Зелената идеология в САЩ няма един-единствен основател, а се развива с времето, като корените й са в американската природозащитна традиция от края на XIX век и началото на XX век, с фигури като Джон Мюър и Теодор Рузвелт, и се засилва след 60-те години с възхода на модерното екологично движение. Зелената идеология в Европа се заражда от екологични движения през 70-те години. Основни фигури в организирането й са Пенелоп и Рудолф Бахман в Швейцария, основатели на първата Зелена партия през 1972 г., както и Дейвид Натън и Едуард Голдсмит с книгата си „Зелената политика“ (1978 г.).

Начало на „зелената“ демагогия
в световната политика

Началото на зелената диктатура бе поставено от вицепрезидента на САЩ Ал Гор, ключова фигура в „борбата“ с климатичните промени. Чрез своята активна роля като активист, филмов продуцент на филма „Неудобната истина“, писател и лектор, подчертавайки спешността на проблема, той призовава към действия, въпреки скептицизма и критиките на много световно признати учени. Той настоява за спешни мерки като намаляване на емисиите на въглероден диоксид и преход към чиста енергия. Тази му дейност го направи крупен милионер. Зелената революция бе възприета като водеща идеология от подставените/корумпирани политически ръководители на брюкселската бюрокрация – Урсула фон дер Лайен, Франс Тимерманс, Марош Шевчович и др.. Чрез така наречения „Европейския зелен пакт“ те разбиха европейската енергетика и тероризират европейската индустрия, в резултат на което европейската икономика е в дълбока рецесия.

Началото на края на зелената диктатура бе поставено отново в САЩ от президента Доналд Тръмп с неговото признание, че „царят е гол“ – в реч пред ООН през септември 2024 година.

Той нарече изменението на климата „най-голямата измама, извършвана някога по света“. Въпреки временните затруднения администрацията на Тръмп продължава либерализирането на регулациите в сектор енергетика. През септември 2025 г. Белият дом обяви програма на стойност 625 милиарда долара за стимулиране на производството на електроенергия от въглища, включително чрез рестартиране и модернизиране на стари ТЕЦ-ове. „Целта е да поддържаме светлините включени, икономиката – силна, и Америка – лидер в енергетиката“, заяви говорителят на Министерството на вътрешните работи Шарлот Тейлър. Един от най-богатите милиардери Бил Гейтс, спонсорирал със стотици милиони „зелените екологични“ неправителствени организации по света, призна, че „климатичните промени няма да доведат до гибелта на човечеството“.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, говорейки на откриващата се сесия на COP 30, призна неуспеха да се ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий. В заседанията на COP 30 не присъстваха ключови лидери, включително китайският президент Си Дзинпин и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Китай, САЩ и Индия са страните с най-големи емисии на въглероден диоксид, които не взеха участие на срещата на върха. Те са отговорни за около 52% от емисиите на въглероден диоксид в света от изгарянето на въглища, петрол и природен газ. Участвалите в конференцията на ООН по изменението на климата (или COP 30) след две седмици преговори не успяха да се споразумеят за задължителен план за премахване на петрола, въглищата и газа. В основния окончателен документ не се споменават изкопаемите горива, а петролът, въглищата и газът не са изрично посочени – с изключение на термина „парникови газове“. Вместо това около 200 страни в град Белем приеха само доброволна инициатива, насочена към ускоряване на националните усилия за борба с климатичните промени.

За отношението на страните в световен план към климатичните промени и вината на емисиите от изгарянето на изкопаеми горива може да се съди по статистическите данни за първите девет месеца на 2025 г. Производството на електроенергия от природен газ е спаднало с 1% в страните от ОИСР, докато производството на електроенергия от въглища е нараснало с 4.3%. Това възстановяване показва, че за много страни енергийната сигурност и достъпността продължават да имат предимство пред незабавните намаления на емисиите.

Разликите са силно регионални. ОИСР Европа „успешно“ намали производството на електроенергия от въглища с 10.2% през септември, продължавайки политиката си за отказ от твърдите горива. В контраст с това, както в ОИСР Америка, така и в ОИСР Азия и Океания, потреблението на въглища отбеляза скок от над 6% (което е многократно по-голямо от намалените количества в Европа), дължащ се на индустриалното търсене и необходимостта да се компенсират скъпите или ограничени доставки на газ.

Европа се преструва, че може
да наложи идеите си на света
дори против волята му.

