Книга разказва за 164 казанлъшки учители оставили ярка следа в българското образование

На 10 май вечерта в Музея на розата юристът Стефан Саранеделчев и учителят и общественик Янка Найденова събраха казанлъчани, за да ги потопят в страниците на най-новата хартиена рожба на Саранеделчев „164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на 20 век“. Книгата е достоен краеведски труд, който събира разказите за едни достойни учители и просветители образовали няколко поколения казанлъчани.

По време на премиерата на книгата „164  казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на 20 век“ ето какво сподели Янка Найденова, която представи книжното издание събрало биографичните данни и живота на редица изтъкнати казанлъшки учители. Ето какво каза Янка Найденова:  

 

„Книгата на Стефан Саранеделчев „164  казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на 20 век“ излезе от печат още през миналата година в навечерието на най-светлия празник в българския календар – 24 май. Поради познати на всички вас обстоятелства я представяме едва сега. Казанлъшката общественост познава малко широкообхватни трудове, посветени на образователното дело в Казанлъшкия регион – двата сборника с материали за КПУ  по случай неговата 50 годишнина през 1933 г. и 100 – годишнина през 1983 г., книгите на Лилия Димитрова – едната също за КПУ и другата за развитието на предучилищното образование в Казанлък. Изключвам различни публикации в пресата, на конференции, краеведски четения и други.

Книгата на Саранеделчев е ценен труд за просветните дейци, оставили трайни следи в развитието на образованието в нашия край. Чрез споделените спомени, интервюта, очерци, библиографски справки авторът дава възможност на читателите да се докоснат до годините от средата на миналия век. Хилядите възпитаници на тази плеяда от педагози да си спомнят за тях и за това, което са дали за формирането им като личности.

   За пореден път Стефан Саранеделчев се представя като добър разказвач, успешно преплитайки  биографските данни с  професионализма,   нравствеността на учителя, историческите факти с личните спомени и отношение. Ето какво споделя за своята начална учителка Донка Кошева „Посрещна ни спокойна, без никакво напрежение, с много такт, почти майчински ни поведе в необятния свят на познанието.“ И прави обобщения извод: „През 50-те и 60-те години на 20 век почти всички начални учители  бяха на изключителна висота, не само като педагози, но и като носители на съвкупност от морални качества и интелект.“

В осем глави авторът проследява живота, професионалната, творческата и обществена дейност на 164 учители, основно от четири училища, в които е учил – СУ „Тодор Юлиев“ /Антим I /, ОУ „Хр. Смирненски“, ЕСПУ „Никола Вапцаров“, Техникума по механотехника и електротехника „Цвятко Радойнов“ днес ПГ „Иван Хаджиенов“. Проследявайки педагогическата им дейност, авторът всъщност показва постиженията на училищата и образователната система в Казанлък и района, което е прекрасен пример за сегашните поколения педагози и ученици за съхраняване на паметта и предаването от поколение на поколение. Силно впечатление прави уважението, любовта, издадеността, които съпътстват авторовите спомени, почитта към педагогическата професия, благодарността към учителя, но и болката, че някои са позабравени, ликвидирани са училищни музейни сбирки, загубени са летописни книги и документи.

Между 164-те имена, прелиствайки книгата, откривам около 90, които познавам лично като мои учители, колеги, както в непосредствената педагогическа дейност, така и от ръководството и управлението на просветното дело. Вие също ще откриете много познати имена.

Авторът върна спомените ми за големите педагози и директори – Таня Павлова, Христо Гъдев, Кольо Горчев, Христина Йорданова, Деньо Карагьозов, Иванка Антонова /скоро навърши 100 години/, Ирина Вълкова, Стамо Андреев, Кера Димитрова, Стефан Стайков, Ботьо Грънчаров, Иван Цанев и много други. Под тяхното ръководство тогава се обновява базата, създават се условия на учителите да продължат и доразвият дългогодишните традициите, градени още от възпитаниците на КПУ, които знаем, че имат значителен принос в общата и научна мисъл на България, в съкровищницата на българската педагогика. През периода от 60-те до 80-те години на миналия век от Казанлък тръгват за района и страната новости в УВД, правят се експерименти и дръзки опити, раждат се инициативи. Редица от 164-та учители водят школи, оглавяват МО, обявени са за базови на МОН (Министерство на образованието и науката) и разпространяват положителен опит.

