаче дали политиците не са отражение на самите нас, на самата оскотяла действителност, която сами, къде осъзнато, къде неосъзнато създадохме и заживяхме… Действителност без морал, без взаимопомощ, без ценности, без себеуважение, без чисто човешки добродетели… Всички сме саучастници в това, с действие или бездействие… Всеки един български гражданин.
И краят е ясен, ако продължим по това нанадолнище – ние ще се самоунищожим, ще изчезнем безславно като държава, като народ, като нация… И ако ние не го осъзнаем и не сменим курса, е ясно едно – няма геополитическа сила, която да пожелае да спре този наш вътрешен устрем. Защото на никой не е нужна над 1300 годишна държава, с вяра и традиции, със славна история, надживяла робства и войни. Трябва им само територия…
От нас зависи бъдещето на България! И ще съществуваме ли въобще или ще се роди някоя нова и съвсем измислена държава на Стария континент! Ще продължим ли да даваме да късат парче по парче и да присвояват историята ни и това, което сме дали в еволюцията на балканите!
Само от нас зависи дали ще бъдем част от картата на света…
Наистина оскотяхме…
Яница Станчева