ЕС прие Регламент за метановите емисии, които изискват от януари 2027 година вносителите на нефт, природен газ и въглища да докажат, че вносът идва от държави с еквивалентни изисквания за мониторинг, отчитане и верификация на емисиите като тези, прилагани в границите на ЕС. Големите компании реагираха остро. Това е невъзможно за изпълнение, особено при американския LNG, който обединява газ, добит от хиляди кладенци в различни щати. Двете страни, основни доставчици на втечнен природен газ – САЩ и Катар, заплашиха, че ще прекратят доставките, ако ЕС се придържа към закона за веригата на доставки – разпоредба на „Зелената сделка“.

Страните-членки на ЕС от Източна Европа също реагират на несъгласувани от тях решения на ЕС. Така климатичната цел на ЕС за 90% намаление на въглеродните емисии е поставена на ревизия и изпитание, след като Полша, Чехия и Унгария открито заявиха, че оспорват плана на ресорния еврокомисар Вопке Хукстра за срока до 2040 година. Основното несъгласие е, че целта 90% климатична неутралност е твърде амбициозна и непостижима за много компании. Страните-членки, които не попадат в топ икономиките на Европа, се опасяват, че планът на Хукстра ще застраши конкурентоспособността им.

Правителството на Германия осъзнава
грешните си „зелени“ политики,
съгласувани с Брюксел и прави завой.

„Системните проблеми на германската икономика са свързани с Европейския съюз, който се е превърнал в „регулаторна спирачка“, карайки Германия да губи конкурентоспособността си“. Изявлението за ЕС не е направено от утвърдените, несистемни и проблемни организации като „Алтернатива за Германия“ (AfD), а от германския министър на икономиката и енергетиката Катерина Райхе. Тя призна, че структурните реформи на германската публична администрация няма да проработят без подобни реформи на апарата и регулациите на ЕС – националната и брюкселската бюрокрация са станали твърде тясно преплетени.

В началото на новата година DW („Дойче веле“) констатира, че „Германия преживява продължителен икономически спад и надеждите за бързо възстановяване са незначителни“. „Зеленият“ мозъчен тръст Agora Energiewende, който възторжено отчиташе всички „спестени“ милиони тона въглеродни емисии в резултат на затворените въглищни ТЕЦ, тихо призна, че в действителност „климатичната цел е постигната почти изключително, защото промишленото производство рязко е намалено, особено в енергоемките сектори – химикали, стомана, желязо и суровини“, да не говорим за автомобилостроенето. Нищо не работи – така че няма и емисии. Германската индустриално-търговска камара (DIHK) потвърди големия отлив на структуроопределящи предприятия в чужбина и масови фалити. През 2025 г. само в индустриалния сектор са регистрирани над 1600 фалита, най-високият брой за последните 12 години. Германия винаги се е смятала за експортна икономика – 50% от БВП е идвал от износ, но резултатите от миналата година показаха най-лошата експортна конкурентоспособност от 1995 г. насам, два пъти по-лоша, отколкото по време на световната финансова криза. Това не попречи на „зеления“ федерален министър на околната среда Карстен Шнайдер да обяви още по-амбициозната си цел: да намали емисиите на СО2 с още 36 млн. тона до 2030 г.. Но в същото време се оказа, че германското правителство зад гърба му е планирало инвестиции от около 32 милиарда евро за изграждане на нови газови ТЕЦ-ове. То също така е прекратило субсидиите за частните фотоволтаични паркове и други подобни. Отменен е и законът, гордостта на „зелените“, налагащ всички нови отоплителни системи да използват над 65% възобновяема енергия. Германските законодатели гласуваха мерки за намаляване на разходите за електроенергия. Долната камара на германския парламент прие два законопроекта, целящи да намалят цените на електроенергията, които са едни от най-високите в Европа и представляват непосилна тежест за индустрията и по-широката икономика. Разходите се увеличават от такси за пренос, налози и данъци. Депутатите в Бундестага гласуваха за намаляване на таксите за ползване на мрежата -значителна част от сметките за електроенергия – за всички потребители за период от четири години, започващ през 2026 г., като 6.5 милиарда евро под формата на държавни субсидии ще бъдат прехвърляни ежегодно към операторите на електропреносната система, съобщава „Ройтерс“. Те също така гласуваха за удължаване на данъчните облекчения, които трябваше да изтекат през 2026 г., като намалиха данъка върху електроенергията до минималното ниво на ЕС за сектори като индустрията и земеделието. Финансовото министерство оценява, че намалението ще бъде от полза за около 600 000 компании. И двата законопроекта трябва да бъдат одобрени от горната камара на парламента, преди да влязат в сила.