Споделеното още един път доказва огромната роля на извънкласните форми – кръжоци, художествени състави, спортни отбори, походи, екскурзии за възпитаване на високи нравствени добродетели.

Саранеделчев споделя спомените си за 42 учители от Механотехникума, създаден през 1925 г като едно от най-старите технически училища в България. Под професионалното педагогическо ръководство на тези учители специалисти, инженери и общообразователни дисциплини се създават висококвалифицирани кадри за икономиката на Казанлъшкия край – машиностроене, хидравлика, текстил, местна промишленост. Мнозина от тях завършват ВУЗ. Тогава Казанлък се нареждаше на 11 място  в страната по обема на промишленото производство.

В книгата ще срещнем емблематични за Казанлък имена на учители - общественици, културни дейци, спортисти, музиканти. Кой от нас не си спомня за Иван Широв – учител по пеене и композитор, който ни преподаваше с цигулката, в междучасията сядаше на пианото в учителската стая, създавайки неповторима атмосфера, композираше мелодии, които звучаха в цялото училище, а след това запяваше цял Казанлък и ги пее до сега. Значителни заслуги за музикалния живот имат и споменатите учители – Димитър Кавлаков, Димитър Карастойков, Димитър Ходжев, Иванка Котева. Трябва да отбележим, че тогава учителите са приемали за свой дълг освен пряката педагогическа работа, но и да създават училищни и читалищни хорове, оркестри, състави, откриване и развиване на таланти.

Авторът не забравя и своите учители по физическа култура – Стефан и Райна Теневи, Иван Иванов и Стефка Соломерова, сем. Карпачеви, Стефана Гавазова, Марин Димитров, Дафина Гъдева, Димитър Несторов, Стефан Пирьов създали поредица спортисти, отбори по баскетбол, волейбол и други. На тяхното творческо кредо се радваше цял Казанлък, на първите мажоретни и танцови състави, на масовите спортно – художествени изяви на стадиона по време на Празника на розата и на манифестации.

В това изложение не мога да изреда всички имена, а не е и необходимо, но не мога да не спомена имена с дълбоки следи в образоването на редица поколения и в обществения живот: на моя класен ръководител Стойко Стойков – прекрасен учител, русист, краевед, неслучайно интервюто с него е толкова интересно и всеобхватно; Лилия Димитрова – детска учителка, писател, краевед; Костадинка Димитрова – начален учител, дългогодишен председател на Тракийското дружество и досега почетен такъв; Георги Стойчев – литератор, артист, който ни завладяваше с гласа си, както на стълбището на гимназията, така и на сцената на читалището.

Четейки, ще си спомним още редица учители – математици, физици, химици, биолози, които постигаха завидни резултати със своите възпитаници на олимпиади и конкурси и създадоха условия за откриване на една от първите Математически гимназии в страната.

Всички разбираме, че в  сътворяването на тази книга авторът е вложили усилия, сърце, лично отношение, провел е много срещи, събрал е ценни материали. Има още много Казанлъшки учители, възпитали десетки поколения, които заслужават други будители като Саранеделчев да си спомнят и пишат. Надявам се…

Изказвам своето възхищение и уважение към делото на Стефан Саранеделчев, с което отново доказва дълбока гражданска позиция.  Желая му да бъде жив и здрав и да продължава да твори!“

В спомени за изтъкнати казанлъшки учители, възпитавали и обучавали десетки поколения и оставили дълбока диря с работата си за развитието на Казанлъшкия край и България премина премиерата на книгата „164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на 20 век“.

Материалът подготви Яница Санчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co