Днес в летните жеги, в дни изпълнени с политически престрелки, скандали, кризи и т.н. Ние, екипа на вестник „Долина“ решихме да дадем трибуна на едно младо перо и неговите творби. Днес на гости на нашите страници е  Весела Димитрова, Консулова по баща – едно казанлъшко момиче със широка усмивка и чисто сърце.

Тя от дълги години живее в Лондон със семейството си. „Родена съм, израснала съм и все така влюбена в един от най-милият град на света, нашия Казанлък.“, споделя Весела. Тя разкрива пред нас сърцето си и пояснява: „Обожавам поезията. Пиша стихове. Те са част от душата ми и моя голяма страст.“ Тя има над 450 стиха, които споделя с нейни читатели онлайн. „Жадувам да сбъдна най-смелата си мечта, да издам моя стихосбирка. Искам да оставя нещо след себе си… Искам моите три дъщери един ден да държат моя книга в ръцете си. Искам да зарадвам моите родители и да усмихна старините им, с тази

 

моя първа закъсняла стихосбирка. Искам моите стихове да достигнат до много хора. В тях съм вложила сърцето си. Те са напоени с много любов и в тях е вградена могъщата сила на любовта.

В поезията си Весела пише за живота, за природата, за родината, за всичко, което я е впечатлило, но най-вече за силата на любовта.

„Аз съм горда българка, която животът зад граница не можа да промени. За мен родината е святост. Обичам родният си Казанлък с цялото си сърце.“, казва още талантливата поетеса Весела Димитрова.

Ето как Веси се нарисува с думи за читателите на вестник „Долина“:

             

                    МЕЧТАНИЕ

В душата си съм цвете снежно-бяло,

не бързам да увяхна, все искам да цъфтя,

да грея силно,ярко и слънцето да радвам,

да отразява в мене себе си и все да си блестя.

В сърцето си дете съм, не искам да порасна,

щастлива съм така сред смях и светлина,

не искам да съм скучна и строга...и голяма,

годините са цифри и доза суета.

В мечтите съм стихия, избухвам аз внезапно,

в омайно светло-синьо рисувам своят блян, 

в сребристо златно-огнено и истински и страстно

се сбъдвам аз и искам да бъда светлина...

В живота ми съм птица, красиво устремена 

към нови, ярки, пъстри, сияйни светове...

Аз цвете бяло съм, не искам да увехна…

Аз птица бяла съм,все искам да летя...

                                       

Ето и още една малка част от сърцата поезия на Веси:     

ЩЕ СЪМ ДО ТЕБ

Ще съм до теб дори и във съня ти,

ще се усмихвам, както и преди,

ще ти прошепвам тихо нежни думи

и ще си спомниш хубавите дни.

Една сълза стаена дълго време

ще натежава в моите очи,

сълза от обич, огнена вселена,

ще ми напомня, колко скъп си ти.

Ще съм до теб и леко ще пристъпя,

ще се огледаш в моите очи,

ще видиш там небето и звездите,

и силата на моите мечти..

Ще тръгна пак до тебе горда и щастлива,

ще ни завидят слънцето и цялата земя,

а ние ще вървиме заедно в една посока 

и ще си пожелаем в друг живот да се познаем пак.

??МОЙ  РОДЕН  КАЗАНЛЪК??

Във долината китна се е сгушил

от много древни времена,

стаил във себе си култура,

която учи ни и досега,

да пазим българското родно

останало от нашите деди,

донесло ни известност сред народи,

прославило ни сред страни.

Богат с история най-древна,

обкичен със градчета  и села,

които с цвят обагрят хоризонта

напролет с китност и дъга 

от цветове уханна се явява

през май, когато розите цъфтят,

ухае той на свежест и забравяш

примамливата чужда красота 

в богатите страни, в разкош обляни,

потънали във лукс и суета..

Това богатство, дадено от Бога,

тази земя, история и род 

е нужно да запазим ний в наследство 

за вечността, за следващ нов живот.

И знай, че КАЗАНЛЪК е туй кътче райско 

и знай, че КАЗАНЛЪК е моята съдба,

във КАЗАНЛЪК е моят род и обич,

във КАЗАНЛЪК е моята душа.

И в делник и във празник ми е ценен,

там диша леко моето сърце,

един е той за мен най-свиден,

един е той, незаменим приоритет.

Тук съм родена и запомних,

без родното навън тежи,

дали е беден той или богат е,

за мен единствен е, неповторим.

Не бих го заменила за богатство,

не бих била щастлива аз навън,

там чуждо е, богато, но студено,

там няма я онази топлина

на родното и милото, макар и бедно,

на моето най-прекрасно място на света.

Обиколих аз чудости прекрасни,

красиви местности, държави по света,

но си оставам българка в сърцето

не се срамувам аз, а горда съм с това.

Един ден ще се върна и тогава 

ще диша леко моята душа..

Материалът подготви Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co