Това е сериозен сигнал, че изпадналата в дълбока летаргия индустриална Германия се пробужда.

Изкуственият интелект превръща
електроенергията в стратегически ресурс

Създаването на центрове за база данни и широко навлизащият във всички сфери на живота изкуствен интелект се налагат като системен фактор с потребности от огромни количества сигурна, качествена, електрическа енергия – непрекъсната, с постоянна честота и напрежение, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Според прогнозите на S&P Global глобалното електропотребление на центровете за данни ще нарасне с около 17% до 2026 г., а средногодишният темп на растеж ще остане двуцифрен поне до края на десетилетието. Това означава, че още през втората му половина търсенето от центрове за данни може да достигне равнища, съпоставими с електропотреблението на цели индустриализирани държави. Този скок в търсенето поставя въпроса за достъпа до надеждно електроснабдяване в центъра на националните стратегии за растеж. Това води до прогноза, че през 2026 г. ще започне постепенно преформулиране на част от климатичните ангажименти. Растящите потребности от качествена и евтина електроенергия надделяват над екологичните критерии, директивите за спешна декарбонизация отстъпват на жизненоважната конкурентоспособност. Инвеститорите в енергетика в индустриално развитите страни пренареждат приоритетите си и се фокусират върху доставките на сигурна и качествена енергия вместо екологично чистата такава. Големите технологични компании се връщат към изкопаемите горива и ядрената енергия, за да си осигурят денонощно електрозахранване, като отлагат извеждането от експлоатация на въглищните електроцентрали.

Какво предлага
българската енергетика?

Българската енергетика се управлява през последните повече от десет години от министри псевдоенергийни експерти, марионетки на тесни политически и олигархични кръгове. Те обслужваха изключително техните интереси и недопуснаха да се разработи технологична, технико-икономически обоснована, широко обсъдена и национално приета енергийна стратегия за периода до 2050 – 2060 година. Вследствие на тази националнобезотговорна политика днес състоянието на българската енергетика е трагично.

АЕЦ „Козлодуй“, флагманът на българската енергетика, работи с около 85-90% от инсталираната си мощност. Според доказани енергийни експерти техническото състояние на двата блока по 1000 MW не позволява тяхното пълноценно натоварване, тъй като са в пред аварийно състояние и често престояват за козметични ремонти. Поради некомпетентното ръководство и наложилите се корупционни практики липсват резервни части и качествено проведени годишни планови ремонти. В сравнение с предишни години приходите на централата за миналата година са намалели с десетки милиони, а направените разходи са многократно завишени. От своя страна честите спирания на блоковете за ремонт скъсяват значително техния експлоатационен живот. Липсват подготвени млади ядрени специалисти – инженерни и технически кадри.

Подобно е състоянието на Минно-енергийния комплекс „Марица изток“ – енергийното сърце на България. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“ АД е спрял с двата си блока завинаги. Другите два блока бяха включвани в системата за кратки периоди от време през годината, когато цената на електроенергията скачаше над 260 лева за мегават. Собственикът на централата инвестира в изграждане на голяма акумулаторна батерия, която ще се зарежда в периодите с излишна и евтина енергия в системата, а ще се продава в пиковите периоди на потребление, когато цената става огромна. Неговите сметки са, че печалбата му ще бъде многократно по-голяма в сравнение с непрекъснатата работа на четирите въглищни блока. Според официалната „зелена“ пропаганда и личното мнение на министъра на енергетиката се очаква влизането в експлоатация на новата батерия да позволи включване на нови ВЕИ-мощности, като гарантира сигурността на енергийната система. На практика ефектът ще бъде обратен. Това са големи инвестиции, които изискват нови допълнителни инвестиции за реконструкции на преносната и снабдителната мрежа за включване на новите ВЕИ-паркове, както и на нови по-сигурни балансиращи мощности като ПАВЕЦ и газови ТЕЦ. Цената на електрическата енергия ще расте, за да покрие разходите за възстановяване на огромните инвестиции и експлоатационни разходи на акумулаторната батерия, ВЕИ и балансиращите системата съоръжения. Поради недостатъчно натоварване (под 50% от инсталираната мощност) на най-голямата ни ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД тя реализира ниски приходи и високи разходи за ремонта на съоръженията си вследствие на неравномерния режим на работа на котлите и турбогенераторите. Единствено новата ТЕЦ „АЕS-Гълъбово – Марица изток“ АД бе натоварвана сравнително нормално през 2025 година и е в добра кондиция. Над 1500 мегавата инсталирани мощности в комплекса не бяха натоварвани през миналата година заради високите цени на въглеродните квоти. За сметка на тях бе внасяна електрическа енергия с оправданието, че тя е по-евтина от съседните страни – Турция, Сърбия и Северна Македония, където няма търговия на въглеродни квоти и от Гърция и Румъния, в които борсовите цени на електрическата енергия бяха в повечето случаи равни на българските. Така от традиционен износител на евтина електрическа енергия и фактор, гарантиращ стабилността на енергийните системи в региона, ние станахме вносител и потребител на скъпа такава. Тази политика обслужва предимно интересите на собствениците на ВЕИ от политическите кръгове и олигархията, не и тези на българската индустрия, селското стопанство и битовите производители.

