„Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници?...
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.”
На този въпрос, отправен всъщност към всички нас, как ще отговори съвременното ни общество? Ще успее ли някой да намери каквото и да е разумно обяснение за това, че с настъпването на „демокрацията” хилядите загинали антифашисти бяха изхвърлени от историята на България, паметниците, поставени в чест на проявения от тях героизъм и саможертва - демонтирани, улиците и градовете, носещи техните имена - преименувани? Защо се положиха толкова огромни усилия споменът за тях да бъде напълно заличен?! Почтено ли беше оцелелите ветерани антифашисти, които не се отказаха от идеалите, на които са служили през целия си живот и не се пребоядисаха услужливо, за да се харесат на новата власт, да бъдат наречени „боклуци”?! Това ли беше наградата за усилията им да изградят едно по-добро общество – с безплатни образование и медицинска помощ, с осигурена постоянна работа за всеки и възможност за почивка на допустими цени, със специално финансиране в областта на културата и спорта, с развити селско стопанство и икономика?! Може ли сегашната „демокрация” да се похвали, че е постигнала която и да е от тези възможности за нашите деца?
Не се занимавам с политика и не членувам в никоя партия, но смятам, че зачеркването на който и да е период от историята на България е престъпление, за което носят отговорност освен тези, които го извършват и всички останали, които с мълчанието си го позволяват. Обръщам се към потомците на антифашистите в страната ни – нека поне ние се присъединим към малцината, които все още са живи и които, както винаги, предано ще извървят, подпирайки се на бастуните си, пътя към братските могили, за да сведат побелелите си глави в знак на уважение. Да застанем до тях в едноминутно мълчание, притиснали до гърдите си портретите на своите деди, загинали в борбата срещу фашизма и на починалите си родители, отдали целия си живот, за изграждане бъдещето на страната ни, които напуснаха този свят, огорчени от неблагодарността на съвременното ни общество. Не е ли наш синовен дълг и ние да изразим най-накрая публично своята признателност към тях!?
