Декември е! Започна поредната голяма фиеста от празници, кой от кой по-хубав и по-светъл! Но като че ли най-много настроение и най-много усмивки и мечти крие Коледа!

Коледа... Носи ли ни светлина в душата или и нея успяхме да облечем в материя... Изгубихме ли духа на Коледа в ежедневните си проблеми и тревоги … Търсим ли въобще Коледния дух?! Имаме ли нужда от него? Коледа - надежда, любов или…

Сложно време е! Но това трябва ли да помрачава чудесата и коледното настроение. Трябва ли да пропускаме красивите мигове на Коледа!

Еххх, само дни преди Коледа е!

Унесена в този ред на мисли и въздишайки, докато в мен се бореха доброто Коледно настроение и мрачните ми мисли, поех из казанлъшките улици. Улици – мрачни, сиви, а някои и с дупки... Добре поне, че душата ми не е надупчена, защото все пак и тази Коледа ми поднесе своите чудеса.

Казанлъшките улици, и те като мен като че ли бяха изгубили коледно-новогодишното си настроение, в семпло облекло, но подсказващи все пак, че е Коледа и Нова година! Блещукащи лампички, грейнали гирлянди, малки, големи и още по-големи елхи, закачливо ни поглеждат от празнично украсените витрини на магазините и напомнят ­– Коледа е! От всякъде из прашните, студени и мрачни казанлъшки улици – Коледа напомня за себе си - за своя чар и за своя канелен аромат! 

Вървях и заобикалях причудливите сенки на дърветата огрени от коледните светлинки…

Вървях и коледно размишлявах…

И изведнъж ме обля леден декемврийски дъжд, предизвикан от профучаващата по шосето бърза, черна кола. Кола, която с бясна скорост, премина през огромна локва на шосето и… бях цялата мокра, коледното ми настроение се изпари и вече очите ми не блестяха озарени от коледната украса, а тъкмо обратното. Сбръчках чело, събрах вежди, а от очите ми пръскаха светкавици. Взех да поизтупвам мокрите си дрехи и навред сеех светкавици и мълнии. И изведнъж една от многото ми светкавици озари нещо на земята. То заблестя - малкото бяло камъче самотно лежеше на земята в голямата дъждовна локва. Очите ми се напълниха със сълзи от студ… от яд и мъничко болка...

Коледният ми ентусиазъм и светъл дух изведнъж изчезнаха. И се замислих... Ами има ли достатъчно усмивки по лицата на хората? Наведох се, взех камъчето в ръка, поогледах го, а то закачливо ми намигна. Сложих го в джоба и продължих моята разходка до детската градина на слънчицето в ранния делничен следобед. Но вече не гледах грейналите витрини на магазините, не гледах и блещукащите лампички по улиците, дори  огромната светеща елха на градския площад не грабна вниманието ми.

christmasspirit

Вървях и гледах... Гледах лицата на хората из казанлъшките улици. Мъчех се да погледна по-дълбоко в очите им и да проникна в сърцата им. Исках във всяко едно сърчице, на всеки един да посадя стръкче коледно настроение! Защото какво е Коледа, ако нямаме очи и сърце да я усетим и изживеем!

А това което видях в очите на много хора беше... Дълбоко скрита тъга “уж” зад весели очи, мрачни помисли и мисли от рода на: “Коледа... И какво от това, като парите ми не стигат да купя книжка с приказки на детето ми, защото е по-добре да е сито от колкото да е …!” или пък “Коледа – и какво от всичко това да ми донесе настроение и на кое да се усмихна, като не мога да си вдигна главата от ежедневните грижи и тревоги…”

Мрак, мрак и тъга – това виждах аз…

И тази гледка се стовари като железен юмрук върху мен от видяното и невидяното в хорските очи, и една бягаща от окото ми сълза се изтърколи и падна... май в “Старата река”. Погледнах я и си пожелах: “Моя падаща сълзичке, донеси на всички коледно настроение!” – странно, но първо това ми хрумна да си  пожелая, бъркайки моята сълза с падаща звезда.

И докато се бореха в мен коледно настроение и мрачни гримаси на много казанлъчани, неусетно осъзнах, че дългата ми разходка беше към края си. Вече се бях озовала в двора на детската градина на моето четиригодишно слънце.

Ококорих очи и отворих сърцето си... Плахо отворих скърцащата бяла врата на градината – влезнах вътре и видях… и усетих... Наистина е Коледа!

 32

Грабнаха ме изобилието от детски усмивки и грейнали личица. Малките и неуморни ръчички рисуваха най-хубавите си рисунки, които ще изпратят с писмата си на дядо Коледа.

Наистина беше “Тих следобед, бял следобед...”

Приседнах тихо на малко столче в ъгъла на стаята, стискайки в ръка малкото камъче, в което се препънах и се слях с атмосферата на Коледа. Която там, в детската градина на моята племенница, вече беше завладяла всички детски сърца.

Там в света на малките, но не и по душа, хора, разбрах:

Защо трябва да празнуваме Коледа след като нямаме желание за това?

Първа причина: Направете го заради децата си - мисля, че си заслужава да видите грейналите им очички и щедрите им усмивки.

xmas charlie brown 580x408

Втора причина: Направете го заради човека до вас - вие може да не сте в настроение за празници, но човекът до вас може би само това чака – вашата усмивка. Също така подари усмивка на детето си и не забравяй да кажеш и вълшебните думи “ Обичам те” ! – защото Коледа е любов!

Трета причина: Семейството отново ще се събере и ще бъдете всички заедно и вярвайте ми тогава всички ще се забравили болката от малките препъващи пътя ви камъчета.
Четвърта причина: Вярващ ли сте или не, това е денят в който всеки християнин трябва да посети черквата в която има празнична служба. Коледа или Голяма Коледа е един от най-големите годишни празници и най-богатия в обредно отношение зимен празник.
Пета причина: Последната причина, но не и по важност е причината  да го направите заради самия себе си.
Опитайте се да пренебрегнете всички проблеми съпътствали ви тази година и се отдайте на празника и всички близки до вас хора.

И повярвайте, че “ Коледа ни прави по добри!” и че Новата 2016 година, ще е толкова по-добра, колкото по-добри сме самите ние!

 Афродита Мераклийска

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co