Общата памет за миналото превръща едно население в народ. Другите условия са общ език и обща държава. Нарочно използвам израза „обща памет”, за да не го объркваме с празните думи „историческа наука”. Вече отдавна съм сигурен, че тъй наречената „история” не е наука. Най-малкото, защото противоречи на определението на Френсис Бейкън за наука.

Науката предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. Историята не се занимава с природата. Тя не може да експериментира с миналото. Нейният обект (миналото) не може да бъде наблюдаван, а само фантазиран. Нейните хипотези са пропагандни рупори на политиката. „Историческата наука “има претенциите да се занимава с това как е протекла съдбата на един народ. Общата памет на народа се нарича предание и неговото записване на хартия се случва след като е било вече предадено чрез песен и плач от майка на рожба. Тъй като нов прочит на историята може да има, само ако има нещо записано, то записаното може да бъде пренаписано, но може ли да бъде подменено преданието, т.е., общата българска памет? Не. А пренаписаната „историческата наука“ не е нищо повече от пропаганда, която мени своите политически задачи, както се мени посоката на вятъра.

 

12795231 1700741330171059 3957803269127749782 o

 Общата памет, преданието, винаги има емоционална окраска. То е екзистенциално, защото всеки образ в него носи чувство: на възхищение към героите, на възмущение от поробителите и мъчителите на народа, на родинолюбие.

 Чувството е истина. Истина, която не изисква доказателства. Общата памет на народа е инстинкт, който не можеш да пренапишеш като учебник. Общата памет е друга книга. Книга на народния живот, която е записана в костния мозък на българите. Можеш да пренапишеш учебниците, но преданието остава извън тях. Училището не е само в класните стаи. Цяла България е училище по памет.

 Цитирам в. „Труд“ от Трети март 2016 година:

  „Повече от 70 хиляди българи от всички краища на страната се изкачиха на връх Шипка за честванията на националния празник 3 март. Невижданото стълпотворение пък образува 20-километрова колона от паркирани автомобили в подножието на Паметника на свободата. Задръстванията започваха още по пътищата край Казанлък. Някои от по-късно пристигналите трябваше да изкачват целият проход до върха пеша. За съжаление при инцидент на пътя към Шипка пострада младеж, който бе блъснат от автомобил и отведен от линейка. За щастие се отърва без сериозни наранявания. Стълпотворението не позволи и на ескорта на официалните лица да стигне навреме за тържеството и то закъсня с повече от 40 минути.

 Според организаторите подобно рекордно множество не се е качвало на Шипка от 1979 г., а първите автомобили с родолюбци започнали да пристигат още в 3 часа сутринта.“

12819369 1700741310171061 3695326353797064708 o

 Това вече е част от преданието. От общобългарската памет. Учебниците са сбор от думи, а преданието освен слово е и постъпки, и чувство в гласа, и чувство в жестовете. Неофициална България постоянно прави жестове, с които отхвърля раболепието към пропагандата и търси сърцето на преданието.

 Пренаписването на историята, пренаписването на пропагандата е професия, която навярно дава прехрана, а може би и луксозен живот на авторите си. Но това, че Русия е духовна дъщеря на майка България; че в началото на руската памет е българският литературен език; че православната вяра (която впрочем не е нито българска, нито руска, нито гръцка, а общочовешка) е пренесена в руските земи от мисионери-българи; че в Киевска Рус духовен пастир е бил  св. патриарх Киприан Българина - това е част от общото предание и за руси и за българи, защото, пак ще повторя, Русия е духовна дъщеря на майка България. Официална Русия и официална България мълчат за тази родствена връзка. Официална Русия продължава с клишето за братството. А официална България не ще да сме с русите даже и братовчеди. Официална Русия тръби за половината истина. Тази, че ни е освободила от османско иго, което е вярно. Но свободата е освен свобода „от“ е и свобода „за“. След Руско-турската освободителна война България става свободна за своя държава,което е третото условие за една нация да бъде пълноценна. Официална България въоще забрави, поради конюктюрни причини, че Руско-турската война(1877-78) е причина за свобода от и свобода за. Обаче за разлика от един човешки индивид, чийто мозък може да бъде промит чрез пропаганда, народното сърце не може да бъде принудено да смени вярата си към преданието.

12823249 1700741490171043 5271313874088818814 o

 Българският народ и руският народ имат свои сърдечни предания, които не са успоредни прави във времето. Те се пресичат. И Трети март е такава пресечна точка, която не може да бъде пренаписана. Руско-турската война от 1877-78 година е освободителна за България. България е освободена, за да има държава. Русия е достойна дъщеря-освободителка на своята духовна майка – България.

 Това е общата памет, това е преданието. Всичко друго е пропаганда. 

Румен ДЕНЕВ

    

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co