Превърнахме училищата и болниците в търговски дружества – резултата днес е на лице – не образован и болен народ, сега следва и удар над българския дух. И това ще бъда края на българския род…
Пишейки тези редове в съзнанието ми изплува един мой разговор-интервю с професор Андрей Пантев, с него бистрихме темата за Лидерите и лидерството. Все още помня и се замислям над неговите думи, особено днес. Ето какво каза той: „Най-страшно е, когато живееш в условно безвремие. Където свободата да избираш, дори да има такава, нищо не означава, защото няма какво и от кого да избираш - няма. 15 кандидат депутати, 10 кандидат министри, трима кандидат президенти и ни един не става. Това е драмата. Но това не е упрек към тях, а упрек към нас. Защото не лидерите правят хората, а хората правят лидерите!“
Това е по повод новите управляващи и техните министри, било то и на културата…
И като заговорих за български дух, искам да припомня едни думи, на един българин изречени в Казанлък, който пожела да посрещне Независимостта на България в Града на розите преди малко повече от две години, автора на „Време разделно” академик Антон Дончев:
„…Дълги години съм изучавал историята на нашия народ и съм се чудил как е възможно 15 века на най-ветровитото място на земята, да се закрепи един народ, докато всички други народи, които се качват след него на историческата сцена, изчезват и ги знаят историците или такива, като мене, които ровят книгите. Ние - българите 15 века стоим на Балканския полуостров и имаме едно и също име, една и съща държава. Какво е чудото? Чудото е във това, че хората, които са ръководили нашата държава, през цялото време са защитавали равновесието между тялото и духа. Българите са имали пояс кожен, който е усвоен между другото от няколко армии, дори и в северна Африка са носили българския пояс военните. Но те не са знаели, че този пояс е свещен, защото той съединява небето, което е от кръста нагоре и земята, което са краката – това, което е материалното. Този път трябва да следваме и ние - равновесието между материално и духовно. В нашият момент, така сме се сраснали с материалното, че този свещен пояс е стигнал до гърлото ни, като примка на бесилка.
Път за България има и това е пътя на нашите възрожденци…”
След думите на академик Антон Дончев мога да кажа само едно: Дошло е време, дошло е време разделно… или да скъсаме оковите си на зависимостта от материалното, оковите на това, как някой, без значение от къде е дошъл, да ни учи как да живеем, как да обичаме и как да управляваме държавата си и читалищата си…
Време е да си върнем България! Време е да възпламеним отново гордия българския дух! Време е за ново българско Възраждане! Което този път зависи единствено и само от нас и нашия избор, каква България да оставим на нашите деца и изобщо ще оставил ли България на нашiте деца?!
Яница Станчева
