Но отново стигаме до хорската простотия и егоизъм! Със всеки изминал ден хората ставаме все по-лоши и безскрупулни. Гледаме как да помрачим чуждото щастие и да разрушим всичко хубаво и полезно. Преди една нощ се намират недоброжелатели, който са подпалили матраците. Защо?! Сега по-щастливи ли са?! Гордеят ли се от злодеянията си?! Лесно е да дрснеш клечка и да отречеш и обругаеш всичко. Трудно е обаче да се гради. Искам да попитам извършителите – те съградили ли са нещо полезно и добро за хората, за обществото?
Аз не разбирам такива хора, защо да не помогнеш на някой, а е по-лесно да му навредиш. Какво печелим с това да разваляме готови неща, да вандалстваме, да рошим готовото, да помрачаваме щастието на друг.
Аз съм в осми клас и от две години живея в Германия и смятам тази постъпка за недопустима, но не защото живея в друга държава – тази постъпка е недопустима за всяко едно общество. Пиша за тази история с болка, защото обичам България и обожавам Казанлък. И смятам за вбъдеще наученото тук да мога да прилагам в България, а защо не и в моя роден и любим Казанлък. Аз съм горда, че съм българка и казанлъчанка и не искам да се срамувам от такива грубости в обществото ни.
Нека бъдем добри и си помагаме. Ако ние не се променим красивата ни държава ще потъва все по-надолу и надолу! Всички мрънкат - това не е добре, онова не е добре, на някой все нещо не му харесва, а запитвали ли сте се - кой е виновен за нещата, който се случват?! И сега ще ви кажа - ние сме виновни! Ако ние не се променим, нищо няма да се промени, каквото и да ни строят, колкото и да облагородяват пространства. Не може само да се оплакваме - трябват действия и усилия! Трябва отговорно мислене и поведение от страна на обществото ни! Време е…
Михаела Станчева, Дармщат, Германия