Спомени от едно време, когато аз не съм съществувала, което време е чуждо на моето време и е част от някаква странна история, за която чета в книги от рода на четирилогията на Димитър Талев и „Под Игото“ на Вазов.
Нереално далечно и интересно време със свои си порядки, закони и знаци. То си е цяла наука.
Това са моите прабаба и прадядо в деня на своята сватба… докато смъртта ги раздели, макар че едва ли са се клели в това, но и нужда е нямало.
Антония Кацарова