Минутката на редактора: Посегателство над българския дух?!

Януарските студове сковаха земята…XXI век, векът на глобализацията скова сърцата… Изгубих ме се… Егоцентризмът, индивидуализма зашеметиха ежедневието ни. Загубихме човешките си похвати, ценности и дух…

На този фон, изненадващо миналата седмица зам. министъра на културата Юрий Вълковски „избухва” с въпроси от рода: „Можем ли да помагаме на културните организации да са по бизнес-ориентирани и работят като фирми?!”. Той си позволява да сравни една част от българските читалищата, че са като "спящи клетки на Ал Кайда".

Чудя се едно, що за министър на културата трябва да си, за да правиш такова сравнение за едно читалище, с терористична организация…

Та, прав е и към днешна дата Радой Ралин, който казва: „Не ме е страх от министъра на културатаа от културата на министъра!”

Да, може би има секретари на читалища, които не им се работи, но това ли е начина и механизма, да накараш някого да работи, да работи за духа и културата или това е добре планирана атака над българския дух. В последната година върлува масово тренда – на самоиздръжка да минат всички културни центрове и домове на културата. Дали това е случайно?!

Читалищата са своеобразна крепост на българския дух и традиции. Тези действия и изказвания от страна на зам. министъра на културата, тези размисли в посока читалищата - да се превърнат във своего рода фирми могат да бъдат разчетени, като посегателство над българския дух и традиции.

Превърнахме училищата и болниците в търговски дружества – резултата днес е на лице – не образован и болен народ, сега следва и удар над българския дух. И това ще бъда края на българския род…

Пишейки тези редове в съзнанието ми изплува един мой разговор-интервю  с професор Андрей Пантев, с него бистрихме темата за Лидерите и лидерството. Все още помня и се замислям над неговите думи, особено днес. Ето какво каза той: „Най-страшно е, когато живееш в условно безвремие. Където свободата да избираш, дори да има такава, нищо не означава, защото няма какво и от кого да избираш - няма. 15 кандидат депутати, 10 кандидат министри, трима кандидат президенти и ни един не става. Това е драмата. Но това не е упрек към тях, а упрек към нас. Защото не лидерите правят хората, а хората правят лидерите!“

Това е по повод новите управляващи и техните министри, било то и на културата…

И като заговорих за български дух, искам да припомня едни думи, на един българин изречени в Казанлък, който пожела да посрещне Независимостта на България в Града на розите преди малко повече от две години, автора на „Време разделно” академик Антон Дончев:

„…Дълги години съм изучавал историята на нашия народ и съм се чудил как е възможно 15 века на най-ветровитото място на земята, да се закрепи един народ, докато всички други народи, които се качват след него на историческата сцена, изчезват и ги знаят историците или такива, като мене, които ровят книгите. Ние - българите 15 века стоим на Балканския полуостров и имаме едно и също име, една и съща държава. Какво е чудото? Чудото е във това, че хората, които са ръководили нашата държава, през цялото време са защитавали равновесието между тялото и духа. Българите са имали пояс кожен, който е усвоен между другото от няколко армии, дори и в северна Африка са носили българския пояс военните. Но те не са знаели, че този пояс е свещен, защото той съединява небето, което е от кръста нагоре и земята, което са краката – това, което е материалното. Този път трябва да следваме и ние - равновесието между материално и духовно. В нашият момент, така сме се сраснали с материалното, че този свещен пояс е стигнал до гърлото ни, като примка на бесилка.

Път за България има и това е пътя на нашите възрожденци…

След думите на академик Антон Дончев мога да кажа само едно: Дошло е време, дошло е време разделно… или да скъсаме оковите си на зависимостта от материалното, оковите на това, как някой, без значение от къде е дошъл, да ни учи как да живеем, как да обичаме и как да управляваме държавата си и читалищата си…

Време е да си върнем България! Време е да възпламеним отново гордия  българския дух! Време е за ново българско Възраждане! Което този път зависи единствено и само от нас и нашия избор, каква България да оставим на нашите деца и изобщо ще оставил ли България на нашiте деца?!

Яница Станчева  

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co