Работи и като началник ТРЗ в Консервна фабрика и АПК - Казанлък. Стефан Фурнаджиев не спира и да пише ли пише. Докато един ден решава и захвърля цифрите и се завръща в родното си Габарево. Там той завъжда стадо кози. Живее по спартански. А под черешата, разпънал печатни машини и листове ражда незабравими творби като "Високо  бесило" - 1992, поемата  "Ясни  телеграми" и много други.

Фурнаджиев публикува не само в регионалния печат, но и в националните издания. Носител на редица престижни литературни отличия, печели "Златен ланец" на вестник "Труд" през 2002 година.

Стефан Фурнаджиев е автор на стихосбирките: "Високо бесило" - 1992г., "Паша за вълци" - 1995 г.,  "Скок от високо" - 2000 г.,  "Фамилно евангелие" - 2004 г., "Заклинание", "Ваденки от галактика" - 2006 г. и "Бащина дума" - 2006 г.

Фурнаджиев е член на Съюза на българските писатели и Общобългарски комитет "Васил Левски". Също така е и председател на учредения от него в село Габарево местен комитет "Васил Левски".

 Стефан Фурнаджиев умира след тежко боледуване на 26 август 2006 г.

Ето и какво пише във вестник "Дума" през 2011 година Велин Георгиев за таланта Фурнаджиев:

"Стефан Фурнаджиев е роден поет, сюрреалист, пръкнал се като гъба след дъжд в село Габарево, Казанлъшко.

 Когато зазвуча в общественото пространство това поетично име, и то главно чрез устата на актьора Димитър Вачев и поетите Иван Динков, Никола Инджов и Нино Николов, поканих Стефан и той приседна на капрата на Файтона. Към името му бе прибавено и поет-козар. Което значеше, че поетът е станал козар, а не козарят - поет. И той заяви пред публиката, че пасе селските кози из околностите на Габарево. И потъвайки в тишината на природата, под акомпанимента на чановете, улавя своите кратки поетични видения - импресии и красиви лирични късове, словесни бисери, взети от народните уста.

 Имам слабост към такъв род явления. Числя и себе си към тях. Затова го приех радушно, станахме приятели. Препоръчах го за член на писателския съюз и бе приет веднага. Най-знаковата му стихосбирка "Паша за вълци" му бе най-добрият атестат, беше ясно, че в поетичната гилдия влиза още едно ярко дарование.

 После последваха нови гостувания. 2004-а говорих на 70-годишния му юбилей в казанлъшкото читалище. И три години по-късно той ни напусна."

 Аз вярвам, че всеки, които се е докоснал до творбите на Стефан Фурнаджиев е неспокойният му дух и усещането за безсмъртието на неговото "Габарево свети!"

 

СЛЪНЧЕВ КРЪВОИЗЛИВ

"Българин - крадец"

в  един  английски  речник

Мерсия  Магдеморд,

без  да  е бъгарка -

да  не  получи

слънчев кръвоизлив,

направи  най -точния  превод:

българите  не  са  крадци,

а конници.

Един  конник

с  коня  на  вуйчо  си

гони  робството 

от  душите  ни.

Лейди,

целувам  ви  ръка.