„През месец ноември миналата година, пред гробищния парк на моето село Кънчево, се забеляза едно непознато раздвижване. Беше докаран багер с кофа и гребло, стоварени бяха камари от баластра и фрезован асфалт от ремонтирани пътища.

Чудо нечувано за наше село, още повече, че никой не беше обявявал някакъв европроект!

          Но тези неща бяха не само докарани, но и почти веднага с тях се започна изравняване на терена пред входа на гробището и вътре в него. Така видимо се разшири подходът към гробището и входната врата, които бяха много тесни дори и за лека кола.

          Само след седмица денонощен труд, лично посетих това място и останах не само изумен, но и възхитен от извършената промяна, а именно: пътят беше разширен, а неравностите (бреговете) от двете му страни – изравнени; Направени бяха паркинги от двете страни; Новата настилка беше от баластра, застлана с фрезован асфалт и старателно утъпкана с валяк; Вътре в парка пространството между старата и вече съборена сграда също беше изравнена и застлана с валиран фрезован асфалт; Построена беше изцяло нова чешма, която вече функционера;

След всичко сторено до тук - всички неравности в парка бяха забравени.

Всичко това беше готово за така наречената Архангелова задушница /6 ноември/.

Предстои изработването и поставянето на нова врата на гробищния парк.

С моите съселяни очаквахме някаква официална информация на кого дължим това свято дело. Говореше се, че това е извършил моят съсед Борислав Борисов, но нищо повече...

          Това ме провокира и поисках среща с него. На първата такава по телефона, той като разбра за какво го търся ми каза: „Какво чак толкова съм направил, не искам да се пише и говори за това!”

          Аз не се отказах и настоявах за нова среща. На нея всичко ми стана ясно и реших да го споделя с читателите на вестника „Долина”.

Защото за доброто, за добрите дела трябва да се говори публично, да се говори открито. За да може хората да се провокират и стимулират да правят подобни постъпки, без да търсят от тях материални дивиденти! Така, както са правили нашите български будители!

Разбира се попитах: кое го е накарало да направи всичко това, което описах. Неговият отговор беше бърз и кратък: „Винаги, когато ходех често до гробището (неговият малък брат Йовко преди няколко години загуби живота си по нелеп начин), ми стана много тъжно и обидно от отношението към починалите. Нали всички ние, рано или късно ще бъдем тук! Затова го направих!”

          Попитах го между другото и за средствата, които е вложил. Отговори ми, че не си е правил точна сметка, но като взехме да разсъждаваме и пресмятаме се оказа, че директно вложената сума е не по-малка от около 4000 лева, като в нея не се включва положения труд и работата на неговата техника!

          Ще попитате как е успял Борислав да спечели тези пари?! Преди десетина години в собствения си двор, той започва да произвежда бетонни блокчета за строителството. И всичко това – само с една трудовашка количка и две лопати! С помощта на сина си Боян! Работят упорито, денонощно, като в началото трудът е ръчен, защото и бройките са малко. Но те не се отказват! Интересът към тези блокчета нараства, а оттам и производството им, което налага и направата на малка техника.

          Така работят 4 години и със събраните средства закупуват склад в бившето ТКЗС в с. Розово. Закупуват и специализирана техника и сега с малки изключения, производството е напълно механизирано.

Закупува голям камион, повдигач, бус и други необходими коли.

Започва да търси пазари за продукцията си и в много други градове! Продукцията се е увеличила с много пъти и сега той кара с камиона си стоката из цяла България! Работният му ден започва в 4 часа и завършва в 23 часа.

Наема още трима работника, на трудов договор. Никога не е вземал кредити, а е инвестирал от своята печалба.

Накрая пак сподели, че се чувства много неудобно, че в този труден период трябва да повишава цените (макар и със стотинки), заради стока на цените на материалите и електричеството.

Ето, това е Борислав Бончев Борисов от село Кънчево, на възраст 45 години!

За мен, за моите съселяни това е един млад и успял с трудолюбието си българин!

Един истински българин и патриот, който на дело показа как живите да оказват почит към мъртвите и реализира един от заветите на Левски: „Дела трябват, а не думи”.

Това е историята за доброто. Това е Борислав, които прави добро без да го карат, без да искат от нещо помощ, защото при него доброто е начин на живот. Ще попитате защо няма снимка на Борислав в броя. Той бе категоричен, че няма нужда и че не иска да се снима, че не иска да разказваме неговата история, защото не е направил нищо особено. Неговото дело е почит към мъртвите и наистина призив към живите.

Това, което аз мога да добавя за финал е едно: „Огромно Благодаря!’