В Читалня на Общинска библиотека „Искра” е разположена изложба „Първите… Началото…/Книжовна дейност, книжовници, българска книжнина/”. От екипа на библиотеката поясняват , че изложбата е посветена на годишнини, свързани със знакови за българската книжнина печатни книги.

455  г. от основаването на най-голямата славянска печатница във Венеция и излизането на „Часослов” „Часословец” е първата българска книга, издадена в печатницата през 1566 г. от Яков Крайков – първият български печатар. Часословът е най-богато илюстрованата книга на Яков Крайков  47 заставки и винетки само за декоративно оформяне на текста и повече от 30 гравюри на дърво с ликове на православни светци и с евангелски сцени.

Започната е на 15 май 1566 г. и е завършена за 105 дни на 30 август същата година. Това е книга, предназначена за всекидневните нужди на свещениците, която е служила за ограмотяване на обикновените хора, а също така и за просвещение. Включени са и сказания и жития на славянските просветители св. Кирил Философ, св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и др.

370 г.  от отпечатването на сборника с молитви „Абагар“ от Филип Станиславов – първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи /1651 г./.

„Абагар” се състои се от 5 листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете на босненска кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми.

Книгата се състои от пет големи листа във формата на свитъци, върху чиято лицева страна са напечатани кратки апокрифни молитви. Листовете са с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Хартията е италианска, тънка, но груба. В долната си част листовете са номерирани с кирилски буквени цифри. Върху всеки лист текстът е отпечатан на четири тесни колони, като всяка от тях е обградена с рамка от орнаменти, така че, ако колоните се изрежат и наредят последователно, да се получи лента с дължина около 5 метра и 80 см. Това дава възможност сборникът да се оформи като свитък и да може да се носи като амулет. Книгата е отпечатана  в Рим на 6 май 1651 година от българския католически епископ Филип СтаниславовЕдинственият запазен такъв екземпляр се намира в Библиотеката на Болоня.

Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове.

Показваме фототипно издание от 1979 година.

280 г. от отпечатването във Виена през 1741 г. на  „Стематография“ – първата българска печатна книга със светско съдържание от Христофор Жефарович.

Албум с образи на български и сръбски царе и светци. Съдържа и гербове на различни страни – България, Сърбия, Босна, Херцеговина, Бохемия, Албания, Турция, Русия, Илирия. Този богат илюстративен материал се придружава от стихотворни възхвали и сведения за съотвентната старна, за произхода на герба и замисъла му. Според изричното му указание гербовете и текстовете в Стематографията са заимствани от книгата на хърватския писател Павел Ритер Витезович. Вероятно това е първи пример за спазване на авторскоправните правила в българското книгоиздаване. Книгата на Жефарович имала огромен успех и сред българи, и сред сърби. Изобразените в нея гербове са копирани в различни преписи на Паисиевата история. От нея е взет и образът на лъва в днешния герб на България.

Показваме факсимилно издание от 1986 година.

215 г.  от издаването на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански, с която се налага говоримата реч като език на книжнината /1806 г./

Книгата е сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова. Отпечатани са 1000 екземпляра. „Неделник” е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност. Първоначално книгата се разпространява и по традиционния начин - чрез преписи.  Претърпява множество печатни издания след смъртта на Софроний.

Казанлъшката библиотека „Искра” притежава по-късно издание: Евангелне поучително за всичките недели през годината, за Господските и Богоридични празници и за по-големите светии. Събрал от славянски и от гръчески Софроний, Епископ Врачанский, родом котленец и съчинил на българский язик в 1806, а сега прегледано и поправено от А. Гранитскаго, а печатано от Петра Стоянова Търновчянина. В Букурешт, в книгопечатнята Стефан Расидескува. 1865 г.

150 г. от излизането на първото българско детско списание „Пчелица“ през 1871 г., редактирано от Петко Р. Славейков.

Списанието се отпечатва в  Цариград в печатница на в. Македония. Всяка от излезлите общо седем книжки съдържа по 16 страници. В първата книжка на списанието Славейков обяснява целта на неговото излизане със „силно усещаното лишение от книжки, сгодни за прочитане на децата”. В уводната си статия „Към българчетата!” авторът споделя, че задачата му е да поднесе четива, които да бъдат „кърма здрава и полезна за нравственото им израстване”. Списанието има енциклопедичен характер. Автор на всички материали е Петко Р. Славейков. По жанр те са разнообразни: стихотворения, приказки, басни, гатанки, пословици, описания, поучителни статии, анекдоти. Съдържанието е също богато – издателят се опитва да задоволи потребността на децата от знания в областта на етиката, историята, географията, ботаниката, зоологията, физиката, художествената литература…

В библиотеката във Фонд „Редки и ценни издания” се съхраняват всички броеве на списанието.

Другата годишнина е 140 г. от рождението на Стоян Атанасов Хаджистоянов – български книгоиздател. Издава „Българска енциклопедия на Братя Данчови“ 1936 г.

Енциклопедията е 1 720 страници, съдържа около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, богато илюстрирана с фотоси и рисунки.

Изложбата на цени и древни книги може да бъде разгледана до края на месец ноември.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co