Печат на тази страница

“Роден съм в Казанлък, а както е известно в Казанлък художниците никнат като гъби. Аз съм от гъбите-гвоздейки, които виреят покрай сливите. Затова може би обичам сливовата. В 1947 г. заболях от язва. В 1948 година се опитах да правя карикатури. В 1949 година язвата ми мина. Карикатурите са сигурно средство срещу язвите. Но в 1950 г. се ожених…” споделя Теню Пиндарев през 1956 г. във вестник „Стършел“. Поводът за този изпълнен с (авто)ирония разказ е 10-годишнината на хумористичния седмичник, по страниците на който дълги години срещаме героите на Пиндарев, също познат и като ТЕРАП – „ако те биха могли да се хванат за ръце, щяха да опашат земното кълбо“ ще заключи след време писателят Спас Йончев.

С колегите си от вестник „Стършел“ Теню Пиндарев се спуска в многобройни, и не само карикатурни, приключения - може би за едно от най-непознатите от тях разказва Петър Незнакомов в рубриката на вестника „Спомени, спомени, скъпи далечни“. Става въпрос за традиционните футболни мачове, устройвани всяка година от редакцията в двора на журналистическата почивна станция в село Банкя по повод Първи май. Тогава един срещу друг се изправят два тима - на Селото, в който влизат всички редактори, родени на село, и на Града - съставен от гражданите. За съдия те обикновено избират Теню Пиндарев, „който е толкова дълъг и слаб, та нито един от тимовете не искаше да му бере греха“. След ожесточена борба, продължаваща обикновено не деветдесет минути, а „докато един от тимовете грохне на земята и не е вече в състояние да продължи“, загубилата страна уволнява съдията Пиндарев, но противниците го възвръщат отново на неговия пост, „така че в последните мачове той беше вече напълно безпристрастен“.

Сякаш за да допълни този разказ, Мирон Иванов правдиво забелязва във вестник „Вечерни новини“ (бр. 3418 от 29 август 1962 г.), че за Теню Пиндарев, както и за повечето наши карикатуристи могат да се кажат хиляди неща, защото ще се кажат по памет. Според него казаното трудно може да се опровергае, защото това би наложило да се преровят страниците на десетки вестници в продължение на редица години. Вероятно той е прав, тъй като през 1980 г., по повод една самостоятелна изложба на Теню Пиндарев, Петър Незнакомов пише: „Не зная коя поред е новата самостоятелна изложба на Теню Пиндарев, открита в малкото салонче на Съюза на художниците срещу Руската църква. А и не е толкова нужно да зная. Важното е, че през всичките тези 35 години, откак името му не слиза от страниците на ежедневния и периодичен печат, Теню, добрият наш приятел Теню Пиндата, както си го наричаме по казанлъшки, си е все същият, сърдечен, доброжелателен към другарите, жизнелюбив и весел творец.“

Към тези характеристики, през 1962 г. в списание „Наша родина“, Спас Йончев добавя изискания вкус и тънкия усет за бъдещето на Теню Пиндарев  и подчертавайки, че в живота си той не е бил познат като позьор, споделя, че художникът все пак е позирал веднъж...на състудентите си от групата на проф. Илия Петров, които го рисували като Исус Христос в църквата на с. Голяма Раковица. Но не само това - под църковното кубе същите тези студенти изографисват и Карл Маркс - като бог Саваот!

През февруари 1971 г. вестник „Стършел“ празнува своята 25-годишнина, а малко по-късно Теню Пиндарев има юбилей. По този повод под мотото „Възрастта не е порок“ Асен Грозев отбелязва: „Още един боец премина петдесетия паралел, за да се влее във фалангата на “старите” защитници на нашите преобразувания. Добре дошъл, приятелю! И нека да продължим своя път към нови страни и нови неща, които не са “стабилната уравновесеност” на годините, а вечното движение и вечната младост на изкуството. Да се занимаваш с хумор, това значи да абсорбираш мъката на света - войни се водят не само край нас [войни срещу бюрократизма, бездушието, еснафщината..], войни се водят във Виетнам, Камбоджа и къде ли не - и ти трябва да изстрадваш всичко това, за да правиш “смешни карикатури”. Бъди жив и здрав, приятелю - войникът си е войник до края на живота си!

За горчивите усмивки и усърдието, свързани с хумористичното творчество говори и Цветан Цеков – Карандаш, когато през 1981 г. от страниците на вестник „Стършел“ честити 60-годишнината на Теню Пиндарев: „Ние го познаваме още от първите броеве на вестник „Стършел“ и дори от по-рано, но не сме чули някога да е бягал от работа. Не сме чули под някакъв предлог да е бягал и от карикатурата и от нейните най-парливи теми. Ние, неговите приятели и почитатели, желаем да видим още много такива „измислици“ на Теню Пиндарев, а карикатурата – тя наистина си е една измислица, от която няма нищо по-вярно. Теню Пиндарев е нарисувал хиляди карикатури, а онези, които е замислил, но не ги е нарисувал, са много повече. Ако трябва да му се сърдим за нещо, то е за тези карикатури, които не е осъществил“. Тази духовита честитка завършва с пожелания за „здраве, творчески сили и винаги елегантна линия в костюма и в изкуството“.

Четиридесет години по-късно елегантността на Теню Пиндарев все още е сред първите думи в спомените на тези, които са го познавали. Към това добавяме и факта, че за добро или лошо, дори 100 години след рождението му, не малко от темите, вълнували Теню Пиндарев във вече отминали времена, продължават да бъдат актуални и днес. Именно на тях е посветена дигиталната изложба на столичната галерия “Лоранъ”, а по време на нейното откриване, в деня на рождения ден на художника – 7 април, публиката ще научи,  защо за заглавие на представянето е избрано мотото на една карикатура от 70-те години на 20 век, а именно - „В крак с живота“.

Преразказа Елисавета Станчева

СНИМКА: Теню Пиндарев, снимка от архива на вестник „Стършел“

Сподели статията