Печат на тази страница

Има една личност в нашия град, която ще остави следи в съзнанието на всеки казанлъчанин.

 

          През 1956  г. бях за първа година учителка в село Средногорово. Още в топлите дни на есента поведох учениците от V клас, на които бях класна,  пешком до Казанлък и обратно, за да посетим Историческия музей. Тогава превозни средства нямаше достатъчно и пешеходното придвижване беше най-модерно. Беше неделен ден. На втория етаж на читалище „Искра” ни посрещна възрастен човек, когото аз не познавах. Та кого ли можех да зная, след като само от броени дни бях дошла от Плевенския край на Северна България. Вежливо ни посрещна човека, разведе ни с децата в голямата зала с исторически експонати от Казанлъшкия край. А на тръгване децата надникнаха любопитно в съседната стая с отворена врата, дето имаше надпис „Директор”. Екскурзоводът не се скара, а влезе в стаята, като бутна един голям стенен часовник и от него изскочи нещо, като жива кукувичка и изкука няколко пъти, колкото беше часът. Децата се развеселиха, доволни от изненадата. А възрастният човек се усмихна и им каза: „Толкова за пет пари, хайде сега довиждане, деца!”

          По-късно разбрах, че това е бил Чудомир. Аз бях чела неговите разкази от сборника „Не съм от тях”. А вечерта в квартирата на село от хазяйката ми, умен и буден селянин, научих подробности за това кой е Чудомир, в кое село е роден и че той за казанлъчани е бил „истинско чудо”.

          След две години аз вече бях учителка в Казанлък и ми се случваше понякога на площада или към женския пазар да срещна Чудомир. От далеч аз се спирах да го наблюдавам, защото срещата с един жив писател беше нещо необикновено. До тогава писателите, които изучавах в учебниците бяха като нещо неземно, което стоеше някъде високо, високо над обикновените земни хора.

          Незабравима ще остане и срещата на Чудомир с гражданството при честване на негов юбилей в читалище „Искра”. Когато той застана на трибуната и започна да говори – колко често салонът се заливаше в смях и избухваше в ръкопляскания. И сега помня думите му: „Искат да ме избират за народен представител сега, когато и сам себе си не мога да представлявам, а те искат цял народ да представям!“

          За мен - тук в Розовата долина, преминаха близо 60 години от моя съзнателен трудов път в живота. Аз опознах и обикнах с цялата си душа тоя райски кът на България, белязан от Бога с толкова природни красоти и прелести, надарен с толкова талантливи художници, поети, писатели, артисти, творци. И между тях писателят, художникът, човекът и българинът – Димитър Чорбаджийски Чудомир.

    Иванка Андреева Рачева

   учител-пенсионер – училище „Никола Й. Вапцаров” – гр. Казанлък

                                        

Сподели статията