Като се имат предвид напрежението в отношенията на великите сили – САЩ, Китай и Русия, както рисковете и несигурността в доставките на енергийни ресурси в световен мащаб по тръби и по море с кораби и танкери, значението на местните енергийни източници е екзистенциално. Налага се управляващите политици, ако проумяват тази необходимост, да положат максимални грижи за възстановяване на техническото състояние на АЕЦ „Козлодуй“, както и на енергийното, минното, транспортното и технологичното оборудване в комплекса „Марица изток“, гарантиращи пълно възстановяване на производствените им мощности в близка и средносрочна перспектива. Само така може да се задоволят с повишена сигурност растящите електроенергийни потребности през следващия период от 15-18 години, минимално необходими за договаряне, проектиране, изграждане и въвеждане на нови базови енергийни мощности.

Състоянието на ПАВЕЦ „Чаира“ е в резултат на некомпетентна експлоатация и корупционни практики при възлагане на ремонтните дейности.

Състоянието на ВЕЦ и на язовирите към тях е тревожно. Язовирните стени не се контролират и поддържат в съответствие с приетите критерии за сигурност. Не се почистват язовирните чаши. Повечето от тях се нуждаят от сериозни ремонти, за които не се планират необходимите инвестиции. Водата в язовирите е предназначена с предимство за задоволяване на питейните нужди и поливното земеделие, и съпътстващо за електропроизводство, както и за бързо включване паралелно в мрежата само в критични ситуации при внезапни аварийни изключвания на ядрените блокове на АЕЦ.

Липсват подготвени ВИК инженери и техници.

При това състояние на енергийната ни система през настоящата зима, при продължителен период на ниски температури и високо потребление на електрическа енергия, не е гарантирана сигурността на доставките й дори и чрез внос от съседите, които традиционно имат недостиг от такава за собствените си нужди.

Перспективата е още по-притеснителна! Сключването на договори без задължителните тръжни процедури за проучване и изграждане на нови ядрени мощности с американски блокове, вместо наличните руски на площадката на „Белене“, предопределя непосилни бъдещи цени на електрическата енергия както за индустрията и селското стопанство, така и за бита. Намеренията за изграждане на газови ТЕЦ за компенсиране на нестабилната работа на безконтролно множащите се ВЕИ паркове, при липсата на собствени източници на природен газ, само ще оскъпи електрическата енергия, без да гарантира сигурността на енергийната система.

Изводите от изложеното са:

– Българската политическата класа не защитава националните енергийни интереси в ръководните институции на Европейския съюз;

– Необходимо е срочно да се изработи технологична, технико-икономически обоснована, широко обсъдена и национално приета енергийна стратегия за периода до 2050 – 2060 година и в дългосрочна перспектива;

– Българската енергетика се управлява от некомпетентни и корумпирани политически личности и екипите им през последните 10 – 15 години;

– При екстремни метеорологични условия не е гарантирано пълното задоволяване на потреблението на електрическа енергия от индустрията, селското стопанство и бита;

– Българската енергетика не е готова в близка и средна перспектива за предстоящия скок в търсенето на огромни количества сигурна и качествена електрическа енергия за центровете на база данни и изкуствения интелект, ако управляващите политици не променят политиката си към базовите ядрени мощности и Минно енергийния комплекс „Марица изток“;

– Крайно време е българските управляващи политици да отстояват твърдо и последователно националните ни интереси в Брюксел както другите страни-членки;

– За да се гарантира евтина и сигурна електроенергия за индустрията, селското стопанство и бита, е необходимо компетентно, националноотговорно управление на българската енергетика.

Инж. Щерьо ЩEРЕВ, заместник-председател на
Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия